Потокът от нови изследвания оборва старите схващания за това на какво са способни и на какво не животинските умове - и променя начина, по който мислим за собствения си вид.
Екип от изследователи от Испания и Германия наскоро се зае да проучи дали животните са способни на логистични разсъждения.
Последната вълна от популярни книги за познанието на животните доказва, че уменията, които дълго време се приемаха за прерогатив на човечеството, от планирането на бъдещето до чувството за справедливост, всъщност съществуват в цялото животинско царство - и то не само при приматите или другите бозайници, но и при птиците, октоподите и др. През 2018 г. например екип от Университета в Буенос Айрес откри доказателства, че зебрите, чиито мозъци тежат половин грам, имат сънища. Монитори, прикрепени към гърлата на птици, установиха, че когато те спят, мускулите им понякога се движат точно по същия модел, както когато пеят на глас; с други думи, изглежда, че те сънуват как пеят.
През 21-ви век подобни открития допринасят за значителна промяна в начина, по който хората мислят за животните - и за самите себе си. Според Аристотел хората се отличават от другите живи същества, защото само ние притежаваме разумна душа. Познаваме нашия вид като Homo sapiens, "мъдър човек".
И все пак във време, когато самооценката на човечеството до голяма степен се формира от страховете за екологично опустошение и ядрена война, съчетани със спомените за исторически жестокости, вече не е толкова лесно да кажем заедно с Хамлет, че човекът е "образец на животните" - идеалът, на който другите същества биха подражавали, стига да можеха. Само хората извършват жестокости като войни, геноцид и робство - и това, което ни позволява да замисляме и извършваме такива престъпления, е самата сила на разума, с която се хвалим.
В книгата си "Ако Ницше беше нарвал" от 2022 г. Джъстин Грег, специалист по общуването с делфини, пише: "Ние сме създали повече смърт и разруха за живота на тази планета от всяко друго животно, в миналото и настоящето. Многобройните ни интелектуални постижения в момента са на път да доведат до собственото ни изчезване."
Питър Годфри-Смит, философ и морски биолог, открива, че октоподите са "умни в смисъл на любопитни и гъвкави; те са авантюристични, опортюнистични", склонни да крадат предмети като рулетки и измервателни инструменти.
Тъй като умът на октопода се е развил по напълно различен начин от нашия, той осмисля света по начин, който ние едва ли можем да си представим. Октоподът има 500 млн. неврона, приблизително колкото едно куче, но повечето от тези неврони са разположени не в мозъка, а в осемте му пипала, всяко от които може да се движи, да усеща миризми и може би дори да помни самостоятелно. По думите на Годфри-Смит октоподът е "вероятно най-близкият до срещата ни с интелигентно извънземно".
В един експеримент африкански сив папагал на име Грифин е научен, че ако устои на желанието да изяде порция зърнени храни, ще бъде възнаграден след непредсказуем интервал от време с храна, която му харесва повече, например ядки кашу. Птицата успяла да издържи в 90% от случаите, като измислила начини да отвлече вниманието си, говорейки, бършейки перата си или просто хвърляйки чашата със зърнени храни през стаята. Приматологът Франс Де Ваал отбелязва, че подобно поведение е доста сходно с това, което човешките деца правят пред лицето на изкушението.
Животните, които възприемат света чрез миризми, като например кучетата, имат различно усещане за време. Когато кучето усеща миризмата, "то не просто преценява настоящето, но и чете миналото и предсказва бъдещето", пише научният журналист Ед Йонг. Молекулите на миризмата на човек или друго куче могат да се задържат в стаята дълго след като източникът е изчезнал, или да се разнесат напред, преди да се появят. Когато едно куче се размърда много преди стопанинът му да влезе през входната врата, миризмата придобива измерение на психическа сила.
Ксенофан, философ от времето преди Сократ, отбелязва, че ако конете и воловете можеха да рисуват картини, те щяха да направят боговете да изглеждат като коне и волове. По подобен начин, ако нечовешките същества можеха да измислят тест за интелигентност, те биха могли да класират видовете според, да речем, способността им да намират пътя към дома си от разстояние без чужда помощ. Пчелите правят това, като откриват магнитни полета, а кучетата - като следват миризми, докато повечето съвременни хора биха били безпомощни без карта или GPS. "Земята е пълна с животински видове, които са намерили решения за това как да живеят добре по начин, който засрамва човешкия вид", твърдят учени.
Възможността за истинско междувидово разбирателство е предмет на забележителното есе на Томас Нагел от 1974 г. "Какво е да си прилеп?", към което всеки автор, занимаващ се с познанието на животните, се отнася с уважение. Нагел, американски философ, стига до заключението, че хората никога няма да могат да разберат вътрешните преживявания на прилепите. „Дори и да се опитам да си представя какво е да летя и да прекарвам по-голямата част от времето си висящ с главата надолу, всичко, което мога да си представя, е какво би било за мен да съм прилеп, а не какво е за прилепа да бъде прилеп“, пише той.
