Спорният Цар Фердинанд е низвергнат от всякъде. Защо?
Нима той не е част от богатата ни и оросена с много кръв история. И въпреки че нямам нищо общо с тази наука и не претендирам да съм всезнайко, ще отбележа: Този човек донесе европейското в България и има своето място в аналите на държавата ни.
Независимо от водените от него три войни и двете национални катастрофи, цар Фердинанд е човекът, допринесъл най-много в страната ни за развитието на промишлеността и техническия прогрес в онези години.
България е била най-проспериращата икономика на Балканите. Нито Гърция, нито Сърбия, нито Румъния са могли да се сравняват с нас. Страната ни е минала, въпреки трудностите, през своя Златен век.
За съжаление, както казва един виден политик от съвремието ни, „Историята не се прави, тя се пише".
Фердинанд умира на 10 декември 1948 г. и бе напълно забравен от комунистическия режим на васална България. Всичко кръстено на неговото име бе бързо преименувано и забравено. В учебниците по история името му бе заличено и оплюто. Той бе обявен за враг номер едно на социалистическа ни татковина. Повече от 60 години не бе написана и една хубава дума за този човек. А на смъртния си одър, пред генерал Петър Ганчев, Фердинанд пита: „Кога заминаваме за България?" Неговото най-съкровено желание да бъде погребан в София, до съпругата си Мария Луиза, не случва и до ден днешен. Тленните му останки стоят непогребани в Кобург...
Пиша тези редове възмутен от поведението на внука на Кобурга - цар Симеон. Той не само се върна в България на бял кон, но не посмя да изчисти малко от малко името на дядо си. Беше 4 години начело на държавата и още толкова години прегласяше на социалистите в едно смешно правителство. Да сте чули през това време да е кръстен някой град, село или булевард на името на първия български цар в най-новата ни история?! Едва ли и ще чуете...
Днес, в Деня на независимостта, по всички медии се говори за Фердинанд и никой не се замисля за неговото място в богатата история на България. Жалко, че Симеон Сакскобургготски с нищо не подсказа на обществото ни за заслугите на дядо си към страната, в която се е родил и има претенции за имотите му.
Преценете сами - защо едностранно продължаваме да подритваме историята си и да робуваме на следдеветосептемврийските години, за които нищо хубаво не може да се каже сега?!
Не е ли време да се върнем към истинските ценности, да загърбим омразата и оценим времето на Фердинанд по достойнство - скромно, без фанфари и оплювки, както той е живял след абдикацията си от българския трон.
