Тутанкамон, лорд Волдемор, Джеймс Холмс - тези имена би трябвало да са обречени на забвение, а всъщност са се настанили трайно в паметта ни. Защо са неуспешни опитите за изтриване от съзнанието на имената на злодеите?
Както препоръчват и Барак Обама, и Йенс Столтенберг - имената на убийците би трябвало да бъдат обречени на мълчание. Дори не би трябвало да споменаваме хора като Джеймс Холмс, застрелял 12 души в град Аурора, или Андерш Брайвик, който причини смъртта на 77 души в Норвегия. Според американския президент извършителите не заслужават да се говори за тях, а по-скоро трябва да се отдаде съответната почит на жертвите. И норвежкият министър-председател смята, че вниманието трябва да е насочено към тези, които го заслужават.
Именно поради това мнозина в САЩ наричат престъпника от Аурора само "заподозрения А". Също и в Норвегия вече не говорят за Андерш Брайвик от Осло, а само за "извършителя".
Обама и Столтенберг всъщност не са открили нищо ново - изкуството на заличаването съвсем не е ново. Още от античността хората са се опитвали да "отблъснат" по този начин от съзнанието си нещата, които не са разбирали и от които са се плашели. Само че, както показва опитът, това не помага. Вместо да бъде унищожен споменът за някой убиец, при наложена забрана за споменаването му той само се вкопчва по-силно в колективната памет. В съответствие със старото правило - ако не трябва да мислиш за нещо или да говориш за него, то плътно се настанява в мислите и словата ти.
Damnatio memoriae
Тутанкамон е вероятно най-популярният египетски фараон - макар името му да е било заличено от всички официални документи. И баща му Ехнатон, и фараонката Хатшепсут са надживели хилядолетията - въпреки направените опити за изтриване на имената им от паметта на поколенията. А наред с Цезар най-известен от римските императори е Нерон - макар и неговото споменаване да е било забранено. Паметта за жестокия властелин обаче се оказва жилава - в много по-голяма степен, отколкото за мъдреци като Марк Аврелий.
Който мълчи, се страхува от това, че нещо лошо или някой лош човек може да се завърне и отново да разгърне зловещите си сили. Това чувство не се е променило през годините. И в най-съвременната литература, в света на създадения от Джоан Роулингс чирак-магьосник Хари Потър, има един лош магьосник, от когото се боят всички. Никой не смее да изрече името му, всеки шепне, когато става дума за него. Страхът от него изглежда още по-голям от това, че никой не дръзва да изрече името му. Само че мълчанието не намалява силата на ужаса, а само я увеличава. А силата на Хари се вижда и в това, че той просто изговаря името на магьосника - Волдемор.
Сред най-известните от миналото истории със забранени имена на злодеи е тази с Херострат, който преди 2300 години подпалва Храма на Артемида в Ефес - едно от седемте чудеса на света. Той извършва това кощунствено дело, защото иска да бъде запомнен за вечни времена. Но градът не иска да изпълни желанието му и забранява споменаването на името му под заплахата от смъртно наказание. Но това не свършва никаква работа - Херострат дори се превръща в нарицателно за тези, които се опитват да се прославят чрез делата си.
Обратен ефект
Тази поука обаче не пречи на диктаторите от миналото до наши дни да се упражняват в изкуството на наложената забрава. Най-яркото доказателство положително е Сталин, който се опитва да изтрие от паметта ни Троцки като поръчва ретуширани пропагандни снимки, на които Троцки е до Ленин. За зла участ обаче снимката на Ленин и Троцки на площада пред Болшой театър е била толкова популярна тогава, че много хора хващат измамата с ретуша.
Днес този вид подход не е приложим - във времената на интернет би могъл по-скоро да се постигне обратен ефект: постоянното споменаване. Всяко изявление остава завинаги в мрежата, откъдето изтриването му е почти невъзможно. А и модерните терористи търсят специално такива обекти, където престъплението им би могло да се предава директно - както в случая с нападението срещу Световния търговски център в Ню Йорк. Но и това не е ново - и по-рано за атентаторите е било важно да бъдат запомнени. Последното желание преди екзекуцията на младата Шарлот Корде, убила Марат в банята, било да бъде увековечена в картина - за да не я забравят.
