12-годишното управление го превърна в господаря на Турция. Но авторитарните му практики и безпрецедентния корупционен скандал направиха Реджеп Тайип Ердоган най-противоречивата фигура в навечерието на местните избори, които са от ключово значение за бъдещето му, пише АФП.
На 60 години той остава най-популярната личност след Мустафа Кемал Ататюрк, "бащата" на съвременна Турция. Основната му заслуга е десетилетието на икономически успехи и политическа стабилност.
И все пак, откакто неговата Партия на справедливостта и развитието пое юздите на държавата през 2002 г., позициите му никога не са били толкова разклатени, както сега. Наречен "диктатор" от улицата през юни, Ердоган беше въвлечен в безпрецедентен политико-финансов скандал, който разтърси високите етажи на държавната власт в навечерието на местните избори в неделя и на президентските избори през август.
От няколко седмици неговите опоненти го наричат "крадец" и искат оставката му. Подслушвани телефонни разговори му създават образа на "кръстник", който иска подкупи от работодателите, и на автократ, който се меси в медиите. Ердоган си навлече критики в цял свят заради блокирането на Twitter и Youtube.
"Той определено загуби цялата си легитимност да ръководи тази страна", отсече основният му опонент Кемал Киришджи. Но Ердоган, който някога беше наричан от противниците си новия "султан", не е капитулирал. Съвсем не. Както по време на антиправителствените протести в Гези през пролетта на миналата година, той възприе любимата си стратегия - тази на жертвата, и организира ответен отговор.
На всяка публична среща с избирателите си той насъсква привържениците си, като говори за "заговор" срещу Турция и неговата личност, замислен от бившите му съюзници от религиозната общност на имам Фетула Гюлен.
Именно създавайки си образа на силен човек, близък до тревогите на турците от улицата, хлапакът от скромните квартали на Истанбул изкачи стъпалата на властта. Получил образованието си в религиозно училище, уличен продавач, Тайип за известно време гради и кариера като футболист, след което се впуска в политиката с ислямисткото движение, припомня агенцията, цитирана от БГНЕС.
Избран е за кмет на най-големия град в страната през 1994 г., а осем години по-късно триумфира, когато неговата Партия на справедливостта и развитието печели парламентарните избори, а той самият става премиер през 2003 г. Това става, след като получава амнистия за рецитиране на религиозно стихотворение, за което е осъден на затвор.
Години наред моделът му на консервативна демокрация, обединяваща капитализма и умерения ислям, води до успехи, стимулирани от "китайски" нива на растеж на икономиката му. Той е убедително преизбран през 2007 и 2011 г. с близо 50% от гласовете на избирателите, изглежда установен във властта за дълго време напред и вече мечтае за президентските избори през 2014 г.
Но този сценарий е осуетен през юни 2013 г. Три седмици над 2,5 милиона турци излизат на улицата, упреквайки го за управлението му с железен юмрук и все по-открито "ислямистките" му мерки.
Премиерът отговаря със сурова репресия на "хулиганите", които оспорват властта му, но демократичният му образ претърпя сериозен удар.
"Откакто пое властта, той постепенно се отклони от прагматизма към идеологията, от работата в екип към личните решения, от демокрацията към авторитаризма", обобщава Илтер Туран, професор в университета Билги в Истанбул.
Корупционният скандал, който избухна на 17 декември миналата година, още повече помрачава картината. Ердоган отговори със строги чистки и закони, определени като убийствени за свободата. Те бяха осъдени в Турция, Брюксел и Вашингтон. Той продължи с агресивните си речи и мобилизира лагера си, за да превърне местните избори в референдум около собствената му личност.
"Той вече не се държи като държавник, а като главатар на банда. Краят му е близък, въпросът е кога и на каква цена за страната", казва дипломат.
Убеден в подкрепата на мнозинството турци, Ердоган се надява да може да измие обвиненията и критиките в урните на 30 март. На предизборните плакати с неговия образ се изтъква "желязната му воля".
Макар че изглежда се е отказал от президентските избори, той вече говори за възможна промяна на правилата в партията си, за да се кандидатира за четвърти мандат през 2015 г. И дума да не става да напусне властта.
"Ако партията ми не спечели първото място на местните избори, съм готов да се откажа от политиката", каза Ердоган.
Сигурен в себе си и провокатор, както винаги.
