Дали Европа не започва да губи Турция? Новото напрежение заплашва да нарани стратегическата връзка, дълго смятана за жизненоважна за сигурността на Европа.
Турция стана член на НАТО преди Германия и остава бастион на стабилността в региона, изпъстрен с недемократични режими и конфликти. Но поставеният на Турция срок от една година , за да направи тя важни отстъпки в преговорите с ЕС за членство поставя под съмнение бъдещето на интеграцията на Турция в Европа, което започна още през 1963 година.
Кипър е ябълката на раздора. Турските отношения с Европа могат да пострадат трайно, ако скоро не бъде намерено решение. Проведена наскоро анкета показва, че един на всеки трима турци със сигурност иска страната му да се присъедини към ЕС, което е половината от желаещите преди две години. Турция е единственият кандидат, който поиска да започне преговори за присъединяване на базата, че може никога да не получи пълно членство, дори и да премине всички тестове. През м иналия месец френският парламент успя да унижи Турция за нейната история като гласува законопроект, който предвижда наказания със затвор от една година и глоба от 45 000 евро за лица, отричащи съществуването на арменски геноцид в Османската империя в периода 1915-1917 година. Това провокира гневни антифренски демонстрации в Турция. На практика репутацията на Европа, че се държи арогантно спрямо турците, обедини основните политически течения в страната и те изразиха протест за "нечестно отношение ".
Министър-председателят Реджеп Тайп Ердоган заяви, че е по-склонен да бъдат прекратени преговорите за членство в ЕС, отколкото да отстъпва пред безсмислените искания за Кипър.
Бившият турски президент и премиер Сюлейман Демирел заяви, че исканията за законови права за кюрдското малцинство могат да застрашат цялостта на страната и Турция не може да ги приеме.
Онур Оймен, заместник-лидер на опозиционната Републиканска народна партия и бивш посланик в НАТО, обвини ЕС, че търси извинения, за да забави или да блокира турското членство. Той се оплака, че сегашните европейски лидери нямат стратегическо виждане и не могат да разберат колко е важно да подкрепят Турция като единствена светска демокрация в мюсюлманския свят.
Мехмет Али Биранд, популярен телевизионен водещ каза, че Турция е била вярна на Европа 45 години, но същото не важи за Европа. Сега той се страхува, че Европа ще "разбие мечтата" на Турция.
В Европа драматично охладняха политическите отношения към Турция, което е подплатено от обществените страхове от имиграцията и подозрението към исляма. Проучване на общественото мнение показва, че противниците на турското членство възлизат до две трети от населението във Франция, Гърция и Кипър. В Австрия против са около 80 процента. Повратен момент бе миналогодишният референдум във Франция и Холандия, когато гласоподавателите отхвърлиха европейската проектоконституцията. След това консервативни лидери като настоящият германски канцлер Ангела Меркел и френският министър на вътрешните работи Никола Саркози открито говорят срещу пълното членство на Турция, дори и след 15-20 години.
Това, че Турция е мюсюлманска страна, също се превърна в проблем. Ханс-Йорг Кречмер, посланикът на ЕС в Анкара, заяви, че Европа иска да види за първи път в историята на човечеството дали мюсюлманска страна е способна и желае да прегърне ценностите на западния свят.
Но турският външен министър Абдула Гюл заяви, че турското членство в ЕС ще докаже, че ЕС не принадлежи само на една религия. Той настоя, че неговото правителство е напълно готово за "дълъг политически брак" с Европа и говори гордо за радикалните турски проевропейски реформи, наричайки ги "тиха революция".
