Отнемане на лекарските права за 12 месеца, така беше наказан д-р Михаил Маджунов от ИСУЛ. Той оперира 4-годишната Гергана Илиева от сливици и тя почина. Това е един от малкото случаи на доказана лекарска грешка у нас. Данните показват, че само при 8,5 процента от подадените повече от 500 жалби миналата година е установена проява на лекарска небрежност. При 73 на сто от всички жалби са установени сериозни проблеми с качеството и достъпността на здравеопазването у нас. 66 процента от българите се страхуват от лекарска грешка.
Трябва ли да се формулира правния термин лекарска грешка, за да е по-лесно доказването им и да има ли черен списък на лекарите, които са сбъркали, бе тема на дискусията в предаването на Дарик „Челюсти". В нея участие взеха Д-р Стойчо Кацаров от центъра за защита правата в здравеопазването и Петя Стойчева, главен секретар на изпълнителна агенция „Медицински одит".
Д-р Стойчо Кацаров заяви, че центърът за защита правата в здравеопазването работи по проект съвместно с фондация „Америка за България", чиято втора фаза предвижда анализ и статистическа оценка и обобщение на всички дела, водени в сферата на здравеопазването. „Тогава може би ще имаме значителна информация за всички водени дела, техните решения и последици, но в момента ние нямаме и аз не знам някъде да е събирана такава информация. Не е и лесно да се събере такава информация, това означава във всички съдилища, районни, окръжни и административни да бъдат проверени такива дела в последните години, да се извадят тези, които са свързани по някакъв начин с медицинското обслужване и съответно да бъдат обобщени". Той допълни, че идеята е събраната информация да даде представа за това до каква степен съдебната практика отговаря на изискванията на законодателството и до каква степен съдебната практика спомага за защита на правата в здравеопазването. Също така да се установи дали може от съдебната практика да се направят изводи за подобрение на законодателството, за да има по-добра защита на тези права, но целта не е да се направи регистър на хората, които са били осъдени.
Според него поне една година ще е необходима, за да се събере тази информация. На въпроса дали има правен термин „лекарска грешка" д-р Кацаров отговори: „Такъв термин се използва в общуването между хората, но такъв термин няма дефиниция, според мен няма и как да има". Той е убеден, че „нарушенията на правата опират по-скоро до търсене на гражданска отговорност, до неизпълнение на задължения. Тук има един неизяснен въпрос, поради липсата на практика в нашата страна по такива дела - доколко тази отговорност е по силата на закона и доколко тази отговорност е по силата на договорните взаимоотношения между пациента и лекаря".
„За да можем да говорим за наличие, за предизвикване, за търсене на гражданска отговорност е необходимо три елемента да са налице. Единият от тях е неправомерно поведение от страна на лекаря или болницата, защото тази отговорност може да бъде търсена и от болницата,а не само от конкретния лекар. Вторият елемент е, че трябва да има увреда, ако няма такава, не може да се търси отговорност. Третият елемент е да има връзка между двете", добави той.
Д-р Кацаров обясни, че за да се определи неправомерното поведение, е нужно да се установи дали е нарушена действащата нормативна уредба, както и дали лекарят или болницата са действали съобразно съвременните достижения на медицинската наука и практика. И тъй като съвременните достижения на медицината са променлив фактор, не е възможно да има конкретна дефиниция на термина „лекарска грешка". Другият момент според д-р Кацаров е, че „медицината е комплексно занятие и отговорността е разделена между много хора". Той е убеден, че в момента има достатъчно добра законова база да се търси наказателна, гражданска и административна отговорност.
Петя Стойчева обясни, че регистър на осъдените за лекарска грешка лекари официално никога не е правен. Няма и официална статистика. „За всеки който иска да направи справка за това какво се случва в българските съдилища, решенията на всяка инстанция на българския съд, решението е публично, то се качва в интернет". Според Петя Стойчева възможност за обсъждане на такава дефиниция има, когато се касае за противоправно обществено поведение на конкретно физическо лице, което при изпълнението на своите задължения да лекува пациент, е сбъркал. "Хубаво е в този случай да си говорим за лекарската грешка, за рисковете по време на лечението на пациент и за медицинската грешка".
Тя обясни, че най-общо казано разликата между лекарската и медицинската грешка е, че второто е поведение и проблеми на системата, а първото е в поведението на конкретно физическо лице. Според нея по-важно е да се направи регистър на грешките. „Ако грешката, която е направил лекар, бъде регистрирана като грешка на поведението и тази грешка бъде оповестена на другите лечебни заведения, не става дума само за болници, и каже „Колеги, не правете така, защото това води до такива последици", мисля, че този регистър на грешките, регистър на отклонението от правилното поведение, ще бъде много по-полезен. Това, за което говоря, е превантивния регистър и това не значи, че лекарят, който е направил грешката, няма да си понесе последиците".
Стойчева разясни, че, за да се докаже грешка, тя първо трябва да стигне до съда. „Това се гледа по Наказателния кодекс и се гледа и се обсъжда има ли престъпление на длъжностно лице, което извършва своите задължения като лекар. По този начин се разглежда поведението на лекаря, но тук влизаме в една друга материя, където започва тълкуването на тези проблеми, където се говори за виновно поведение, т. е. умишлено виновно поведение. Докато понятието „грешка", най-вече в европейското законодателство, се коментира като „неглиджънс", като небрежност. Това също е форма на отговорност в наказателното право, но точно това е моментът, в който ние искаме да направим отграничението от наказателното право".
Петя Стойчева обясни, че при сегашната нормативна уредба най-тежкото наказание е лишаване от свобода, което върви с лишаване от правото да се упражнява професията. Тя допълни, че има случаи на лишени от свобода лекари, както и случаи на лекари, лишени от правото да упражняват професията си по съдебен път. По-леките наказания включват глоби и санкции.
