718 г. арабите свалят обсадата на Константинопол. В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие. Древните хронисти признават решаващата помощ на българската войска под ръководството на хан Тервел.
Обсадата на Константинопол през 718 г. е вторият мащабен поход на арабите (след 674 г.) да завладеят Константинопол, столицата на Византия. По онова време, само 95 години от възникването на исляма, арабските територии се простират на три континента - Азия, Африка и Европа. Покорени са бившите византийски провинции Сирия, Палестина, Египет и Северна Африка. В началото на 8 в. е покорено и Вестготското кралство в Испания. Арабите вече реално застрашават Европа чрез втори клин, като превземат ромейската столица Константинопол.
Така през есента на 717 г. огромна арабска армия потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския хан Тервел с молба за помощ. Наследникът на Аспарух проявява забележителна държавническа далновидност. Изминали са едва 36 години от основаването на българската държава, през които Византия води непрекъснати войни против младата България. Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и тази заплаха е много по-страшна от Византия. Поради това той приема молбата на Константинопол за помощ.
Хан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград. Още в началото на военните действия българите разгромяват 4000 арабски отряд, командван лично от арабския предводител Маслама Ибн Абдел-Малис.
Впоследствие по заповед на Маслама арабите отсам Босфора изграждат два отбранителни вала - един срещу Константинопол и един западно срещу българите, с което да осигурят тила на 20 000 армия. Валовете обаче не спасяват тази 20-хилядна армия от българските войски.
Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад. През пролетта на 718 г. хан Тервел нанася на арабите поредното поражение. Сухопътната армия на Маслама е разгромена. На 15 август 718 г. арабите вдигат обсадата и се оттеглят от Константинопол. Флотът е настигнат от морски бури и до Сирия достигат само пет кораба.
797 г. византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.
Константин VI е последният представител на Исаврийската династия. Понякога е наричан и Порфирогенет, тъй като е роден след възкачването на баща му на трона, в специална пурпурна стая на двореца, т.е. е „роден в пурпур”, което му дава законна привилегия да наследи властта.
Поради смъртта на баща му Лъв IV през 780 г., Константин VI наследява престола, когато все още е малолетен. До 790 г. фактически управител на Византия е майка му, Ирина.
Ирина е първата жена на византийския престол. В началото на управлението си Ирина започва да дарява богато църквите и манастирите, намалява данъците и митата и отваря множество приюти за бедни, с което успява бързо да спечели подкрепата на населението.
Многобройните богатства, дарени от императрицата на църквата, са причина монасите хронисти да пишат за императрицата като за благочестива жена, неспособна да посегне на сина си. Като монарх Ирина Сарантапихина се нарича и титулува „василевс на ромеите”, вместо „августа” или „василиса” (императрица), въпреки че на монетите, сечени по нейно време, е наречена „василиса”.
Според Теофан най-успешният опит на императрица Ирина да дискредитира сина си е подкрепата ѝ за любовната му връзка с придворната ѝ дама Теодота. През 794 г. Константин, който не обича съпругата си, се развежда с Мария Амнийска и я принуждава да се замонаши, и през 795 г. се жени за Теодота. Вторият брак на императора разбунва общественото мнение в империята и предизвика остра реакция от страна на църквата, която отказва да признае брака на Константин и Теодота за законен. Започва и процедура за отлъчване на императора от църквата.
Усилията на Константин да успокои духовенството не дават резултат, поради което той започва репресии срещу монасите, които не подкрепяли брака му с Теодота. Така Константин окончателно загубва подкрепата и на църковните среди. В този момент Ирина съвсем предвидливо защитава духовенството, с което си спечелва благоразположението на църковния клир.
Ирина ускорява приготовленията за предстоящия преврат срещу сина си, след като през 796 г. Теодота родила син на императора. Детето обаче починало скоро, но заговорът вече е узрял напълно. На 17 юни 797 г. столичният гарнизон се разбунтува срещу императора, който успява да избяга от другата страна на Босфора и започва да събира верните си войски. В този момент Ирина се обръща към привържениците си в императорското обкръжение да се опълчат срещу сина ѝ, като дори ги заплашва с разправата, която ще последва в случай, че не предприемат нищо.
В ранното утро на 15 август 797 г. заговорниците пленяват Константин и го откарват в Константинопол. Там по заповед на Ирина, Константин VІ е ослепен, което става в Порфирната зала на императорския дворец - същата, в която по-рано е роден императорът. По този начин властта отново се оказва в ръцете на Ирина, която заема официлно византийския престол.
1534 г. Игнаций Лойола заедно със свои съмишленици основава ордена „Общество на Исус” в Париж. Дон Иниго Оняс де Лойола, канонизиран като Свети Игнаций (от) Лойола, се ражда в семейство, принадлежащо към дребната аристокрация на Испания (Биская).
В младостта си се отдава на военна кариера, но тежка рана го прави задълго неспособен да изпълнява повинността си. По времето на своето лечение се посвещава на теологията, като особено въздействие му оказва теорията за живота на Христос. Вследствие на това си увлечение Лойола преживява огромна личностна промяна, която завършва с обричането му през 1534 г. на живот в служба на Бога в Светите места и във вярност към папата и католическата църква.
Личностната еволюция на Лойола съвпада с преломен за историята на католицизма момент. Църквата все повече губи влиянието си в Западна Европа под натиска на Реформацията, разрастнала се с бързи темпове след 95-те тезиса на Мартин Лутер.
Загубените позиции на католицизма принуждават папите от началото и средата на 16 в. да предприемат по-решителни действия. Резултат от това е Контрареформацията. Именно в лицето на Лойола, вече приел името Игнаций, католическата църква вижда личност, способна да бъде една от движещите сили на Контрареформацията. С була на папа Павел III от 1540 г. е създадено „Обществото на Исус”, познато днес като Йезуитски орден. За негов водач е посочен Игнаций Лойола.