Малцина са приемали предизвикателството на есето на Нагел толкова буквално, колкото Чарлз Фостър в книгата си от 2016 г. "Да бъдеш звяр". Адвокат и академик по професия, Фостър си поставя предизвикателството да навлезе в психичния свят на пет животински вида, като живее колкото се може повече като тях. За да бъда лисица, той пише: "Лежах в един заден двор в Боу, без храна и без пиене, уринирах и дефекирах, където бях, чаках нощта и се отнасях враждебно към хората в редовите къщи наоколо." За да бъде язовец, той изкопава ров в склона на един хълм и живее в него с малкия си син Том, като яде земни червеи и вдишва прах.
Начинът, по който Фостър търси общуване с животните, може да е краен, на моменти комичен, но основният му импулс се споделя от много от съвременните изследователи на познанието на животните, както и от все повече миряни. Срещата с животинския разум може да изпълни същата функция като велика творба на изкуството или религиозно преживяване: тя прави познатото странно, напомняйки ни, че реалността включва много повече, отколкото обикновено си мислим.
Голямата разлика е, че докато традиционното религиозно преживяване може да събуди хората за Бога, животинското прозрение може да ни събуди за пълнотата на този свят. "Това, на което то ме научи, беше да чувстваш, че си част от това място, а не посетител", казва Фостър.
Независимо дали гледаме назад към дългата си история, в която сме довели други видове до изчезване, или към бъдещето, в което ще се самоунищожим поради влошаване на климата, много хора вече смятат, че човечеството е най-голямата опасност за Земята - рак, който се разраства неограничено и убива своя носител.
Не е случайно, че в същия момент технологичните визионери започнаха да мислят за нашето бъдеще в извънземен план. Земята може и да е мястото, където човечеството се е развило, казват те, но съдбата ни призовава към други светове. Илон Мъск основава SpaceX през 2002 г. с ясната цел да ускори колонизирането на Марс от човечеството. Други мислители "трансхуманисти" очакват едно напълно виртуално бъдеще, в което нашите умове ще изоставят телата ни и ще постигнат безсмъртие под формата на електромагнитни импулси.
Нарастващият ни интерес към животинските умове може да се разглежда като начин да запълним и областите, чието ниво е под нашето. Ако октоподът е като интелигентен извънземен, както пише Годфри-Смит, тогава не е нужно да сканираме небето толкова тревожно за истински извънземен. Йонг цитира Елизабет Якоб, американски експерт по паяците, в същия смисъл: "Не е нужно да търсим извънземни от други планети...
Имаме животни, които имат съвсем различна интерпретация на това какво представлява нашия свят." Може би просто знанието, че тези други умове съществуват, може да ни помогне да се примирим с ограниченията на нашия собствен.
Екип от изследователи от Испания и Германия наскоро се зае да проучи дали животните са способни на логистични разсъждения.
Последната вълна от популярни книги за познанието на животните доказва, че уменията, които дълго време се приемаха за прерогатив на човечеството, от планирането на бъдещето до чувството за справедливост, всъщност съществуват в цялото животинско царство - и то не само при приматите или другите бозайници, но и при птиците, октоподите и др. През 2018 г. например екип от Университета в Буенос Айрес откри доказателства, че зебрите, чиито мозъци тежат половин грам, имат сънища. Монитори, прикрепени към гърлата на птици, установиха, че когато те спят, мускулите им понякога се движат точно по същия модел, както когато пеят на глас; с други думи, изглежда, че те сънуват как пеят.
През 21-ви век подобни открития допринасят за значителна промяна в начина, по който хората мислят за животните - и за самите себе си. Според Аристотел хората се отличават от другите живи същества, защото само ние притежаваме разумна душа. Познаваме нашия вид като Homo sapiens, "мъдър човек".
И все пак във време, когато самооценката на човечеството до голяма степен се формира от страховете за екологично опустошение и ядрена война, съчетани със спомените за исторически жестокости, вече не е толкова лесно да кажем заедно с Хамлет, че човекът е "образец на животните" - идеалът, на който другите същества биха подражавали, стига да можеха. Само хората извършват жестокости като войни, геноцид и робство - и това, което ни позволява да замисляме и извършваме такива престъпления, е самата сила на разума, с която се хвалим.
В книгата си "Ако Ницше беше нарвал" от 2022 г. Джъстин Грег, специалист по общуването с делфини, пише: "Ние сме създали повече смърт и разруха за живота на тази планета от всяко друго животно, в миналото и настоящето. Многобройните ни интелектуални постижения в момента са на път да доведат до собственото ни изчезване."
Питър Годфри-Смит, философ и морски биолог, открива, че октоподите са "умни в смисъл на любопитни и гъвкави; те са авантюристични, опортюнистични", склонни да крадат предмети като рулетки и измервателни инструменти.
Тъй като умът на октопода се е развил по напълно различен начин от нашия, той осмисля света по начин, който ние едва ли можем да си представим. Октоподът има 500 млн. неврона, приблизително колкото едно куче, но повечето от тези неврони са разположени не в мозъка, а в осемте му пипала, всяко от които може да се движи, да усеща миризми и може би дори да помни самостоятелно. По думите на Годфри-Смит октоподът е "вероятно най-близкият до срещата ни с интелигентно извънземно".
