Сектата е общество, което заробва човешката личност, това определение за нея е написано не къде да е, а на българския портал “Православието”. Ако се питате защо ви занимавам с тези тълкувания, ще ви кажа – защото какво друго, освен подобие на секта е партия, в която след пореден крах на избори активисти си говорят за морална победа, а на лидера си гледат като на месия...
Първата люспа в ДСБ вече е факт - Димитър Абаджиев твърди, че ще има последователи, а Иван Костов казва, че така партията става по-силна. Това несъмнено е парадокс.
Лидерът на ДСБ сам преди време призна на третото национално събрание на тъмносините, че след учредяването си те не се множат... Парадоксално е, че и досега Костов не видя грешките в себе си и не направи нещо повече от голото опозиционерство, за да увеличи последователите си. Дори след президентските избори, на които именно той еднолично избра Неделчо Беронов за кандидат, макар другите десни и то не всички, да го подкрепиха, Командира не спря да обяснява, че за лошия резултат били виновни кризата в дясно и дългите преговори за общ кандидат, така и не пожела да погледне към себе си.
И в “Седмицата” на Дарик не поиска да даде отговор на симпатизантите си защо непрекъснато губи в политиката. Странното е, че въпреки всичко това за десебарите Иван Костов остава водач, някакъв морален стожер, който ги води – и те не знаят къде. “Вие сте нашият Христос” - така откликнала залата по време на тъмносиньото национално съвещание при призива на Командира да го следват, макар да не можел да им предложи власт.
Явно тези над 200 души, участвали в тъмносиньото събрание, страдат от тази болест на духа, която поразява способността да оличностяваш своя живот, да реализираш своята свобода, да търсиш себе си, а не да следваш слепешката друг. Според портала “Православието” това именно е сектантството, а ДСБ - твърдят мнозина, много прилича на секта, дори нейни членове са споделяли и от ефира на Дарик, че са част от подобна организация.
Лошото е, че в крайностите няма нищо градивно. А абсурдното е, че самият Костов е силно вярващ човек, християнин, православната църква, знае се, не приема сектантството. Време е господин Костов да си припомни исконните християнски добродетели, които вярвам още изповядва, защото тъмносиният кораб наистина потъва. Зад борда ще продължават да скачат разочаровани десебари, вярно по един, двама на година, но ще го напускат.
След президентските избори Костов направи така, че дори Анастасия Мозер да му обърне гръб – дамата в пространството дясно-център с най-гъвкавото и същевременно достойно поведение. Впрочем дори тя този уикенд поиска да сдаде самара, да го носел някой друг. Дори тя намери сили да си каже стига – път на младите, нека друг поеме отговорността.
Май Иван Костов трябва да мине през онзи университет за политици, който готвят земеделците – училище, през което индиректно мина столичният кмет Бойко Борисов, като в събота уважи конгреса на Мозер и за първи път стъпи на партиен форум. Защото Анастасия Мозер умее да партнира и оцелява, тя ще мисли за ГЕРБ, ще им гледа програмата, а Иван Костов пак в събота заклейми Генерала като лявоцентрист. Не че Борисов е дясната инжекция, отварата срещу неизлечимата болест, но пак сред житейските принципи като че ли е и този да не заклеймяваш нещо и някого, преди то да се родило.
И за да не си кажат някои, че с позицията си пак лошите журналисти на умряло куче нож вадят, ще ви кажа, че за мен кучето е само с подвита опашка, въпросът е да се намери кой да я отвие, стига и той да не иска да го следват като месия.
