1580 г. сър Франсис Дрейк и неговата експедиция акостират в Плимут след 33-месечно околосветско пътешествие. Те стават първите британци, обиколили Земята.
През декември 1577 г. Дрейк предприема прочутото си пътуване по пътя на Магелан. На следващата година през април пиратите достигат до бреговете на Южна Америка в района на Ла Плата и се спускат на юг. В края на юни се установяват в залива Сан Хулиан, а месец по-късно продължават на юг, за да достигнат Магелановия проток. След като навлизат в Тихия океан, завиват на север. След сила буря, единият им кораб изчезва безследно, а другият се завръща в Англия.
През октомври 1578 г. експедицията открива протока Дрейк и югозападната част на Огнена земя, след което се отправя на север към Валпарайсо. Преминават покрай западното, тихоокеанско крайбрежие на Южна Америка, продължавайки да заграбват градове и да пленяват кораби.
Дрейк решава да продължи на север покрай западното крайбрежие и на Централна и Северна Америка, за да избегне бурите и испанските нападения. За да се завърне в Англия, плава покрай западното крайбрежие, а през юни 1579 г. англичаните откриват участък от западния бряг на Северна Америка, както и залива Дрейк. Той обявява територията за владение на английската корона.
В средата на юли 1579 г. Дрейк потегля през Тихия океан към островите Ладронес (Мариански острови), до които достига в края на септември след 68-дневно плаване, а през ноември „Златната кошута” хвърля котва на остров Тернате от Молукските острови. Местният управител, враждуващ с португалците, снабдява англичаните с необходимите им хранителни продукти.
В края на 1579 г. пиратите пребивават почти месец на необитаем остров южно от Сулавеси, тъй като корабът отново се нуждае от ремонт, а те от почивка. След това корабът блуждае още няколко седмици в началото на 1580 г. в лабиринта от острови, като се натъква на подводен риф и едва не потъва. Край Ява от местните жители англичаните научават, че недалеч също има такива големи кораби като техния и Дрейк решава да не се бави повече, тъй като няма никакво желание да се среща с португалците и взима курс право към нос Добра Надежда.
В края на юни носът е заобиколен, след два месеца е пресечен и Северния тропик и на 26 септември 1580 г. се завръща в Англия с пълни трюмове с подправки и испанско злато и сребро - 1580 г. след две години и десет месеца плаване.
1687 г. Партенонът в Атина е частично разрушен след експлозия, причинена от бомбардировките на венецианските сили срещу Османската армия. Строителството му започва през 447 г. пр.Хр., а освещаването на храма е през 438 пр.н.е. по време на празника Панатенеи. Някои части на храма са завършени към 432 г. Новият храм е издигнат в най-високата точка на Акропола на място, посветено на боговете.
Партенонът е най-известният античен архитектурен комплекс, разположен в Атинския акропол. Той е бил главният храм в Древна Атина, посветен на покровителката на този град и на цяла Атика, богинята Атина Партенос - Богинята дева.
През 488 пр.н.е. тук е бил издигнат храм като благодарност към богинята Атина за победата над персите при Маратон. Неговите размери по план са били доста близки с днешния Партенон, което още тогава е наложило на южния склон да се изгради подпорна стена и да се натрупат голямо количество скални блокове, така че южният край на строителната площадка се е издигнала над скалите на Акропола с повече от 7 м. Проектираният храм е бил периптер и имал шест колони от късата страна и 16 м от дългата.
Когато през 480 пр.н.е. персите завземат и разграбват Акропола, строежът на храма, който в този момент е достигнал до височина втори барабан на колоните, е бил унищожен от огъня, а работата по него прекъсва за повече от 30 години. През 454 г. касата на Делоския морски съюз е била пренесена в Атина, където на власт е Перикъл, и скоро - през 447 г., строителните работи на почти готовата площадка са възобновени. За архитекти са посочени Иктин и Каликрат, а също и Фидий, който е отговарял преди всичко за скулптурата, освен това е осъществявал и общ надзор над строителните работи. Създаването на Партенона е било част от целта на Перикъл - Атина да получи водеща роля не само във военната и икономическата област, но и в областта на религията и изкуството.
За по-нататъшната съдба на храма се знае, че около 298 г. пр.н.е. атинският тиран Лахар сваля от култовата статуя на Атина златните пластини, а през II в. пр.н.е. зданието, пострадало при пожар, е ремонтирано основно.
