Дългогодишните преговори за иранската ядрена програма приключиха със споразумение, но това не бива да се смята за край на безпрецедентните международни усилия за разрешаването на проблема.
Преговорите между Иран и „шесторката” (САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай, Германия) за ограничаване на иранската ядрена програма и отмяната на санкциите срещу Иран се водиха повече от 10 години, а финалната им отсечка във Виена продължи над 18 дни.
Но дългоочакваният финал на преговорния маратон е само начало на многогодишен процес от поетапни действия за реализиране на споразумението между страните, чиито отношения бяха характерни с дълбоко недоверие.
Процесът по реализиране на обявените решения таи опасни моменти, които могат да разрушат създадената от споразумението сложна система от взаимодействия, смятат експерти, които са проучили 100-те страници на документа.
В същото време преговарящите страни са си давали сметка за предстоящите трудности и са заложили в споразумението многостепенна система за разрешаване на споровете. Тя включва както самата „шесторка”, така и Съвета за сигурност на ООН.
Путин и Обама дадоха висока оценка на преговорите за иранската ядрена програма
„Независимо от еуфорията, предстои много работа, преди да разберем дали САЩ и Иран вървят по пътя, начертан от това споразумение”, каза Марк Хибс, старши научен сътрудник от берлинския клон на Фонда Карнеги, специализирал се на атомната енергия и неразпространението на ядреното оръжие. Хибс се надява страните да тръгнат по този път, макар че това ще зависи от добрата воля на страните. Самото изпълнение на споразумението е планирано за 10-15 години, а по мерките за контрол - до 25 години.
„Ако се окаже, че определени сили в САЩ не са готови да снемат санкциите, ако Иран не изпълнява своите задължения, в сила ще влезе механизмът за разрешаване на споровете. Страните ще търсят решение, но няма никаква гаранция, че това решение ще бъде намерено. В този случай напълно е възможно споразумението да се провали”, казва той.
Споразумението включва основен текст и пет приложения
Основният текст обхваща общите принципи и ключови параметри на сделката, включително общия график на тяхното изпълнение и механизма за разрешаване на споровете.
Приложение I изброява задълженията на Иран за ограничаване на ядрената дейност в изследователския реактор за тежка вода в Арак и производство на тежка вода, за преработка на отработеното гориво, обогатителните мощности, центрофугите, обогатителния завод във Форда и за урановите запаси. Тук е и изискването за осигуряването на прозрачност, както и редица въпроси за взаимодействието с МААЕ, включително за военни аспекти на ядрената програма. Това приложение съдържа и концептуален проект за преустройство на реактора в Арак.
Приложение II изброява санкциите на САЩ и ЕС, които подлежат на отмяна, а в допълнителен документ към това приложение са изброени лицата, организациите и активите, засегнати от санкциите. Тези списъци представляват почти половината от общия текст на споразумението - 45 страници.
Приложение III засяга ядреното сътрудничество, включително по енергийните и изследователските реактори с лека вода, ядрената медицина, радиоизотопите и свързаното с тях оборудване. То също засяга съответните аспекти на ядрената сигурност и гаранции на МААЕ, както и модернизацията в Арак.
Приложение IV изброява състава, функциите и работата на Съвместната комисия съучастниците в споразумението, включително и групите за отмяна на санкциите.
Приложение V регламентира графика за изпълнение на споразумението от страните и предвижда пет ключови дати. Първата е Денят на окончателното съгласуване, след който в Съвета за сигурност на ООН може да бъде внесена проекторезолюции за отмяна на международните санкции. Денят на одобрението ще е денят, в който споразумението влиза в сила, а това ще бъде 90 дни след резолюцията на ООН или по-рано, но след съгласуване между страните. Денят на изпълнението ще дойде, когато МААЕ потвърди спазването на ядрените положения от споразумението от страна на Иран. От този ден отпадат всички санкции на СС на ООН и част от санкциите на ЕС и САЩ срещу Иран.
Иранското ядрено споразумение е възможност за стремеж към по-безопасен свят
Преходният ден ще настъпи 8 години след Деня на одобрението или по-рано, ако МААЕ заяви, че всички ядрени материали на Иран се използват само за мирни цели - този ден ще отпаднат и останалите санкции на ЕС и САЩ. Накрая трябва да дойде Денят на прекратяването, който ще настъпи 10 години след Деня на одобрението. Тогава ще бъде закрито иранското досие в Съвета за сигурност, съответно на този ден ще бъде поставена последната точка на иранския ядрен проблем.
Риск 1: чувствителните военни аспекти
Експертите са съгласни, че едно от най-сериозните изпитания за споразумението ще настъпи още в следващите месеци. До 15 октомври МААЕ трябва да получи от Иран отговори на въпросите за евентуалните военни аспекти на ядрената програма (possible military dimensions / PMD). До 15 октомври трябва да се приеме решение по този въпрос от ръководството на МААЕ.
„Ако има риск, аз го виждам в следващите шест месеца, когато Иран ще трябва да отговаря за военните аспекти”, сподели Лора Рокуел, директорка на Виенския Център за неразпространение разоръжаване.
„Ако иранците се върнат съм спора за формата, а не за съдържанието, ако само казват, че МААЕ фабрикува обвинения, това няма да породи доверие. Но аз мисля, че иранците вероятно ще направят усилията за разрешаването на тези въпроси - просто те имат много да губят, ако се правят на „ударени”, поясни експертката.
На свой ред Хибс обръща внимание, че авторите на споразумението не са решили да отложат за по-късно решаването на този чувствителен проблем, а са го поставили още в самото начало на споразумението.
