След всеки студен епизод идва моментът, в който много хора си казват: "Времето се оправя“. Температурите тръгват нагоре, снегът започва да се топи, валежите спират. На пръв поглед – облекчение. В действителност обаче точно тогава започва най-коварната фаза на зимното време.
Това, което наблюдаваме този сезон, ясно се вижда и в прогнозите: след кратки, но резки застудявания следва фалшиво затопляне. Температурите се повишават достатъчно, за да започне топене, но не и достатъчно, за да изсушат повърхностите или да стабилизират обстановката.
Какво всъщност означава "фалшиво затопляне“?
Фалшивото затопляне не е просто покачване на температурите. То е комбинация от няколко фактора:
– дневни температури около и над нулата;
– остатъчен сняг и лед;
– влага по настилки и терени;
– ясно или сравнително спокойно време през нощта.
В тези условия влагата остава "заключена“ по пътища, тротоари и открити повърхности. При нощно изстиване тя бързо замръзва и образува поледици – често без нов валеж, без видим сигнал, че условията се влошават.
Защо рискът е по-голям след снега, а не по време на него?
По време на активен снеговалеж хората са нащрек. Очакват трудни условия, карат по-бавно, движат се по-внимателно. След края на валежите обаче настъпва отпускане. Именно тогава започват проблемите.
Нашите прогнози показват, че при този тип зимен модел:
– най-много инциденти се случват в дните след снеговалежите,
– поледиците често се образуват локално и неравномерно,
– условията могат да се влошат за часове, без видима промяна във времето.
Това прави фалшивото затопляне по-опасно от самия студен епизод.
Как този процес се вписва в "зимата на порции“?
Фалшивото затопляне е пряко следствие от зимата на импулси. Когато студът не се задържа дълго, снегът няма време да се стабилизира, а почвата и инфраструктурата остават в преходно състояние. Вместо ясно зимно или ясно меко време, получаваме серия от температурни капани.
Точно този тип условия доминират и в актуалните ни прогнози – кратък студ, последван от бързо затопляне, после ново понижение. Всяка такава смяна увеличава риска, особено в ниските части, градовете и участъците с интензивен трафик.
Какво да следим през следващите дни?
При фалшиво затопляне не е достатъчно да гледаме максималните температури. По-важни са:
– нощните минимални стойности
– продължителността на сухите периоди
– наличието на остатъчен сняг и влага
Именно тези детайли показват кога условията могат да станат опасни, дори при привидно спокойно време, пише Meteo Balkans.
Фалшивото затопляне е едно от най-подценяваните зимни явления. То не носи зрелищни снеговалежи, но създава условия за реални проблеми. В сезон, в който зимата идва на порции, именно тези "тихи“ периоди изискват най-голямо внимание.
Това, което наблюдаваме този сезон, ясно се вижда и в прогнозите: след кратки, но резки застудявания следва фалшиво затопляне. Температурите се повишават достатъчно, за да започне топене, но не и достатъчно, за да изсушат повърхностите или да стабилизират обстановката.
Какво всъщност означава "фалшиво затопляне“?
Фалшивото затопляне не е просто покачване на температурите. То е комбинация от няколко фактора:
– дневни температури около и над нулата;
– остатъчен сняг и лед;
– влага по настилки и терени;
– ясно или сравнително спокойно време през нощта.
В тези условия влагата остава "заключена“ по пътища, тротоари и открити повърхности. При нощно изстиване тя бързо замръзва и образува поледици – често без нов валеж, без видим сигнал, че условията се влошават.
Защо рискът е по-голям след снега, а не по време на него?
По време на активен снеговалеж хората са нащрек. Очакват трудни условия, карат по-бавно, движат се по-внимателно. След края на валежите обаче настъпва отпускане. Именно тогава започват проблемите.
Нашите прогнози показват, че при този тип зимен модел:
– най-много инциденти се случват в дните след снеговалежите,
– поледиците често се образуват локално и неравномерно,
– условията могат да се влошат за часове, без видима промяна във времето.
Това прави фалшивото затопляне по-опасно от самия студен епизод.
Как този процес се вписва в "зимата на порции“?
Фалшивото затопляне е пряко следствие от зимата на импулси. Когато студът не се задържа дълго, снегът няма време да се стабилизира, а почвата и инфраструктурата остават в преходно състояние. Вместо ясно зимно или ясно меко време, получаваме серия от температурни капани.
Точно този тип условия доминират и в актуалните ни прогнози – кратък студ, последван от бързо затопляне, после ново понижение. Всяка такава смяна увеличава риска, особено в ниските части, градовете и участъците с интензивен трафик.
Какво да следим през следващите дни?
При фалшиво затопляне не е достатъчно да гледаме максималните температури. По-важни са:
– нощните минимални стойности
– продължителността на сухите периоди
– наличието на остатъчен сняг и влага
Именно тези детайли показват кога условията могат да станат опасни, дори при привидно спокойно време, пише Meteo Balkans.
Фалшивото затопляне е едно от най-подценяваните зимни явления. То не носи зрелищни снеговалежи, но създава условия за реални проблеми. В сезон, в който зимата идва на порции, именно тези "тихи“ периоди изискват най-голямо внимание.