В храма се е намирала колосална статуя на Атина с височина 12 м, която е била едно от най-великолепните творения на скулптора Фидий. Богинята е стояла във величествена поза. До краката й се е намирал щит, върху който е била отпусната лявата й ръка, държаща в същото време копие. Върху дланта на дясната й ръка е изобразена фигура в човешки ръст, олицетворяваща победата, която държи лавров венец. Високият шлем на Атина е бил украсен с изображение на сфинкс в средата, а от двете страни - с фигури на грифове. Около копието се е извивала змия, която е символ на мъдростта. Върху външната страна на щита е имало релеф с битка на амазонките. Дори краищата на дрехите и сандалите на богинята са били украсени с изображения на битки, с участието на кентаври и лапити.
Цялата статуя е била на дървена основа, като външните пластове са били от слонова кост и чисто злато, а не от бронз и мрамор, както е било обичайно. Също от чисто злато Фидий е изобразил дрехите и шлема на богинята, а за очите са били използвани сапфири.
През 426 г. пр.н.е. Партенонът е превърнат в християнски храм, първоначално „Св. София”. През 662 г. храмът е преосветен в чест на Пресвета Богородица (Панагия Афиниотиса). След нашествията на османските турци около 1460 г. зданието е превърнато в джамия.
През 1687 г., когато венецианският военачалник Морозини обсажда Атина, турците използват Партенона като оръжеен склад, което довежда до гибелни последствия за сградата: горящ снаряд влита вътре, предизвиква взрив и разрушава цялата му средна част. След тези събития не е правен никакъв ремонт, а местните жители започват да използват каменните блокове като строителен материал.
Великолепни скулптурни произведения, създадени от Фидий и неговите ученици, са украсявали различни части на сградата. На фронтоните са били изобразени „Раждането на Атина от главата на Зевс” и „Спорът на Атина с Посейдон”. Външните стени са били украсени с барелефен фриз, също дело на Фидий, на който е била изобразена тържествена процесия в присъствието и на древногръцките богове. По своите размери и хармоничност на архитектурните линии, Партенонът е бил най-блестящото произведение на атическо-дорийското строително изкуство.
1912 г. започва Балканската война. Военният конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, като продължава до 17 май 1913 г.
Конкретен повод за Първата Балканска война стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
През лятото на 1912 г. албански въстаници завземат Косово и Скопие. Османското правителство проявява склонност за отстъпки към исканията за албанска автономия. Опасението, че албанците ще посегнат на Косово и Македония, кара балканските съюзници да побързат с военните си приготовления.
Междувременно България и Сърбия сключват военнополитически съюз. Българското правителството влиза в преговори с Гърция, които също водят до антиосмански договор. Броени дни до началото на бойните действия София и Атина договарят и военна конвенция помежду си. Преди това, през август, е постигната спогодба между България и Черна гора за сътрудничество в назряващата война.
На 13 септември черногорската армия напада Шкодренската крепост. На 17 септември България изпраща нота от името на балканските съюзници, в която приканва османското правителство да предостави в срок от шест месеца автономия на етническите малцинства в империята. В отговор Цариград обявява война на съюзниците на 21 септември. България и Гърция обявяват на свой ред война на османците на 22 септември, а Сърбия се включва два дни по-късно.
Формално върховен главнокомандващ на българската армия е цар Фердинанд, но фактическото ръководство на войските е в ръцете на помощник-главнокомандващия генерал Михаил Савов и на началника на Генералния щаб генерал Иван Фичев.
Основните бойни действия се съсредоточават в Източна Тракия, Шкодра и крепостта Янина. В Източна Тракия от началото на октомври до затишието в бойните действия през ноември стават три големи сражения между българските и турските войски. В хода на Лозенградската операция на 26-27 септември турската Източна армия се насочва от Одрин и Лозенград на север, но преди да стигне границата се сблъсква с настъпващата насреща й 1-ва българска армия, която отбива и опита за излаз на одринския гарнизон. Десният турски фланг попада под планираните удари на 3-та българска армия, извършила преход през Странджа иззад 1-ва армия. Турските войски са обърнати в бягство и на 28 септември българите завладяват без бой Лозенград и укрепленията му.
