Доскоро и най-близките хора на Хонекер не знаеха, че по време на 5-месечния му престой в предварителния арест през 1992 година той е водил дневник. Затворническите записки на бившия ръководител на ГДР са истинска сензация.
Миналата седмица книгата със записките на Ерих Хонекер излезе в източноберлинското издателство edition ost; началният тираж от 15 000 екземпляра бе разпродаден и сега се подготвя второ издание на "Последни записки".
Издателят Франк Шуман умело пробуди интерес с предварителната публикация на извадки в "Берлинер Курир", един обичан най-вече от източноберлинчани булеварден вестник. Въпреки това Шуман, чието издателство е специализирано по историята на ГДР - предимно от гледна точка на комунистическите носталгици, - е изненадан от големия интерес към Ерих Хонекер повече от 20 години след края на ГДР. "Днес цари същата индоктринация както навремето", казва Шуман. Затова той искал да представи гледната точка и на другата страна, за да може читателят сам да си състави мнение.
Праведният Хонекер
Шуман попаднал съвсем случайно на затворническите записки. Миналата есен той посетил Маргот Хонекер, съпругата на Ерих Хонекер, в Сантяго де Чили. Тогава 84-годишната вдовица му предала един текст от 400 ръчно изписани страници, с напътствието да види дали стават за публикация.
Книгата на Хонекер не предлага нищо ново в политическо отношение. Действително става дума за дневник. В него преобладава личният тон, с който Хонекер периодически се обръща към жена си. Бившият ръководител на ГДР не допуска и най-малко съмнение в правотата на собствените си действия. Мирогледът му е непоклатим.
Хонекер се разгорещява, когато коментира политиката във ФРГ. Той наблюдава загрижен враждебността към чужденците и растящата безработица в бившата ГДР и критикува остро "Запада", а бившите си съпартийци, които междувременно са променили възгледите си, смята за предатели.
"Горбачов е мошеник!"
Хонекер е безмилостен към Михаил Горбачов, когото нарича "мошеник". "Междувременно всички би трябвало да са разбрали, че КПСС, под ръководството на Горбачов, предаде СССР и Варшавския договор на империализма", четем в записките. Себе си той вижда като "съвременна жертва на лов на вещици".
Това мнение споделя до ден-днешен и вдовицата му. Предговорът, написан от Маргот Хонекер, показва, че тя все още е в плен на мисленето, характерно за времето на Студената война. Така например дългогодишната министърка на образованието на ГДР смята, че историческите истини се замитат под чергата, за да се дискредитира социализмът. "Няма нищо свято за тази управляваща класа, тя не познава етически норми, нейната омраза произтича от класовия й морал", пише тя. Съдебните процеси срещу граничари, застреляли хора при опит за бягство, срещу служители на Щази и гедерейски юристи Маргот Хонекер окачествява като "политическо разчистване на сметки с ГДР".
