Независимо дали става дума за среща с британската кралица, китайския премиер или краля на Испания, Владимир Путин често закъснява - и у дома, и в чужбина. В това обаче не бива да се търси политическо послание, просто графикът на руския ръководител е твърде натоварен и времето не му стига, обясняват негови приближени.
Закъсненията му станаха тема на медиийни дебати през 2003 г., когато Владимир Путин - по онова време руски президент на посещение в Лондон - накара кралица Елизабет Втора да го чака дванадесет дълги минути.
Печатът повдигна отново въпроса, след като испанският крал Хуан Карлос и съпругата му София го чакаха двайсетина минути при вледеняващ студ в Мадрид през февруари 2006 г.
При посещението му в Хелзинки в началото на юни финландския президент Таря Халонен бе принудена да чака два часа руския президент.
У дома тези закъснения изглежда не изненадват никого: министри, хора на изкуството, журналисти - всички го чакат търпеливо, повтаряйки си руската поговорка "шефовете никога не закъсняват, тях са ги задържали в последния момент".
През април 2001 г. той пристигна за Великденската литургия "десет минути след възкръсването на Христос", отбеляза иронично тогава руската преса.
"По-лесно е да се преброят събитията, които Владимир Владимирович (Путин) е започнал навреме", казва говорителка на руското правителство.
"Някои твърдят, че той няма усещане за време, но причината е по-прозаична - претоварен е с работа", допълва тя.
Според антуража му Владимир Путин, който оглавява правителството от май 2008 г., работи без да брои часовете.
"Той навлиза дълбоко в проблемите, изслушва хората с внимание, без да ги прекъсва", обяснява пред АФП Герман Греф, управител на "Сбербанк", една от най-големите руски банки и бивш министър на икономическото развитие.
"Всеки си има стил и ние сме свикнали с неговия", добавя Греф, един от най-приближените на Путин хора.
"Закъснения ли? Та премиерът идва винаги за началото на всяка среща", отбеляза веднъж говорителят му Дмитрий Песков.
Акредитираните към министър-председателя журналисти го чакат по цели дни в резиденцията му в Ново Огарьово, край Москва, или в сградата на правителството, уплътнявайки времето си с някоя книга или с групови игри.
"Той няма да дойде след по-малко от два-три часа, тъй като предишната му среща с губернаторите още не е започнала", говореха си те неотдавна в централата на "Сбербанк", където Путин най-сетне пристигна с повече от три часа закъснение.
"Това е неизбежно зло", въздъхва Андрей Колесников, водещ журналист от всекидневника "Комерсант" и съавтор на първата книга за Владимир Путин, базирана на поредица разговори с него.
"Много пъти съм виждал как става това - неочакван телефонен разговор с някой държавен глава може да го задържи за час, и ето че целият му график се променя", разказва за АФП Колесников.
Манията му да закъснява не е от вчера, казва съпругата му Людмила, разказвайки за първите им срещи. "Да дойде на среща с час и половина закъснение беше нещо обичайно за Владимир Владимирович", споделя тя в книга от 2002 г. "Още не мога да се примиря с това", добавя първата дама.
"За мен закъсненията винаги са били признак на неучтивост, но всеки път когато влезе най-накрая в залата, Путин излъчва такава енергия, че забравям за това", доверява на свой ред кореспондентка на голяма американска медия. (БТА)
