- За живота и емоциите на бежанците в един интеграционен център в София
Интеграционният център за бежанци в столичния квартал „Овча купел" е едно от местата, където ежедневно се настаняват сирийските граждани, преминаващи границата на страната ни. Възможност за нови настанявания в центъра няма от седмици. В малка единична стая пребивават от две до пет четиричленни семейства, а част от хората спят в близките недовършени строежи.
Целия репортаж може да чуете на Radio.DarikNews.bg
Д-р Акрам Наюф от асоциацията „Свободна Сирия" ежедневно се занимава с проблемите на сънародниците си, напуснали държавата, за да избягат от смъртта и репресиите. Самият Акрам заживява в България преди повече от 25 години.
Въпреки ужаса, на който ежедневно става свидетел, следейки ситуацията в Сирия, както и мъката на напусналите дома си сирийци, той остава оптимист и запазва надежда: „Ситуацията е много сложна. Това общежитие е препълнено, няма места за новите бежанци, които идват тук, няма финансови възможности за оказване на помощ на самите бежанци, но хората все пак живеят тук в сигурност, в безопасност, но условията са много трудни".
И тук, и в Бусманци, и в другите градове в България животът на сирийците се оказва...
Д-р Акрам Наюф: Оказва се много сложен и много труден. Всички те имат спешна нужда от хуманитарна помощ, от медицинска помощ, даже и от психологически прегледи на много от тях, тъй като те са били подложени на сериозни психически травми в резултат на войната в Сирия. Хората тук, за да бъдат интегрирани в това общество, трябва да им бъде осигурена и работа, и условия на живот. В момента условията на живот са много трудни. Знаем, че българската държава полага всички усилия за подпомагане на сирийците, обаче финансовите възможности са ограничени.
До края на годината може би в България ще има около 10 000 бежанци сирийци и България трябва да е подготвена за оказване на помощ на тези сирийци. В момента има над 2 млн. сирийски бежанци извън Сирия, в страните, които се намират около Сирия, а има и 5 млн. бежанци, които са емигрирали в самата Сирия. Те са били длъжни да напуснат техните домове и да търсят подслон и помощ в други райони, в които не е толкова опасно, както в дадени райони в Сирия. Има около 1 млн. бежанци деца извън Сирия, а 770 000 от тях са под 11 години. 7000 деца са били убити от началото на войната в Сирия, а 3500 деца са били принудени да напуснат Сирия, без да бъдат придружени от своите родители.
Д-р Акрам Наюф смята, че по-голямата част от сирийците, дошли в България, няма да останат тук и след разрешаването на кризата в страна им ще се върнат по домовете си. Посещението ни в Интеграционния център за бежанци в столичния квартал „Овча купел" обаче показа безизходната ситуация, в която се намират повечето хора в момента. Освен крайно мизерните условия в които живеят, както и сложните и продължителни процедури по изясняването на статутът им на бежанци, хората, настанени в центъра, са в неизвестност от месеци за съдбата и състоянието на семействата им, останали в Сирия.
„В самите коридори има по 22 легла от дясно и 22 легла от ляво. Техните мъже спят на дясната страна, жените - на лявата. Във всяка стая почти по 15 души спят, по 3 семейства, понякога има и по 20 души в една стая", каза един от бежанците.
Една от жените в центъра разказа как минава денят им: „Ставаме сутрин, за да купим храна от магазина...".
Д-р Акрам Наюф допълва: „Има някои от тях, които са получили храни, консерви, но много не са получили нищо, така че сами купуват от магазина. Ако получат някакви хранителни продукти, то се приспада от парите, които ще получат. 65 лева получават, но някои още не са получили нищо".
Въпреки тежките условия, в които са поставени сирийските граждани, прекрачили границата на страната ни, те се чувстват спокойни и сигурни тук. Голяма част от настанените в центъра бежанци нямат самостоятелно легло, вещи или някакво лично пространство.
Освен тях в центъра са настанени хора от иракски, афганистански произход, които се бунтуват срещу по-бързите процедури, с помощта на които сирийците уреждат документите си. Междувременно обаче насред ежедневно усложняващата се обстановка на чужденците в България, техните деца играят задружно по поляните пред центъра в „Овча купел". А родителите им са щастливи, че са ги отвели далеч от смъртта и агонията на войната.
