Протестите са не само спонтанен израз на гнева от високите цени на тока, те са предизвикани от далеч по-сложни причини и мотиви - в тях се отразяват натрупалото се растящо социално недоволство и растящата готовност за протест.
Това казва пред Дойче веле Соня Шюлер, която е специалистка по социална антропология в университета във Фрайбург. Към разочарованите очаквания за по-висок жизнен стандарт след присъединяването на България към Европейския съюз се прибавя акумулираното недоволство от поскъпващия живот и ниските заплати. Все по-болезнено се осъзнава фактът, че ножицата между бедни и богати се отваря все повече, че различията между града и селото по отношение на квалификацията, доходите и благосъстоянието се задълбочават все по-осезаемо, изтъква експертката.
Социално-икономическият натиск от една страна, и постоянните корупционни скандали от друга, наред с мафиотските връзки в управляващите среди засилват у хората убеждението, че нито една политическа сила и нито един управляващ не работи в защита на техните интереси и искания, а се облагодетелства за тяхна сметка и разпродава ресурсите на страната. Недоволство и гняв буди и фактът, че политици, управници и юристи все така са свързани със старите структури и актуалните клиентелистки мрежи, допълва социоложката.
Обществените обрати от 1989 г. насам създават у хората усещането за „перманентни революции”. С чувството, че едва ли не всеки ден се извършват обрати, се живее трудно без да човек да изгуби вярата и надеждата си. Универсалните ценности и норми, налагани от Европейския съюз и пропандирани от политиците - обществено благо, демокрация, правова държава, борба срещу дискриминацията - все повече се възприемат от българите като отломки от една разбита утопия. Хората вече все по-малко се вслушват в критиците и интелектуалците, които защитават тези ценности, смята Соня Шюлер. Месеци преди протестите критиката срещу правителството и парламентарните сили бе изнесена в публичното пространство - в електронните мрежи и екологичните акции като тази срещу застрояването на природен парк „Витоша”.
Критици на капитализма, антикомунисти, хора с расистка, ксенофобска и антиислямистка ориентация, та дори и футболни фенове - всички участват в демонстрациите. Т.е. демонстрантите са доста хетерогенни. Каква представа създава това за сегашното състояние на българското общество?
Готовността за протест, отприщена от дълго трупаното недоволство, наред с осъзнатия пълен провал на политическите елити и доверието в тях, стоят в основата на демонстрациите, казва Соня Шюлер. Лозунги като „мафиоти”, „оставка” и искания за „нова политическа система” не са насочени обаче към отхвърлянето на демокрацията като конституционен принцип и политическа схема - те просто открояват възприятието за партийната политика като „мръсна сделка” и по същество са израз на искането „политиците или наистина да действат, или да се махнат”. Конкретните представи за политическите алтернативи, стоящи зад подобни искания, са многообразни и често неясни. Това, че няма конкретни лица, които биха могли да бъдат възприети като потенциални политически лидери на бунта и които в евентуални преговори биха застъпили определени политически искания, повишава опасността от манипулиране на протестите, особено от страна на националистически настроени сили, сочи експертката.
Бедността кара хората да излязат на улиците. Но какво може да направи следващото правителство срещу нея? Рецепти, естествено, няма, казва Соня Шюлер. Едно е ясно - козметични мерки от рода на „разпнете го, той е виновен” или повишаване на пенсиите с по лев и половина няма да помогнат. Ясно е и, че държавата разполага с ограничени ресурси, но трябва да намери решение на структурните проблеми в области като социалната система, образованието, данъците, администрацията и подобряването на условията на живот на особено пренебрегнатите групи от населението. Освен това тя трябва да внушава на хората сигурността, че парите, които плащат на държавата, не потъват в нечий джоб, а са предназначени за общото благо. Хората трябва да получат ясни и недвусмислени сигнали, че управниците не се опитват да ги мамят, че корупционните практики се преследват и наказват.
Важно е също бързо да се внесат промени, които да бъдат почувствани незабавно. Взривоопасният социален потенциал ще нарасне драматично, ако животът продължи да поскъпва несъразмерно спрямо ниските заплати, ако достъпът на хората до качествено образование и здравеопазване продължи да зависи главно от дебелината на портфейла им, ако не се осигурят перспективи, които да ги задържат в страната, а не да ги карат да търсят късмета си извън нея. (БГНЕС)