Успешно се представят младият ни флот и аеропланното отделение. На 7 срещу 8 октомври четири торпедни катера атакуват крейсера „Хамидие”, като торпедото на „Дръзки” от 50-60 м го улучва в носа и само тихото време го спасява от потъване. Впоследствие корабът е избуксиран до Цариград със задницата напред, защото носът му е практически под водата.
Българските летци осъществяват първия си боен полет на 16 октомври, когато Радул Милков и Продан Таракчиев разузнават турски позиции край Одрин. Първото бомбардиране е извършено на 17 ноември.
Първата балканска война нанася големи щети на жителите на районите, през които преминават войските. В Тракия и Родопите са опустошени редица села (турски, гръцки, българомохамедански и българохристиянски). Опустошенията, прекъсването на търговията и репресиите срещу мирното население, извършени и от двете воюващи страни, водят до масов глад през зимата и пролетта на 1913 г., който обхваща Одринско, части от Родопите и района на Гюмюрджина. Епидемии от холера и дизентерия отнемат живота на много жители на Източна Тракия и България през есента на 1912 г.
Победителите повеждат политика на национална и религиозна асимилация в новопридобитите територии. Под ръководството на Българската православна църква през януари-февруари 1913 г. са покръстени хиляди помаци от Родопите (включително и от старите предели на Царство България) и от поречията на Места и Струма.
1918 г. започва последното голямо сражение през Първата световна война - офанзивата Мьоз-Аргон, известна повече като битката за Аргон. Тя е и най-голямата битка с американско участие по време на конфликта, в който САЩ влизат година преди неговия край - през 1917 г.
Офанзивата е проведена в сектора Вердюн и продължава около 50 дни - до 11 ноември. Американските сили са водени до средата на октомври от ген. Джон Пършинг и впоследствие от ген. Хънтър Лигет, а германските от ген. Георг фон дер Марвиц. Логистиката на операцията е дело на полк. Джордж Маршал.
Офанзивата има за цел за овладее Седан, използван като главен снабдителен и разпределителен пункт за германската армия на Западния фронт. Операцията се развива в три фази. По време на първата, продължила до 3 октомври, американските части настъпват с около 11 км навътре в германските позиции и овладяват Монфасон д’Аргон. При втората фаза, продължила до 28 октомври, е осъществена фронтална атака на укрепените германски позиции, като на места е пробита линията Хинденбург.
В рамките на третата фаза американските части са прегрупирани в две армии, които настъпват по протежение на жп линията Каринян - Седан - Мезиер и по посока на Мец. Тази фаза съвпада с общото настъпление на съюзниците по западния фронт под общото командване на маршал Фош. Сключеното на 11 ноември примирие слага край на офанзивата. По време на битката американците дават 26 000 убити и 95 000 ранени, а жертвите от германска страна са общо 126 000 убити и ранени.
1934 г. на вода е пуснат най-големият пътнически кораб на компания „Кунард лайн” - „Куин Мери”. Знаменитият исторически лайнер днес е една от най-големите туристически атракции. Превърнат в плаващ град и хотел, бившият трансатлантически параход предлага максимален лукс и нестандартни развлечения за търсачи на удоволствия.
За гостите на „Куин Мери” се предлага специална атракция - обиколка по места, където са срещани духове. Легендите за корабните духове карат туристите да треперят от вълнение, когато ги развеждат до най-тъмните места в трюмовете на лайнера.
Една от историите е свързана с някогашния луксозен басейн на „Куин Мери”. Той не функционира вече десетилетия и в него няма капка вода. Въпреки това обаче посетители, минавали оттам, са готови да се закълнат, че са чували кънтящи гласове на хора, които се плискат с вода и плуват в басейна. Други пък упорито твърдят, че са виждали мокри петна около басейна от стъпки на хора, сякаш излезли току-що от него.
В повечето случаи духовете на лайнера са се срещали на места, където наистина са загивали хора. Каюта 13 в машинното отделение е мястото, където 17-годишен моряк, заключен в нея, умира през 1966 г., опитвайки се да избяга от пожар. Неговото присъствие обикновено се предшества от отчетлив звук, описван от нощната охрана на кораба като „метално стържене”.
Мнозина туристи твърдят, че са чували и често тропане по минаващите около тази врата тръби. Други пък са убедени, че когато са отваряли вратата на каютата, дръжката е била гореща, сякаш отвътре бушува пожар. Духове били забелязвани и по коридора, водещ към двигателите на кораба и валовете, задвижващи винтовете.
