На среща с репортери миналата седмица президентът Буш каза: "Ако сте заинтересувани от предотвратяване на Трета световна война, би трябвало да се заинтересувате от това как да бъде попречено на Иран да се сдобие с необходимото познание за създаването на ядрено оръжие." Това не бяха злобни забележки на някой неоконсервативен второстепенен политик, който бълва глупости и търси популярност. Това беше президентът на Съединените американски щати, който размаха плашилото на Трета световна война, ако Иран се сдобие дори само с нужното познание за създаването на ядрено оръжие.
Американските дебати относно Иран загубиха всякаква връзка с реалността. Норман Подхорец, неоконсервативният идеолог, с когото Буш се съветва по тази тема, писа, че иранският президент Махмуд Ахмадинеджад е "като Хитлер...един революционер, чиято цел е да преобърне действащата международна система и да я замени в подходящия момент с нов ред, доминиран от Иран и ръководен от религиозно-политическата култура на Ислямофашизма." За това смайващо изявление Подхорец не представи дори най-малките доказателства.
Ето каква е действителността: Иран има икономика с размерите на финландската и годишен бюджет за отбрана от близо 4,8 милиарда долара. Иран не е нахлувал в никоя страна от края на 18-ти век. Съединените Щати имат 68 пъти по-голям брутен вътрешен продукт и разходи за отбрана 110 пъти надвишаващи иранските. Израел и всички арабски държави (с изключение на Сирия и Ирак) са тихи или открити съюзници срещу Иран. И при все това трябва да повярваме, че Техеран се кани да преобърне световния ред и да го замени с ислямофашистки? На коя планета се намираме? 
Когато относително умереният Мохамад Хатами бе избран за президент на Иран, американски консерватори отбелязаха, че той е просто фигурант. Истинската власт, казаха те (и с право), и особено контролът върху войската и полицията, е в ръцете на неизбираемия "Върховен водач" Аятолах Али Хаменей. Сега, когато Ахмадинеджад е президент, същите консерватори твърдят, че неговият пръст е върху бутона. (О, чакайте малко - Иран все още няма бутон за задействане на ядрено оръжие и няма да има в близките от три до осем години според ЦРУ, а дотогава Ахмадинеджан може и да не е вече президент. Но това са само факти.)
В реч миналата седмица Руди Джулиани каза,че докато Съветският съюз и Китай са можели да бъдат възпирани по време на Студената война, Иран не може. Съветският и китайският режими имаха "остатъци на здрав разум", обяснява той. Хм! Сталин и Мао, които небрежно заповядваха да бъдат избивани милиони хора от собствените им народи, които разпалваха бунтове и революции и обричаха на глад цели райони, които им се опълчиха, са били разумни хора. Но не и Ахмадинеджад, който какво подобно е сторил? Една от най-странните чудатости на истерията около Иран е, че консерваторите са станали изненадващо снизходителни към двама от най-големите масови убийци в историята.
Ако трябва да избера кого да опиша като умопобъркан - севернокорееца Ким Чен-ир или Ахмадинеджад, не мисля, че може да има някакво съперничество. Преди десет години Ким Чен-ир позволи 2 милиона негови сънародници да умрат от глад, принуди останалите да оцеляват като ядат трева, докато той внасяше галони със скъпо френско вино. Той продаде ядрена технология на други опасни държави и заплаши съседите си с ракетни изпитания. При все това САЩ ще участват в международните усилия за помощ за Пхенян на стойност милиарди долари.
Ние сме на прага на необратима конфронтация със страна, за която не знаем почти нищо. Правителството на САЩ не е имало дипломати в Иран от почти 30 години. Американски официални лица рядко се срещат с някой високопоставен ирански политик или чиновник. Нямаме контакти с активното гражданско общество на страната. За нас Иран е черна дупка, точно както стана с Ирак през 2003 година.
Единственият път, когато сериозно преговаряхме с Техеран, беше през последните дни на войната в Афганистан с цел да се създаде нова политическа система в страната. Представителят на Буш на конференцията в Бон Джеймс Добинс казва, че "иранците бяха много професионални, преми, надеждни и услужливи. Те се отнасяха критично и към успехите ни. Те убедиха Северния Алианс да направи последните отстъпки, за които помолихме." Добинс казва, че иранците направили чрез него предложения за подобряване на отношенията със САЩ, както и други през 2001 г. и по-късно, но не получили отговор. Дори и след речта на Буш за "Оста на Злото", спомня си Добинс, иранците предложиха да сътрудничат в Афганистан. Добинс отнесъл предложението във Вашингтон, но то било посрещнато с мъртво мълчание. Тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, казва Добинс, "погледна снизходително и си събра книжата." На иранците не бе изпратен никакъв отговор. Но защо да се безпокоим? Те са луди.
