Американският астронавт Скот Кели е претърпял редица биологични промени по време на близо едногодишното си пребиваване в космоса, но след завръщането си на Земята нещата са се нормализирали с някои изключения. Това показват резултатите от безпрецедентното сравнително изследване на НАСА с еднояйчните близнаци Скот и Марк Кели, което хвърля светлина върху това как космическите полети могат да повлияят върху човешкото тяло, съобщават световните информационни агенции.
В изследването, окончателните резултати от което са публикувани в сп. "Сайънс", екипи от учени наблюдаваха обстойно Скот Кели, който прекара 340 дни на Международната космическа станция (МКС), и неговия брат-близнак Марк Кели, останал на Земята. Двамата вече са бивши астронавти на НАСА.
По време на престоя му на МКС при Скот Кели са наблюдавани изменения в каротидната артерия, ретината, чревните микроби и експресията на гени, загуба на тегло, последвало отслабване на когнитивните способности, ДНК увреждания, удължаване на теломерите - защитните окончания на хромозомите, които постепенно се скъсяват с напредване на възрастта.
След завръщането на Скот Кели на Земята, удължаването на теломерите е заменено от ускорено скъсяване и загуба - потенциално негативно последствие за клетъчното здраве, обясняват специалистите.
ThinkStock/Getty Images
"Завръщането беше много по-лошо от приспособяването за едногодишен престой в космоса. През първите няколко дни се чувствах грипозен. Бях изморен доста дълго време", е споделил Скот Кели на телеконференция.
Изследването ще помогне на учените за по-доброто разбиране на промените, които понасят астронавтите по време на продължителни космически пътешествия. Това е важно за НАСА за подготовката на човешки експедиции до Луната и Марс.
Учените отбелязват, че повечето, но не всички изменения в гените, настъпили по време на престоя на Скот Кели в космоса, са се нормализирали шест месеца след завръщането му на Земята. Малък процент гени, свързани с имунната система и ремонта на ДНК, обаче не са възвърнали обичайното си състояние - индикация за потенциални трайни увреждания на генетично ниво.
Изследователите открояват пет възможни причини за генетичните изменения, сред които космическата радиация и безтегловността при нулева гравитация.
Изследването показва още, че имунната система на Скот Кели е функционирала нормално в космоса. Поставената му в орбита противогрипна ваксина е подействала по същия начин, както на Земята. От НАСА определят силната имунна система като ключова за предпазването на астронавтите от болестотворни микроби в космическа среда по време на продължителни мисии.
"Научихме, че човешкото тяло е издръжливо и че можем да оцелеем и дори да процъфтяваме по време на продължителни полети", казва на свой ред Марк Кели.
Д-р Андрю Файнбърг, един от ръководителите на изследването, отбелязва, че публикацията в сп. "Сайънс" на резултатите от него съвпада с 58-мата годишнина от първия полет на човек в космоса - на съветския космонавт Юрий Гагарин през 1961 г., и с годишнината от първото изстрелване на космическа совалка през 1981 г. Файнбърг определя проучването като "зората на човешката геномика в космоса".
Изследването на една двойка близнаци не може да докаже рисковете от космическите полети, предупреждават учените. По-дългите мисии до Луната и Марс съответно ще бъдат свързани с повече натоварване и излагане на радиация. Използвайки изследването с близнаците Кели като "пътна карта", НАСА планира наблюдението на още астронавти по време на едногодишни мисии в космоса.
