Подобно на чирашка работилница: когато шимпанзетата успяват да чупят ядки с камъни, това не е случайно, а е същинско ноу-хау, придобито от техните най-опитни сродници, предаде Франс прес, позовавайки се на резултатите от ново проучване.
Шимпанзетата често са смятани за най-близките до хората примати, в частност заради способността им да извършват сложни задачи, като например да използват инструменти.
Трудно е обаче да се определи откъде идва тази способност. Някои учени го приписват на "кумулативна култура", при която определени нечовекоподобни примати предават своите умения от поколение на поколение, усъвършенствайки техниките си с течение на времето.
Според други учени, напротив, тази форма на социално обучение е специфична за хората. При шимпанзетата използването на инструменти се развива спонтанно - сякаш всеки индивид започва от нулата, без да копира модел.
Втората хипотеза предполага съществуването на "зона на латентни решения" в мозъка на нечовекоподобни примати, която изглежда работи за използването на елементарни инструменти, като пръчки за събиране на храна.
Какво обаче да се каже за по-сложни практики като чупене ядки, с помощта на камъни, действащи като чук и наковалня?
Експерименти, проведени с шимпанзета в Гвинея и описани в сп. "Nature Human Behaviour", допринасят за продължаването на дебата.
Екип от изследователи, ръководен от приматоложката Кателийн Купс от университета на Цюрих, сравнява поведението на общност от диви шимпанзета с това на екземпляри в плен в Босу, в природния резерват Маунт Нимба, Гвинея.
Босу е едно от първите места, където научно е установено използването на сложни инструменти от шимпанзета в плен.
Изследователите са представили същите инструменти на диви шимпанзета в различни конфигурации: първо с палмови ядки в черупките им и камъни, способни да ги счупят. След това са добавени вече обелени орехи, след което ядки от кола, за които се смята, че са по-лесни за чупене.
Всичко това се повтаря в продължение на няколко месеца, между 2008 и 2011 г., на четири различни места, посещавани от десетки шимпанзета и заснети със скрити камери. Наблюденията са показали, че макар да боравят добре с инструментите, нито едно от животните не е пожелало да ги използва, за да се добере до храната си, или дори не се е опитало. Това отхвърля хипотезата за спонтанна употреба.
Само на 6 километра, сред шимпанзетата в учебния център в Босу, чупенето на ядки се е оказало често срещано явление. "Изследванията, проведени в Босу и други общности на "орехотрошачи", показват, че младите екземпляри наблюдават отблизо как по-възрастните вършат нещата и се обучават", казва Кателийн Купс, професор в катедрата по антропология в университета на Цюрих.
Изследването ѝ следователно подкрепя тезата за "кумулативната култура" (предавана от най-старите към най-младите). Според изследователите това предполага "общ произход с човека в еволюцията
Шимпанзетата често са смятани за най-близките до хората примати, в частност заради способността им да извършват сложни задачи, като например да използват инструменти.
Трудно е обаче да се определи откъде идва тази способност. Някои учени го приписват на "кумулативна култура", при която определени нечовекоподобни примати предават своите умения от поколение на поколение, усъвършенствайки техниките си с течение на времето.
Според други учени, напротив, тази форма на социално обучение е специфична за хората. При шимпанзетата използването на инструменти се развива спонтанно - сякаш всеки индивид започва от нулата, без да копира модел.
Втората хипотеза предполага съществуването на "зона на латентни решения" в мозъка на нечовекоподобни примати, която изглежда работи за използването на елементарни инструменти, като пръчки за събиране на храна.
Какво обаче да се каже за по-сложни практики като чупене ядки, с помощта на камъни, действащи като чук и наковалня?
Експерименти, проведени с шимпанзета в Гвинея и описани в сп. "Nature Human Behaviour", допринасят за продължаването на дебата.
Екип от изследователи, ръководен от приматоложката Кателийн Купс от университета на Цюрих, сравнява поведението на общност от диви шимпанзета с това на екземпляри в плен в Босу, в природния резерват Маунт Нимба, Гвинея.
Босу е едно от първите места, където научно е установено използването на сложни инструменти от шимпанзета в плен.
Изследователите са представили същите инструменти на диви шимпанзета в различни конфигурации: първо с палмови ядки в черупките им и камъни, способни да ги счупят. След това са добавени вече обелени орехи, след което ядки от кола, за които се смята, че са по-лесни за чупене.
Всичко това се повтаря в продължение на няколко месеца, между 2008 и 2011 г., на четири различни места, посещавани от десетки шимпанзета и заснети със скрити камери. Наблюденията са показали, че макар да боравят добре с инструментите, нито едно от животните не е пожелало да ги използва, за да се добере до храната си, или дори не се е опитало. Това отхвърля хипотезата за спонтанна употреба.
Само на 6 километра, сред шимпанзетата в учебния център в Босу, чупенето на ядки се е оказало често срещано явление. "Изследванията, проведени в Босу и други общности на "орехотрошачи", показват, че младите екземпляри наблюдават отблизо как по-възрастните вършат нещата и се обучават", казва Кателийн Купс, професор в катедрата по антропология в университета на Цюрих.
Изследването ѝ следователно подкрепя тезата за "кумулативната култура" (предавана от най-старите към най-младите). Според изследователите това предполага "общ произход с човека в еволюцията
