Наред с просещите по улиците хора все по-често се случва да виждаме и хора с психични отклонения, които търсят начин да се адаптират към реалната среда, в която живеем всички. Някои от тях могат да станат опасни за околните, ако спрат да приемат нужните им лекарства или не получават достатъчни грижи от близките си, в случай че имат такива. Понякога хората с психични отклонения проявяват агресивност и причиняват смърт, най-често на свои близки. Доказателство затова са два смъртни случая, разкрити вчера - в единия, мъж наръга и уби своята възрастна майка, след като наскоро е бил пуснат от Карлуково, а при другия се оказа, че преди 4 месеца мъж е убил баща си и го е закопал в котелно помещение заради спорна подялба на имот.
Шизофренията засяга около един процент от населението на всяка държава, същият процент хора страдат от биполярно разстройство, и това са постоянни числа на заболеваемостта, обясни националният консултант по психиатрия професор Вихра Миланова. По думите й обаче през това лято в клиниката на Александровска болница постъпват болни с по-тежки психически заболявания в сравнение с предишни години.
„Като че ли от един месец има по-тежко болни. Сигурно и кризата допринася затова, но напоследък с промяната и във времето, климатични условия, също може да се търси някакво обяснение. Нали напоследък беше хем топло, хем много променливо, атмосферно налягане, това не може да не оказва влияние. Разбира се, и кризата, много затруднения, много загуби, това нещо също трябва да се знае, че го има", каза тя.
Голяма част от психично болните у нас вече могат да живеят вкъщи, благодарение на съвременните лекарства, обясни професор Миланова. Според нея проблемът е, че много от тях нямат здравна осигуровка и не могат да си плащат лекарствата, което води до влошаване на здравето им, но това невинаги ги прави опасни за хората.
„Като цяло мога да ви кажа, че психично болните не извършват повече престъпления, отколкото хората, които не са белязани с тази болест. Многото изследвания показват, че даже тежките престъпления и убийства не са по-чести при болните. Въпросът е, че те като излязат от болница, една голяма част от тях, ако нямат хора, които да ги подкрепят, да се грижат дали е взел или не е взел лекарства, тези хора или бързо се влошават, или както виждате, влизат в едно друго състояние, в което стават опасни. Най-често хората с психични заболявания убиват или нараняват хората, които стоят най-близко до тях. Много рядко нападат случайни хора", обясни Миланова.
В България все още няма регистър на психично болните хора, няма и данни за болните с потенциално опасно поведение. Според професор Миланова има достатъчна леглова база в болниците, която да покрие нуждите на населението. Проблемите започват, когато болният напусне болницата и трябва да се адаптира в реалната среда.
„Най-добре би било тези хора да бъдат насочвани към служби, в които да има голямо участие на социални работници и психолози, тоест една обща грижа за хората, които са преминали подобен вид лечение. Но тази система от грижи не е започнала да се развива, има единични центрове за психосоциална рехабилитация, и те са абсолютно недостатъчни, за да бъдат поети тези хора. Това са така наречените защитени жилища, в които те се учат да живеят самостоятелно, да се гиржат за себе си. Те са много малко", обясни националният консултант по психиатрия.
Според Миланова трудно може да се предскаже кога един психично болен ще стане опасен за хората около себе си. Освобождаването на един пациент от клиника не става с единично решение и зависи както от роднините, така и от лекарите, и от съда, ако има съдебно решение за настаняване. Ето какво разказа директорът на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски" в Нови Искър Цветеслава Гълъбова за освидетелстването и за това на какво основание се задвижва процедурата:
Освидетелстването се случва по някакъв повод - дали за настаняване на лечение, дали по повод извършено престъпление, но не се прави освидетелстване просто ей-така, тоест никой не може да ви хване от улицата и да ви освидетелства. Или трябва да се извършва нещо, или да има такава опасност, някой да е сезирал съответните органи, в случая прокуратурата и тогава се случва това освидетелстване.
Тоест няма друг начин? трябва да има престъпление?
Извършено престъпление или опасност да бъде извършено и наличие на обществено опасно поведение или опасно за самия болен по повод на болестта. Не всяко опасно поведение е породено от болест. Естествено, когато не е породено от болест, се вземат съответните изправителни мерки.
При какви условия може да излезе такъв човек извън лечебното заведение?
Може да излезе, ако приключи решението, тоест срокът ,за който е съдебното решение за лекуване, може да напусне самоволно болницата, което много често се случва, защото психиатричните болници в България са с обикновен режим, а когато пациентът сам напусне болницата, тоест избяга от нея.
Често се случва да бягат пациентите?
Да кажем, че не е толкова рядко и необичайно, честотата е малко по-голяма отколкото бягствата от затворите.
Основният проблем на този вид лечебни заведения е липсата на охрана. Оказва се, че бягството от тях не е рядкост. Д-р Гълъбова обясни още, че по-голямата част от бегълците биват върнати в лечебното заведение. Има и такива обаче, които не се откриват и връщат обратно. На въпрос дали се поема инициатива за издирване, тя обясни: "Да, имаме задължение да уведомим РПУ-то по местоживеене, РПУ-то по адрес на съответната болница и да се потърси съдействието на близките, да бъдат те уведомени, че той не е в болничното заведение, да се обадят веднага, когато се появи вкъщи. Общо взето връщането в болницата става доста бързо".
Д-р Гълъбова съобщи, че в болницата в Нови Искър недостиг на места няма, но болницата е пълна. Леглата там са 200, а обичайната заетост е между 190 и 200. „Разбира се това не означава, че можем да приемаме безконтролно всички до краен предел, тъй като има опити за поселване на хора в тази болница, това са специалните случаи, когато няма къде да живеят по най-различни причини, но няма как да изпълняваме и социалните функции, тъй като медицинските са ни предостатъчни", коментира тя.
По думите й целта на лечението не е да се научи болният да живее в институция, а да се възстанови максимално бързо и да се върне в обичайната за него среда, което е обичайната световна практика. „Не болните да стоят някъде на 30 км от София затворени и изолирани да не ни пречат на хубавия изглед, а да са сред нас, защото това са болести, които ходят по хората и никой от нас не е застрахован", допълни д-р Гълъбова.