„Това е много сложен въпрос, защото тази дейност е най-чувствителна и - както показа последното десетилетие - тя е най-сериозното препятствие за развитие на отношенията на МААЕ с Иран. Но тук е заложена и голяма перспектива, защото ако МААЕ и Иран разрешат въпроса за тези подозрения в установените времеви рамки, това ще задвижи цялата система на споразумението и ще даде увереност, че Иран ще продължи този процес”, казва експертът.
Риск 2: изпълнение на етапните мерки
Следващите шест месеца МААЕ ще проверява и действията Иран по ограничаване на обогатителната му програма. Тук е задължението да не се обогатява урана до над 3,67% концентрация, намаляване на броя на центрофугите с две трети, като те ще останат само в завода в Натанз, и постепенно намаляване на запасите от уран до 300 килограма. Предстои също преобразуване на обогатителния център във Форду в съвместен иранско-руски изследователски център и преустройството на реактора за тежка вода в Арак.
Именно когато МААЕ потвърди изпълнението на повечето ирански задължения за ограничаване на ядрената програма (от приложение I), ще настъпи Деня на изпълнението на договореността. В споразумението не е посочена точната дата на този ден, но се предполага, че той ще настъпи около половин година, след като СС на ООН одобри споразумението със специална резолюция. А това събитие се очаква в близките дни. Именно в Деня на изпълнението, съгласно приложение V, ще отпадна по-голяма част от санкциите срещу Иран.
Тази последователност от събития бе необходима от една страна, за да се удовлетвори иранското изискване за отпадане на санкциите веднага след влизането в сила на споразумението, а от друга страна - заради позицията на САЩ и други представители на „шесторката”, че преди всичко трябва да са налице доказателства, че Иран изпълнява совите задължения.
Но редица санкции, като забраната за доставки на балистични ракети и съпътстващи технологии за Иран ще действат до Преходния период, който ще настъпи 8 години след Деня на одобрението на споразумението. Компромисът за отпадането на оръжейното ембарго е това да стане след 5 години.
От своя страна Иран се задължи да реши въпроса за достъп на МААЕ до ядрените си обекти чак към Преходния ден или след 8 години. Дотогава той може да прави доброволно.
В този 8-годишен период Хибс вижда още един проблем – според него в миналото Иран доста неудовлетворително е изпълнявал ангажиментите за чуждестранен достъп до обектите.
Но Преходният ден може да настъпи и по-рано, ако МААЕ излезе с решение, че всички ядрени материали и ядрената дейност на Иран се извършват за мирни цели. По същество това ще означава, че ядреното досие на Иран ще отпадне от дневния ред на Съвета за сигурност на ООН. В противен случай това ще стане 10 години след влизането в сила на споразумението от Виена - или от Деня на прекратяването.
Риск 3: одобрение от Конгреса на САЩ
Една от потенциалните опасности пред споразумението е отказът на американския Конгрес да отпаднат националните санкции спрямо Иран.
Най-вероятно е Конгресът все пак да одобри споразумението, а в краен случай той няма да може да преодолее ветото на президента, което Барак Обама най-вероятно ще наложи. „Мисля, че трезвите глави ще тържествуват. Ако отметем каква може да е алтернативата на провалената сделка, липсата на ограничения върху иранската ядрената програма и вероятността от военна интервенция, аз мисля, че ще има възразяващи, но редът при вземане на решения в Конгреса е такъв, че ще му е много трудно да преодолее президентското вето”, смята Лора Рокуел.
Николай Соков от Центъра на неразпространените на оръжия за масово поразяване към Монтерейския институт (Калифорния) преценява положителната развръзка в Конгреса на над 50 процента. „Републиканците ще се опитат да съхранят поне част от санкциите. Възможно е да се приеме процедура за тяхната отмяна, което ще предизвика възражения в Иран. При всички случаи републиканците ще съхранят иранският проблем като повод за критика срещу демократите. Именно затова за тях е по-изгодно да не препъват сделката сега (щяха да бъдат обвинение в провал на сделката), но впоследствие ще започнат да я ругаят по повод и без повод”, каза той.
„Именно за това ме безпокои процесът на изпълнение. Макар въпросите, които ще възникват, ще бъдат чисто технически, няма да бъде сложно те да се раздуят за политически цели, още повече, че никой няма да знае за какво всъщност иде реч”, поясни експертът.
Риск 4: разрешение на споровете
За възникващите спорове при цялостното реализиране на договореността е предвиден подробен механизъм за регулиране на разногласията.
Съгласно приложение IV ще бъда създадена Съвместна комисията, която ще разглежда жалбите. Тя ще бъде сформирана от координатор на ЕС. Ако комисията не може да вземе решение, въпросът ще бъде разгледан от външните министри на „шесторката” и Иран.
Следващата инстанция е Съветът за сигурност на ООН, но и там са възможни повторно гласуване и дискусии за разрешаване на противоречията.
Този сложен и внимателно обмислен механизъм показва, че първо, върху споразумението са работили реалисти, които са разбирали, че ще се сблъскват с множество усложнения при реализирането на споразумението. И второ, това показва, че най-важното за всички страни е да се съхрани договореността, защото алтернатива на нея просто няма.
„Това е най-добрата сделка, на каквато можехме да се надяваме, смята Рокуел. При такъв надзор е невъзможно да се премине към оръжейна програма. В споразумението има достатъчно контролни клапани. Ако нещо тръгне не както трябва, има достатъчни механизми да се вдигне тревога и да се мобилизира световната общност”, заяви тя.
Източник: БГНЕС