Компанията „Кунард” го поръчва, за да осъществява най-бързите преходи през Атлантика. Със своите 310 м дължина, 55 м височина (12 етажа), 82 000 тона водоизместимост, 160 000 коня мощност на двигателите и скорост 28 възела в час „Куин Мери” пресича Атлантическия океан рекордните 1001 пъти. През 1936 г. пресича Атлантика за пет денонощия и печели прословутата „Синя лента”, за която се бори през 1912 г. самият „Титаник”.
1957 г. спектакълът „Уестсайдска история” започва да се играе на „Бродуей”. Премиерата на мюзикъла е в „Уинтър гардън тиътър”. Постановката е по музика на Ленард Бърнстейн, а текстовете на песните написва Стефан Зондхайм. Сценарият пък е сътворен от Артър Лорънтс.
Действието на мюзикъла пренася световноизвестната трагедия на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета”, но в други условия в Ню Йорк през 50-те години на миналия век. Любовната история се разиграва на фона на войната между две етнически младежки банди американските „Джетове” и пуерториканските „Акули”.
Няколко години по-късно е замислена екранизация на творбата. По мнението на киноексперти „Уестсайдска история” се превръща в най-възхвалявания филмов мюзикъл, правен някога. Годината е 1961 г., а едноименната лента поставя на различна основа жанра, изваждайки го от предстоящия залез. Филмовият вариант на е номиниран за рекордните 11 „Оскар”-а, от които печели десет.
1960 г. в Чикаго е проведен първият телевизионен предизборен дебат между кандидатите за президенти Ричард Никсън и Джон Кенеди. Президентските избори се състоят на 8 ноември.
По време на кампанията Кенеди заявява, че при Айзенхауер и републиканците страната е изостанала зад Съветския съюз в Студената война, както военно, така и икономически, и че като президент той ще „задвижи отново Америка”. Никсън отговаря, че ако бъде избран ще продължи „мира и просперитета”, които Айзенхауер е донесъл на нацията през 50-те години. Никсън също твърди, че докато нацията е ангажирана в Студената война с СССР Кенеди е твърде млад и неопитен, за да му се повери президентството.
И Кенеди и Никсън привличат големи и ентусиазирани тълпи по време на кампанията. През август 1960 г. повечето проучвания дават на вицепрезидента Никсън малка преднина пред Кенеди и много политически експерти считат Никсън за фаворита. Никсън обаче е преследван от лош късмет из цялата есенна кампания.
През август президентът Айзенхауер, който от дълго време е нееднозначен по отношение на Никсън дава телевизионна пресконференция, в която репортер, Чарлс Мор от списание Time, споменава твърденията на Никсън, че е бил ценен вътрешен човек и съветник в администрацията. Мор пита Айзенхауер дали може да даде пример за значителна идея на Никсън, което е възприел, на което Айзенхауер отвръща „Ако ми дадете седмица, може и да измисля”. Въпреки че и Айзенхауер и Никсън впоследствие твърдят, че Айк се е шегувал с репортера, забележката наврежда на Никсън, тъй като подрива твърдението му, че има по-голям опит във вземането на решения от Кенеди. Това се оказва толкова вредно за Никсън, че демократите превръщат заявлението на президента в телевизионна реклама, критикуваща Никсън.
На Републиканската конвенция Никсън е обещал да води кампания във всички 50 щата. Това обешание има обратен ефект след като през август Никсън ранява коляното си във врата на кола докато води кампания в Северна Каролина; коляното се инфектира и Никсън трябва да спре да води кампанията си за две седмици докато инфектираното коляно е инжектирано с антибиотици. Когато напуска болницата Уолтър Рийд Никсън отказва да изостави обещанието си да посети всеки щат; той така изразходва ценно време, посещавайки щати, които няма шанс да спечели или които имат малко електорални гласове и малко биха помогнали по време на изборите. Той например прекарва жизненоважния уикенд преди изборите в Аляска, която има само три електорални гласа, докато Кенеди води кампания в големи щати като Ню Джърси, Охайо, Мичиган и Пенсилвания.
