Миналата седмица българският политик намери за нужно да занимава народа - за кой ли път - с "възвишени" проблеми. И всички разбраха, че народните представители, овластени да мислят за светлото ни бъдеще, предпочитат основно да ядат кюфтета, и по-точно - кюфтаци.За да не забравим този фундаментален факт, българският политик намери за нужно да ни го повтаря има-няма четири дни. Покрай броенето на кюфтаците и престрелката заради тях между Министерския съвет и парламента, ей така между другото беше приет на първо четене държавният бюджет за следващата година. Бюджет като бюджет, какво толкова?! Финансова криза - какво толкова?! Здравеопазване и образование колабират - какво толкова?! Полиция и съдебна система агонизират - какво толкова?! Бюджет като бюджет. Колкото, толкова.
Оказа се, че има по-важни неща в живота на хората като например обичат или не обичат депутатите секс-играчки. По принцип въпросът е екзистенциален, защото ако народните представители са спокойни и няма напрежение, работата му ще върви и съзнанието му няма да е затормозено. Българинът обаче е консервативен и призивът на един депутат към друг да си донесе вибратора в Народното събрание му „приседна". Тези, на които не приседна, си казаха: „За това ли им плащам на тези - да ядат кюфтета и да си препоръчват вибратори?" Обаче депутати, депутати, колко да са депутати. Обаче кюфтета, колко да са тези кюфтета? Сега вибратори, вибратори, колко да са тия вибратори?
И се появи нова информация - една депутатка искала да вземе думата по време на обсъждането на Бюджет 2010. Само че ту си вдигала ръката за изказване, ту си оправяла косата и това объркало председателката на парламента Цецка Цачева. Ако в Народното събрание в този момент беше Мечо Пух би казал: "Когато има нещо да се обърка, то винаги се обърква". Сега, дали кюфтета, дали секс-играчките, дали словесните замеряния са причина за тоталното объркване, само историята ще покаже.
Кулминацията от запознаването на народа с личния живот на политиците дойде с признанието на премиера Бойко Борисов, че набил гаджето на дъщеря си. Консервативният българин гледа, гледа и се усмихва злорадо. Младият българин не гледа, но като чуе, се усмихва злорадо, той обича да има екшън.
Преди години вървеше един израз шлагер на генерация българи - бой, ... и сръбска музика. И си казвахме - абе чак толкова ли сме изпростели? Чалгаджийският призив „Айде всички на масата, ръцете горе, не ви виждам" ни караше да се гнусим от елементарността. Три месеца след изборите и трите съставки от израза шлагер са налице. И за това не е виновна нито властта, нито опозицията, за това са виновни политиците от всички цветове. Обаче нали се разбрахме - за политиците или добро, или нищо. Така че по-добре да замълча.
