Учените, които изследват еволюционния произход на езика, са регистрирали вокална комуникационна система сред шимпанзетата в дивата природа, която е по-сложна и структурирана, отколкото бе известно досега, съобщи Ройтерс.
Тя се отличава с над десет вида звуци, комбинирани в стотици различни последователности.
Изследователите са направили повече от 4800 записа на звуци, издавани от членовете на три групи шимпанзета, които обитават Национален парк Таи в Кот д'Ивоар - една от последните големи стари тропически гори в Западна Африка, богата на растителни и животински видове.
Шимпанзетата, които заедно с братовчедите си от вида бонобо, са най-близките генетично живи родственици на човека, са интелигентни и силно социални маймуни, които създават и използват оръдия на труда и могат да бъдат обучени на основите на жестомимичния език на хората.
Учените отдавна знаят, че шимпанзетата използват различни звуци в дивата природа, но новото изследване предлага детайлно проучване на тази комуникация на представителите на вида.
"Това не е език, но е сред най-сложните форми на комуникация, описвани при животни", каза поведенческият еколог Седрик Жирар-Бюто от Френския институт за когнитивни науки и ръководител на изследването.
Резултатите са публикувани от специализираното издание "Камюникейшънс байолъджи".
Тя се отличава с над десет вида звуци, комбинирани в стотици различни последователности.
Изследователите са направили повече от 4800 записа на звуци, издавани от членовете на три групи шимпанзета, които обитават Национален парк Таи в Кот д'Ивоар - една от последните големи стари тропически гори в Западна Африка, богата на растителни и животински видове.
Шимпанзетата, които заедно с братовчедите си от вида бонобо, са най-близките генетично живи родственици на човека, са интелигентни и силно социални маймуни, които създават и използват оръдия на труда и могат да бъдат обучени на основите на жестомимичния език на хората.
Учените отдавна знаят, че шимпанзетата използват различни звуци в дивата природа, но новото изследване предлага детайлно проучване на тази комуникация на представителите на вида.
"Това не е език, но е сред най-сложните форми на комуникация, описвани при животни", каза поведенческият еколог Седрик Жирар-Бюто от Френския институт за когнитивни науки и ръководител на изследването.
Резултатите са публикувани от специализираното издание "Камюникейшънс байолъджи".
