Изследователи от лондонския Юнивърсити колидж, съвместно със свои колеги от университета на Кембридж, са открили нова форма на леда, която повече от всички други известни типове лед прилича на вода в течно състояние. Откритието може да промени разбирането за жизненоважната течност и многобройните й аномалии, съобщава сайтът на учебното заведение.
Новооткритият лед е аморфен, т.е. молекулите му са в хаотична форма, а не подредени, както в обикновения кристален лед. Макар и рядкост на Земята, аморфният лед е основният вид, който се среща в космоса. Причината е, че в студената космическа среда на ледът не разполага с достатъчно топлинна енергия, за да образува кристали.
За да получат новия вид лед в лаборатория, учените са използвали процес, наречен топково смилане. За целта те са разклащали енергично обикновен лед, смесен със стоманени топчета, в контейнер, охладен до минус 200 градуса Целзий.
В резултат вместо натрошени парчета обикновен лед е получена нова аморфна форма, която има същата плътност като течната вода. Новият вид е наречен аморфен лед със средна плътност (MDA).
Външно MDA наподобява фин бял прах. Учените смятат, че той може да се намира в ледените спътници на планетите от външната Слънчева система. Приливните сили на газовите гиганти Юпитер и Сатурн може да имат същия ефект върху леда, както топковото смилане.
При нагряване и рекристализация аморфният лед със средна плътност отделя необичайно голямо количество топлина. Това означава, че той е способен да предизвика тектонични движения и "ледени земетресения" в плътната ледена покривка на тела като юпитеровата луна Ганимед.
Учените отбелязват, че досега са били известни 20 кристални форми на леда и само две аморфни. Последните два типа са съответно с висока и ниска плътност. Досега се е смятало, че лед със средна плътност не съществува, но новият експеримент опровергава това схващане.
"Нашето изследване показва, че аморфният лед със средна плътност попада точно в този интервал. Откритието може да промени разбирането ни за водата и многобройните й аномалии", пишат авторите на изследването в сп. "Сайънс".
"Водата е в основата на всичко живо. Нашето съществуване зависи от нея, ние стартираме космически мисии в търсенето й, но от научна гледна точка жизненоважната течност е слабо проучена", допълват изследователите.
Новооткритият лед е аморфен, т.е. молекулите му са в хаотична форма, а не подредени, както в обикновения кристален лед. Макар и рядкост на Земята, аморфният лед е основният вид, който се среща в космоса. Причината е, че в студената космическа среда на ледът не разполага с достатъчно топлинна енергия, за да образува кристали.
За да получат новия вид лед в лаборатория, учените са използвали процес, наречен топково смилане. За целта те са разклащали енергично обикновен лед, смесен със стоманени топчета, в контейнер, охладен до минус 200 градуса Целзий.
В резултат вместо натрошени парчета обикновен лед е получена нова аморфна форма, която има същата плътност като течната вода. Новият вид е наречен аморфен лед със средна плътност (MDA).
Външно MDA наподобява фин бял прах. Учените смятат, че той може да се намира в ледените спътници на планетите от външната Слънчева система. Приливните сили на газовите гиганти Юпитер и Сатурн може да имат същия ефект върху леда, както топковото смилане.
При нагряване и рекристализация аморфният лед със средна плътност отделя необичайно голямо количество топлина. Това означава, че той е способен да предизвика тектонични движения и "ледени земетресения" в плътната ледена покривка на тела като юпитеровата луна Ганимед.
Учените отбелязват, че досега са били известни 20 кристални форми на леда и само две аморфни. Последните два типа са съответно с висока и ниска плътност. Досега се е смятало, че лед със средна плътност не съществува, но новият експеримент опровергава това схващане.
"Нашето изследване показва, че аморфният лед със средна плътност попада точно в този интервал. Откритието може да промени разбирането ни за водата и многобройните й аномалии", пишат авторите на изследването в сп. "Сайънс".
"Водата е в основата на всичко живо. Нашето съществуване зависи от нея, ние стартираме космически мисии в търсенето й, но от научна гледна точка жизненоважната течност е слабо проучена", допълват изследователите.