Новосъздаденият орден си поставя цел защитата на вярата и започва да търси влияние чрез проповеди, преподаване, благотворителност и, не на последно място, обучаване на младежи от елита на Европа в ред добре организирани религиозни школи.
1856 г. в Шумен е организирано първото театрално представление в България - „Михал Мишкоед” от Сава Доброплодни. Комедията е преработена, подготвена и приспособена за сцена от самия Доброплодни - тогава учител в полугимназията.
На представлението присъствали много граждани, турски военни, начело с шуменския каймакамин Юсмен бей, първенците на всички етнически общности в града, учителите и интелигенцията, представители на различните еснафи, младежи, дори специално поканени гости от Търново, англичани и французи.
До 1898 г. театралните представления в Шумен са се играли в старата читалищна сграда. Специално за целта е поръчана театралната завеса, която е най-старата в страната и днес се съхранява в читалище „Добри Войников”-Шумен. Завесата е изработена от виенските художници Макс Хагендоф и Водянски. Изобразява картини от древната гръцка митология - богът на времето Хронос и музите на различните изкуства около течаща вода, символизираща времето.
1945 г. японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония.
На 6 и 9 август 1945 г. американски военновъздушни сили хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Именно атомните бомби принуждават императора да обяви безусловна капитулация. След това страната е окупирана главно от американски, британски, австралийски и новозеландски войски, командвани от американския генерал Дъглас Макартър.
На 2 септември 1945 г. на американския линеен кораб „Мисури” Япония подписва Акт за безусловна капитулация, с което се слага край на военните действия във Втората световна война.
1948 г. състои се церемонията по основаване на Република Корея. Страната е образувана от американската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 г. е управляван от Японската империя.
Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 г.
Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без да е подписан официален мирен договор и до днес. И двете корейски държави биват приети в ООН през 1991 г.
Южна Корея е президентска република. Тя е развита страна с много висок стандарт на живот и четвъртата най-силна икономика в Азия. Икономическата мощ на страната се корени в развитието на образованието и високите технологии, и износът на електроника, автомобили, кораби, машини и роботи.
1969 г. в Бетъл, щата Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Уудсток, на който се събират 800 000 души. Първото издание добива световна известност, при която отделни кадри от заснетия филм добиват емблематичен стаус.
Фестивалът е идея на 24-годишния музикален продуцент Арти Корнфелд от Маями и на организатора на концерти Майкъл Ланг. Те отговарят на реклама в „Ню Йорк таймс” от Джон Робърт, наследник на богатството на фармацевтична компания, и Джоуел Роузман, син на зъболекар и финансист, в която пише: „Млади хора с неограничен капитал търсят интересни, законни възможности за инвестиции и бизнес предложения”.
Четиримата се срещат през април 1969 г. и основават „Уудсток венчърс” с идея да построят звукозаписно студио в бохемското градче Уудсток, където живее Боб Дилън. Но властите отказват разрешително и скоро идеята се разраства до фестивал на открито за музика и изкуство в близкото градче Бетел.
„Посланието беше за свободата на избор, за любовта към ближния. Не харесвах Виетнам, където загинаха мои приятели. За мен протестът беше цел да покажем на Ричард Никсън колко много хора са срещу войната”, разказва години по-късно Корнфелд.
„Винаги съм искал да го направим като събитие на контракултурата. За мен беше важно да се говори за политика, екология и човешки права. Уудсток беше снимка на това какъв би бил животът, ако ние го управлявахме. Купон под слънцето с много кал”, споделя и Майкъл Ланг.
Фестивалът през 1969 г. се провежда на площ от 600 акра във фермата на Макс Ясгур. Събитието е трябвало да се състои в градчето Уудсток, но местните жители се възпротивяват и Ясгур предоставя фермата си като резервен вариант.
Организаторите са продали около 50 000 билета, но на Уудсток пристигат... над 450 000 души. Поради това тоалетните и палатките за първа помощ се оказват недостатъчно. Присъстващите делят храната и водата си, в духа на хипи-времето.
На фестивала участват групите „Блъд, сует енд тиърс”, Джо Кокър, „Крийдънс клиъруотър ривайвъл”, „Кросби, Стилс, Неш енд Йънг”, „Грейтфул Дед”, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, „Джеферсън Еърплейн”, Сантана, Рави Шанкар, „Дъ Ху” и много други.
1981 г. на връх Рожен започва национален събор-надпяване. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов - свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон - 27 юли, при параклиса „Св. Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът.
Мястот е избрано не случайно. По времето на Османската империя границата на България минавала именно през връх Рожен. В онова време там се събирали жителите на изкуствено разделените околни села - Проглед от българската страна, и Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели народни песни под съпровод на гайда.
След 1912 г., когато Родопите се освобождават от османската власт, събиранията губят своето политическо значение, придобито заради граничната линия. Традицията обаче се запазва.
Любопитен факт е, че именно от Рожен „излита” и песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, която е изпратена в Космоса на борда на космическата станция „Вояджър”, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт.
2001 г. астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка. Научен екип от Калифорнийския университет и университета Бъркли открват две гигантски газови планети в орбита около Голяма мечка на разстояние малко по-малко от това на Юпитер до Слънцето. Макар и толкова близки до звездата, тези големи планети оставят място за неоткрити планети, подобни на Земята, на които може да съществува вода в течен вид, а също - живот.
Новооткритата планетарна система се намира на 51 светлинни години, което е много малко разстояние от гледна точка на астрономите.