Ключовата повратна точка в кампанията са четирите Кенеди-Никсън дебата; те са първите президентски дебати, давани по телевизията и така привличат огромно внимание. Никсън настоява да води кампанията си до само няколко часа преди първия дебат, той не се е напълно възстановил от престоя си в болница и следователно изглежда блед, болнав, с поднормено тегло и уморен. Той също отказва грим за първия дебат и в резултат на това наболата му брада ясно се вижда на чернобелите телевизори от онова време. За разлика от него Кенеди си почива, подготвя се обширно преди това, изглежда уверен и релаксиран по време на дебата.
Според оценки 70 млн. зрители гледат първия дебат. Хората, които гледат дебата по телевизията в огромното си мнозинство считат, че Кенеди е спечелил, а радиослушателите (по-малка публика) считат че Никън е спечелил. След края му проучванията показват, че Кенеди се придвижва от малък дефицит до малка преднина пред Никсън. През останалите три дебата Никсън възвръща теглото си, носи телевизионен грим и изглежда по-силен от първоначалния си външен вид. Около 20 млн. зрители по-малко гледат останалите три дебата обаче.
Политическите наблюдатели от времето считат, че Кенеди е спечелил първия дебат, Никсън е спечелил втория и третия дебати, а четвъртия дебат, който се счита за най-силно представяне и за двамата, е равен.
Ключов фактор, който наврежда на Кенеди по време на кампанията е широко разпространения предразсъдък срещу католическата религия; някои протестанти вярват, че ако бъде избран за президент Кенеди ще трябва да получава заповеди от папа Йоан XXIII. Религиозният въпрос е толкова значителен, че Кенеди изнася реч пред редакторите на вестници за техни фокус върху този над други въпроси.
Кампанията на Кенеди се възползва от случая, когато Мартин Лутер Кинг е арестуван в Джорджия докато води марш за граждански права. Никсън отказва да бъде въвлечен в инцидента, но Кенеди се обажда на местни политически властимащи да освободят Кинг от затвора и също се обажда на бащата и съпругата на Кинг. В резултат на това бащата на Кинг подкрепя Кенеди и той получава много благоприятна гласност в черната общност. В деня на изборите Кенеди печели черния глас в много райони с голям процент и това може да е осигурило победата му в щати като Ню Джърси, Южна Каролина, Илинойс и Мисури.
1960 г. Фидел Кастро произнася най-дългата реч в историята на ООН - 4 часа и 29 минути, с която обявява подкрепата на Куба за СССР.
Кастро оглавява Куба в продължение на 49 години и е третият най-дълго задържал се държавен глава, след кралица Елизабет и кралят на Тайланд. Той прекрати публичните си прояви, след като болест го принуди да предаде управлението в ръцете на брат си Раул Кастро през юли 2006 г.
Фидел Кастро държи рекорда в Книгата на Гинес за най-дълга реч пред ООН. Най-дългата му реч в Куба е продължила 7 часа и 10 минути и е произнесена през 1986 г. на конгрес на Комунистическата партия в Хавана.
1961 г. Боб Дилън прави дебюта си. През септември 1959 г. се премества в Минеаполис и се записва в Университета на Минесота. Първоначалното му увлечение към рокендрола отстъпва място на интерес към народната музика. Скоро започва да пее в местното кафе „10 O'clock Scholar” и става активен участник във фолк сцената в Динкитаун. По това време започва да използва и псевдонима Боб Дилън.
Роден под името Робърт Алън Цимерман той се превръща в една от знаковите фигури на общественото недоволство в САЩ. Някои от песните му, като „Blowin’ in the Wind” и „The Times They Are a-Changin’” се превръщат в химни както на движението за граждански права, така и на антивоенното движение.
Дилън въвежда революция в писането на поп песни, като използва по-откровени и дълги текстове, често причислявани като поеми. Ранната поезия на Дилън включва много политически, социални и философски елементи, които са част от контракултурата, преживяваща нов разцвет през този период. Разширявайки съществуващите жанрове, Боб Дилън включва в музиката си елементи на различни стилове, като фолк, блус, кънтри, госпъл, рокендрол, рокабили и дори джаз и суинг.
По време на продължителната си кариера Боб Дилън получава множество награди и отличия – „Грами”, „Златен глобус”, „Оскар”, включен е в Залата на славата на рокендрола. Класация на списание „Ролинг Стоун” го определя като вторият по значение изпълнител в историята на популярната музика след „Бийтълс”.
