Все още крайни и твърде противоречиви са оценките за събитията, случили се на днешния 9-ти септември преди 66 години. Последвалите години в историята ни са животът на цяло едно поколение българи, младите пък са чували само любопитни подробности за Тодор Живков и за режима тогава. Резиденциите на Тато бяха една от пикантните теми, обсъждани от народа още по време на социализма. Ползвани за секретни срещи или лов, пръснати из цялата страна, днес част от тях не съществуват, други са в частни ръце под формата на хотели или ловни стопанства, малка част - по-големите от резиденциите, останаха стопанисвани от държавата. За поддръжката на резиденциите по онова време е отговаряла прословутата служба УБО, която освен за охраната на важните мъже в йерархията на БКП, се е грижила и за осигуряването на „нуждите и комфорта на правоимащите" по онова време. Както я нарича и самият Живков УБО е била „държава в държавата".
Спомените за тези години, за ловните стопанства на Тато, както и за грешките на режима събра Йовка Йовчева:
„Това го правя, за да остане за поколенията. Като умра, кажи да ми извадят ръцете извън ковчега, да видят какво съм взел с мене" - така Костадин Чакъров, един от съветниците на Живков през последните му години на поста, сега председател на Съюза на комунистите в България, описва отношението на тогавашния първи към приказките за неговите резиденции из цялата страна. По думите на Чакъров голяма част от т.нар. резиденции са били всъщност луксозни къщи, строени да посрещат нуждите на местния партиен актив при посещения на делегации.
„Местните окръжни народни съвети направиха по една вила и с това спечелиха, защото като дойде чужда делегация, трябва да я пратиш в скъп хотел, така минаваха само с едно хранене. Аз съм придружавал Живков поне в половината ловни резиденции. Много пъти съм му поставял въпроса да отворим някои от резиденциите, защото всички непрекъснато говореха за тях. Той казваше така: „Ако ги пуснем местните феодали, целият балкан ще продадат и ще го направят на вили, не можем да ги спрем. Какво ще оставим за поколенията?!"
След толкова години Костадин Чакъров вижда положителното в съществуването на ловните резиденции, защото така според него Живков опазил природата на България.
„Ние достигнахме до много десетки хиляди елени лопатари, сърни, карпатски мечки се вкарваха, диви кози от Алпите и УБО-то ги пазеше. Спомням си като убиха един див козел в Смолян, УБО-то ги хвана и ги осъдиха на 5 години затвор, жестоко се пазеше. Тези резиденции имаха точно тази природозащитна функция. И когато дойдоха тези двуноги, които се криеха зад демократични лозунги, всичко избиха, смляха, направиха на кюфтета и на колбаси и го изядоха", обясни Чакъров.
Само архивите и държавните документи могат да покажат точния брой на резиденциите по времето на Живков. Управлявани от УБО, чийто приемник след промените става Националната служба за охрана /НСО/, те биват прехвърляни на етапи на държавата. Първият етап е по времето на ген. Сава Джендов, който започва реформата в НСО в посока да я превърне в истинска служба за охрана, като премахне несвойствените й функции - да се грижи за обслужването на хората във властта и техните семейства. Така първите резиденции се прехвърлят за стопанисване на държавата веднага след промяната, разказа ген. Димитър Владимиров, който пое ръководството на НСО през 1992 година.
„Като цифра точно не мога да си спомня колко бяха, но бяха много и пръснати из цялата страна. По времето на ген. Джендов бяха прехвърлени много от тях към МС. Той започна реформата. Една част от тях бяха освободени от НСО и предадени на държавата. Когато аз станах началник, извършихме още промени и още резиденции като Евксиноград бяха предадени на МС. Службата се освободи от несвойствени функции."
Обслужващият персонал е бил пет към едно спрямо охранителите, а работещите в системата на УБО извън охраната са били около 5000 през 89-та година. Те са се грижили за всичко около комфорта и осигуряването на първите във висшия партиен апарат.
Иначе за времето на Живков един от неговите съветници Костадин Чакъров си спомня с носталгия и доброто и грешките, и смята, че в ден като днешния 9-ти септември трябва да се направи ясна равносметка за събитията през тези 45 години.
„Защо не публикуват колко пари взимаше Тодор Живков като заплата - 1500 лева на месец, в последните години - 2000 лева. Равенството се разбираше като еднаквост, това беше наша грешка. Не сме еднакви. Имаше една несправедливост - взимахме от силния и можещия, за да дадем на слабия и посредствения. Лека полека, българинът свикна с това, че всичко му се полага. Късно разбрахме, че парите, алчността, пазарът движат обществото. Били сме големи романтици и това е причината за провала", посочи Чакъров.
