Ще промени ли трусът в Япония икономическата политика на страната?
Ще промени ли трусът в Япония икономическата политика на страната? / снимка: Reuters, архив

Макар Япония да продължава да се бори с ядрената криза, да брои жертвите и да оценява материалните загуби, причинени от мощното земетресение и вълните цунами, които опустошиха североизточното крайбрежие на страната, учените вече философстват как бедствието може да промени японската политика и общество в дългосрочен план.

В интересно есе за в. „Уолстрийт джърнъл” Майкъл Ослин, директор на отдела за японски проучвания в American Enterprise Institute, посочва, че трусът може да се окаже важна повратна точка в съвременната японска история. „Отговорът на правителството ще определи следващите десетилетия от японската история”, посочва Ослин.

Неуместната реакция на земетресението няма да застраши конституционния ред в Япония само по себе си. В тази демократична рамка обаче нарастващият обществен гняв срещу официалните представители може да нанесе много щети. Най-голямата опасност е, че японците, виждайки неспособността на правителството си в момент на крайна  нужда, просто ще изгубят вяра в политическата система. Този цинизъм може да се окаже унищожителен ... Друга възможност е да прерасне в масов политически активизъм и да изисква бърза промяна в политическите партии ... Голямото земетресение в района Тохоку промени Япония по начин, който все още никой не може да си представи.

Това ме накара да мисля за бъдещето на японската икономика и икономическа реформа. Дали тази ужасяваща катастрофа и необходимостта от възстановяване ще промени политиката и ще създаде политическата воля, която най-накрая да се заеме с дългогодишните проблеми на японската икономика?

Колкото повече научаваме за разрухата, причинена от труса, толкова по-жестоки изглежда ще бъдат iкономическите последици, поне в краткосрочен план. Като отбелязва, че прекъсването на производството може да продължи по-дълго от първоначално предвижданото, BofA Merrill Lynch понижи прогнозата си за нарастването на брутния вътрешен продукт на страната за 2011 година от 1,5 % на 0,9%. Хората от Merrill Lynch вярват, като много икономисти, че пораженията ще бъдат временни. Според тях икономиката ще преживее положителен тласък от дейностите за възстановяване след земетресението и затова са повишили прогнозата си за растежа през 2012 г. от 2 на 2,8%.

Това е обещаващо, но не е решение за проблемите на японската икономика. Всеки подем в резултат на усилията за възстановяването вероятно също ще бъде временен. След това, според мен, Япония отново ще страда от проблемите, с които се сблъсква от 20 години. Освен ако японските политически лидери не направят нещо по въпроса.

И преди съм посочвал, че причината за изгубените десетилетия на Япония са нежелание да бъде променен икономическият модел, който стана неадекватен на реалностите, свързани с позицията на Япония в световната икономика. Точно както през 70-те години хората, определящи политиката, останаха привърженици на износа, насърчен, ако е възможно, от евтината йена, а почти нищо не се прави да се засегне вътрешната икономика. Това може и да работеше, когато Япония беше развиваща се страна, но сега на фона на високите разходи и засилващата се конкуренцията на Китай и останалите азиатски страни, Япония трябва да намери по-разнообразни начини за растеж. Предприемачеството обаче остава задушено от бюрокрацията, потребителите са насърчени да спестяват, а не да харчат, отчасти заради несигурността на мрежите за социално подпомагане, а страховете от отваряне на местния пазар държат страната на почтително разстояние от високия растеж на Азия. Вместо да вземат необходимите мерки, Япония реши да засили фискалната си политика, за да остави икономиката си да работи бавно, пренебрегвайки трудните решения. Резултатът е най-високият държавен дълг като процент от БВП сред развитите страни, на равнище от 200%, и нарастващите опасения от задаваща се финансова криза.

Според мен почти няма съмнение, че Япония ще изпита политически конвулсии от труса и неговите последици, както посочва Ослин. Премиерът Наото Кан почти бе на път да напусне поста си преди земетресението. Ако се справи изключително добре с катастрофата, той може да засили администрацията си. Имаше обаче доста бъркотия, особено когато става дума за ядреното фиаско, и затова не мога да си представя, че той ще запази работата си. Това вероятно означава нов премиер (който ще бъде третият, откакто Японска демократическа партия взе властта през 2009 г.) или пък предсрочни парламентарни избори. Според мен новото ръководство, което и да е то, ще се изправи пред още по-силни искания за промяна от гласуващото общество, на което му е втръснало, а и е уморено от политическо бездействие.

Дали обаче това най-накрая ще доведе до икономическа реформа? Ако земетресението води към обновено политическо прегрупиране с ново, смело мислене за бъдещето на Япония, тогава може би. Но съм по-склонен да мисля, че обратното ще се окаже по-вярно. Който да поеме управлението на Япония, той може да бъде насърчен да запази икономическия модел на страната непроменен.

Защо ли? Лидерите на страната, в ожесточеното си желание да стимулират растежа в сегашното време на криза, по-вероятно ще предпочета старите методи, отколкото да опитат нова, потенциално рискова политика. Японските ръководители обичат да създават растеж чрез евтина йена и финансови разходи, а няма сигнали, че това ще се промени. Изправено пред необходимостта от възстановяване на инфраструктурата, правителството ще може да насърчи растежа чрез бюджета, като това ще му позволи отново да отложи трудния избор за реформи.

Усилията за възстановяване ще бъдат още едно извинение да не се правят каквито и да е сериозни действия, свързани с крехките финанси на страната, а междувременно държавният дълг ще продължи да се трупа. И нещо още по-важно, дали японските политици ще имат желание да прилагат политика, която може рязко да промени живота на общество, което вече е травмирано от труса? Например, правителството трябва да се изправи пред ожесточената съпротива на фермерите срещу политиката за свободна търговия, която цели по-голяма интеграция в Азия и либерализиране на икономиката. Дали правителството ще поиска да поведе такава опасна политически битка, след като фермерите бяха засегнати от вълната цунами?

Това са празни разсъждения и може би мнението ми е прекалено цинично. Опасенията ми обаче са, че Япония ще използва сегашната криза като още една причина да забави реформата вместо активно да я изпълнява. (БТА)

Последвайте ни

Коментар