Миналата година ученият от Принстънския университет Бърнард Луис - близък съветник на Буш и на вицепрезидента Дик Чейни, написа статия в "Уолстрийт джърнъл", в която предсказа, че на 22 август 2006 година президентът Ахмадинеджад ще сложи край на света. Датата, обясни той, "е нощта, когато много мюсюлмани честват нощния полет на пророка Мохамед с крилатия кон Бурак, първо "до най-далечната джамия", която обикновено се свързва с Йерусалим, после до Рая и обратно. Това би могло да се смята за подходяща дата за апокалиптичен край на Израел и, при необходимост и на света". Всичко това би било много забавно, ако не беше толкова опасно. (БТА)
Когато относително умереният Мохамад Хатами бе избран за президент на Иран, американски консерватори отбелязаха, че той е просто фигурант. Истинската власт, казаха те (и с право), и особено контролът върху войската и полицията, е в ръцете на неизбираемия "Върховен водач" Аятолах Али Хаменей. Сега, когато Ахмадинеджад е президент, същите консерватори твърдят, че неговият пръст е върху бутона. (О, чакайте малко - Иран все още няма бутон за задействане на ядрено оръжие и няма да има в близките от три до осем години според ЦРУ, а дотогава Ахмадинеджан може и да не е вече президент. Но това са само факти.)
В реч миналата седмица Руди Джулиани каза,че докато Съветският съюз и Китай са можели да бъдат възпирани по време на Студената война, Иран не може. Съветският и китайският режими имаха "остатъци на здрав разум", обяснява той. Хм! Сталин и Мао, които небрежно заповядваха да бъдат избивани милиони хора от собствените им народи, които разпалваха бунтове и революции и обричаха на глад цели райони, които им се опълчиха, са били разумни хора. Но не и Ахмадинеджад, който какво подобно е сторил? Една от най-странните чудатости на истерията около Иран е, че консерваторите са станали изненадващо снизходителни към двама от най-големите масови убийци в историята.
Ако трябва да избера кого да опиша като умопобъркан - севернокорееца Ким Чен-ир или Ахмадинеджад, не мисля, че може да има някакво съперничество. Преди десет години Ким Чен-ир позволи 2 милиона негови сънародници да умрат от глад, принуди останалите да оцеляват като ядат трева, докато той внасяше галони със скъпо френско вино. Той продаде ядрена технология на други опасни държави и заплаши съседите си с ракетни изпитания. При все това САЩ ще участват в международните усилия за помощ за Пхенян на стойност милиарди долари.
Ние сме на прага на необратима конфронтация със страна, за която не знаем почти нищо. Правителството на САЩ не е имало дипломати в Иран от почти 30 години. Американски официални лица рядко се срещат с някой високопоставен ирански политик или чиновник. Нямаме контакти с активното гражданско общество на страната. За нас Иран е черна дупка, точно както стана с Ирак през 2003 година.
Единственият път, когато сериозно преговаряхме с Техеран, беше през последните дни на войната в Афганистан с цел да се създаде нова политическа система в страната. Представителят на Буш на конференцията в Бон Джеймс Добинс казва, че "иранците бяха много професионални, преми, надеждни и услужливи. Те се отнасяха критично и към успехите ни. Те убедиха Северния Алианс да направи последните отстъпки, за които помолихме." Добинс казва, че иранците направили чрез него предложения за подобряване на отношенията със САЩ, както и други през 2001 г. и по-късно, но не получили отговор. Дори и след речта на Буш за "Оста на Злото", спомня си Добинс, иранците предложиха да сътрудничат в Афганистан. Добинс отнесъл предложението във Вашингтон, но то било посрещнато с мъртво мълчание. Тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, казва Добинс, "погледна снизходително и си събра книжата." На иранците не бе изпратен никакъв отговор. Но защо да се безпокоим? Те са луди.
Миналата година ученият от Принстънския университет Бърнард Луис - близък съветник на Буш и на вицепрезидента Дик Чейни, написа статия в "Уолстрийт джърнъл", в която предсказа, че на 22 август 2006 година президентът Ахмадинеджад ще сложи край на света. Датата, обясни той, "е нощта, когато много мюсюлмани честват нощния полет на пророка Мохамед с крилатия кон Бурак, първо "до най-далечната джамия", която обикновено се свързва с Йерусалим, после до Рая и обратно. Това би могло да се смята за подходяща дата за апокалиптичен край на Израел и, при необходимост и на света". Всичко това би било много забавно, ако не беше толкова опасно. (БТА)
