В света сега върлува икономическа криза. Много се говори за това. Предприятия спират производството си. Компании са пред фалит. Пазарите са замрели. Хора остават без работа, а имат кредити. И протестите се множат ли множат. Точно както си му е редът при криза.
Знайни и незнайни специалисти се надпреварват да обясняват какви са последиците от финансовия трус. Правят прогнози и съветват. Но никой не казва от къде е дошло това чудо, как се е появило. До сега стоки и услуги се разменяха срещу пари. Хората, които ги произвеждат получаваха заплати, харчеха си ги и всичко беше в един почти безметежен кръговрат. В един момент обаче нещо се случи и балансът бе нарушен. Какво стана и защо, се питам аз? Като един истински д-р Хаус гледам не толкова към симптомите, а към причината, която ги предизвиква. Просто искам да намеря как да си помогна. Не разбирам много от икономика, но съм сред жертвите й.
И така чудейки се за отговора на тези въпроси, по неведоми виртуални пътища ми попадна обяснението. Малко се стъписах, като го видях, всъщност направо се шашнах. Това е една 140-годишна теза, която изненадва със своята простота, достоверност и възраст, разбира се. Казана е от дядо Карл Маркс през далечната 1867 година и гласи
следното:
„Собствениците на капитал, ще стимулират работническата класа да купува все повече и по-скъпи стоки, къщи и технологии, ще гинасърчават да взимат повече и по-скъпи кредити, докато техният дълг стане непоносим. Неплатеният дълг, ще доведе до фалит на банките, които ще трябва да бъдат национализирани, а правителството ще трябва да поеме по пътища, които евентуално ще доведат до комунизъм.”
Ето къде било разковничето! Значи ние консумираме повече отколкото произвеждаме с труда си. Не знам дали е вярно, но ми изглежда правдоподобно, а е и единственото обяснение, което имам. Обаче то осмива утопичната ми представа за съвършения оборот на стоки пари и услуги. Явно става въпрос за един туморообразен процес, който се е развивал с времето. Излиза, че от лакомия сме стигнали до тук. С ненаситния си стремеж да притежаваме сме предизвикали кризата.
„Не е вярно! – ще възроптаят някои – Виж какво пише, големите клечки с парите стоят зад всичко, те ни манипулират.” ... А аз така се надявах, че „Матрицата” е само филм. Всъщност вече не съм сигурен кое точно е филма. Сякаш животът ни е някакъв сериал режисиран от извратено „ха-ху”. Представяте ли си, прожектират в мозъците ни какво да харесваме, какво да избираме, как да се държим? Точно като в „Матрицата”, живеем в друга реалност. И щеше да е вярно, ако не беше абсурдно. Но на нас ни е удобно някой друг да носи отговорността, така винаги има кого да посочим с пръст. За пореден път търсим да обвиним друг в отчайващ опит да помилваме егото си – същото, което все иска да има.
Вярно е, че парите, които са създадени да ни служат, всъщност ни управляват. Някъде се казваше, че откритията ни са направили от нас богове, преди да станем достойни за хора. Явно човечеството е в своя пубертет. И като същински тийнейджъри се обявяваме за възрастни, без да сме се научили да си връзваме обувките. А когато погледнем към себе си, единственото, което ни се ще да променим са пъпките по лицето ни. Как да отворя очите на хората и да поправя света? Иска ми се всеки да разбере, че може да бъде режисьор на своя филм, а не просто актьор или зрител в него. Искам хората да осъзнаят, че всяко тяхно действие или бездействие води до последици, които трябва да понесат. Вярно е, че сме водени от своите нужди, но ние можем да ги осъзнаем и контролираме, нали това ни отличава от животните...
Ох, зави ми се свят от толкова глобализъм. Пък и огладнях. Имам си своите дребни биологични потребности. Казвам биологични, а не човешки, защото човешките са безгранични и незадоволими. Обричат ме на вечно страдание, освен ако не променя мисленето си. Но първо трябва да потърся нещо за ядене.