В един експеримент африкански сив папагал на име Грифин е научен, че ако устои на желанието да изяде порция зърнени храни, ще бъде възнаграден след непредсказуем интервал от време с храна, която му харесва повече, например ядки кашу. Птицата успяла да издържи в 90% от случаите, като измислила начини да отвлече вниманието си, говорейки, бършейки перата си или просто хвърляйки чашата със зърнени храни през стаята. Приматологът Франс Де Ваал отбелязва, че подобно поведение е доста сходно с това, което човешките деца правят пред лицето на изкушението.
Животните, които възприемат света чрез миризми, като например кучетата, имат различно усещане за време. Когато кучето усеща миризмата, "то не просто преценява настоящето, но и чете миналото и предсказва бъдещето", пише научният журналист Ед Йонг. Молекулите на миризмата на човек или друго куче могат да се задържат в стаята дълго след като източникът е изчезнал, или да се разнесат напред, преди да се появят. Когато едно куче се размърда много преди стопанинът му да влезе през входната врата, миризмата придобива измерение на психическа сила.
Ксенофан, философ от времето преди Сократ, отбелязва, че ако конете и воловете можеха да рисуват картини, те щяха да направят боговете да изглеждат като коне и волове. По подобен начин, ако нечовешките същества можеха да измислят тест за интелигентност, те биха могли да класират видовете според, да речем, способността им да намират пътя към дома си от разстояние без чужда помощ. Пчелите правят това, като откриват магнитни полета, а кучетата - като следват миризми, докато повечето съвременни хора биха били безпомощни без карта или GPS. "Земята е пълна с животински видове, които са намерили решения за това как да живеят добре по начин, който засрамва човешкия вид", твърдят учени.
Възможността за истинско междувидово разбирателство е предмет на забележителното есе на Томас Нагел от 1974 г. "Какво е да си прилеп?", към което всеки автор, занимаващ се с познанието на животните, се отнася с уважение. Нагел, американски философ, стига до заключението, че хората никога няма да могат да разберат вътрешните преживявания на прилепите. „Дори и да се опитам да си представя какво е да летя и да прекарвам по-голямата част от времето си висящ с главата надолу, всичко, което мога да си представя, е какво би било за мен да съм прилеп, а не какво е за прилепа да бъде прилеп“, пише той.
Малцина са приемали предизвикателството на есето на Нагел толкова буквално, колкото Чарлз Фостър в книгата си от 2016 г. "Да бъдеш звяр". Адвокат и академик по професия, Фостър си поставя предизвикателството да навлезе в психичния свят на пет животински вида, като живее колкото се може повече като тях. За да бъда лисица, той пише: "Лежах в един заден двор в Боу, без храна и без пиене, уринирах и дефекирах, където бях, чаках нощта и се отнасях враждебно към хората в редовите къщи наоколо." За да бъде язовец, той изкопава ров в склона на един хълм и живее в него с малкия си син Том, като яде земни червеи и вдишва прах.
Начинът, по който Фостър търси общуване с животните, може да е краен, на моменти комичен, но основният му импулс се споделя от много от съвременните изследователи на познанието на животните, както и от все повече миряни. Срещата с животинския разум може да изпълни същата функция като велика творба на изкуството или религиозно преживяване: тя прави познатото странно, напомняйки ни, че реалността включва много повече, отколкото обикновено си мислим.
Голямата разлика е, че докато традиционното религиозно преживяване може да събуди хората за Бога, животинското прозрение може да ни събуди за пълнотата на този свят. "Това, на което то ме научи, беше да чувстваш, че си част от това място, а не посетител", казва Фостър.
Независимо дали гледаме назад към дългата си история, в която сме довели други видове до изчезване, или към бъдещето, в което ще се самоунищожим поради влошаване на климата, много хора вече смятат, че човечеството е най-голямата опасност за Земята - рак, който се разраства неограничено и убива своя носител.
Не е случайно, че в същия момент технологичните визионери започнаха да мислят за нашето бъдеще в извънземен план. Земята може и да е мястото, където човечеството се е развило, казват те, но съдбата ни призовава към други светове. Илон Мъск основава SpaceX през 2002 г. с ясната цел да ускори колонизирането на Марс от човечеството. Други мислители "трансхуманисти" очакват едно напълно виртуално бъдеще, в което нашите умове ще изоставят телата ни и ще постигнат безсмъртие под формата на електромагнитни импулси.
Нарастващият ни интерес към животинските умове може да се разглежда като начин да запълним и областите, чието ниво е под нашето. Ако октоподът е като интелигентен извънземен, както пише Годфри-Смит, тогава не е нужно да сканираме небето толкова тревожно за истински извънземен. Йонг цитира Елизабет Якоб, американски експерт по паяците, в същия смисъл: "Не е нужно да търсим извънземни от други планети...
Имаме животни, които имат съвсем различна интерпретация на това какво представлява нашия свят." Може би просто знанието, че тези други умове съществуват, може да ни помогне да се примирим с ограниченията на нашия собствен.
