Коментар

Ще има ли проект „Делта” за боеприпасите?

5 юли 2008 14:11

През 1953 година Северно море залива 200 хиляди хектара земя в нидерландската област Зееландия и отнема живота на 1835 души. Веднага след това кралица Юлиана и правителството започват да мислят как нещастието да не се повтори. Така се ражда проектът „Делта” – едно от най-великите достижения на човечеството, с което проливи и заливи са преградени с огромни диги, защитаващи ниската земя от приливите на морето. Замислянето и осъществяването на проекта отнема десетилетия, като последната част от съоръженията са открити от настоящата кралица Беатрикс Втора – дъщеря на започналата ги Юлиана.

Представяте ли си – за трийсет-четирийсет години холандците преграждат морето с километрови диги, които могат да се спускат и вдигат според приливите и то без да унищожат рибите и птиците, защото преди строителството внимателно изучават реакциите им?!

Поучени от страшното наводнение водачите на нидерландците правят план, така че жертвите, щетите и ужасът от прииждащата вода никога повече да не се повторят. Уповавайки се на помощта от Господа този два пъти по-многоброен народ от българския живеещ на почти три пъти по-малка територия успява да спре морето с проекта „Делта” така, че да не чака само на Божията милост, за да оцелее при всеки следващ прилив!

След адските взривове на военни складове в българската столица София със сигурност можем да прогнозираме, че никакъв проект на българските властимащи няма да замести чудодейната Божия милост, която спаси хората в Челопечене, Чепинци, а и целия град от жертви и на която Божия милост продължават да разчитат милионите българи в цялата страна, които живеят край подобни складове с излишни, но неунищожени боеприпаси.

Именно някъде през 50-те години, когато нидерландците започват своя проект „Делта” за преграждането на морето, българите сме почнали да трупаме снарядите – заплаха за живота ни днес. Оттогава – от комунистическите години – та чак до сега никой властимащ не е проявил никаква мисъл за осъществяване на реален план за унищожаването на тези боеприпаси и те са се натрупали в количества, чиято ударна вълна може да отнесе цялата държава по-мощно от морски прилив. Така докато други народи правят планове как да се предпазват от природните бедствия, нашият народ няма никаква идея как да се пази от бедствията, които сам си създава.

При това – за разлика от случая с преграждането на морето, което никой не е бил правил преди Нидерландия – в случая с остарелите боеприпаси си има отдавна открити решения. От години е ясно, че България просто трябва да си купи модерна инсталация, която да постави в нарочен добре обезопасен център за унищожаване на тези боеприпаси, разположен далеч от населени места като допълнителна мярка за сигурност. Такъв център според експертите може да се построи за не повече от две години срещу по-малко от 10 милиона евро и така всичките опасни боеприпаси могат да бъдат унищожени общо за по-малко от 50 милиона евро.

За разлика от кралица Юлиана, обаче, нашите държавни ръководители явно нямат никакъв план за предпазване на народа си от заобикалящите го заплахи. Дори в деня след взривовете в София – вместо вече да купува инсталацията за 10 милиона – българският премиер (когото впрочем ни видяхме, ни чухме докато гърмяха складовете) отиде да похарчи половин милиард за бутикови френски военни кораби, с които може и да си купи от французите някоя добра дума в евро-доклада за управлението му след три седмици, но няма да осигури спокойствието и живота на милионите, живеещи край складове пълни с боеприпаси.

Ако тези, които управляват България, имаха поне малка част от прозорливостта и здравата мисъл на управниците на Нидерландия, щяха да видят в нещастието шанс да предотвратят повторението му с по-ужасни последици. И този шанс не се изчерпва само с изграждането на инсталация за бързо, сигурно и модерно унищожаване и оползотворяване на излишните боеприпаси, но и в създаването на елементарна информационна система, която да осигурява на властта навременни, точни и изчерпателни данни какво се случва в опасни места като взривените складове, например. Защото – съгласете се – абсурдно е на управляващите да им трябва толкова много време, за да разберат какво са си държали в тези складове и какви са последствията от взривяването му вместо с едно натискане на копчето на компютъра тази информация да е пред очите на президент, премиер и министри, които след още секунда да са в ефира поне на длъжните да им осигуряват незабавно обръщение към народа държавни медии с успокоението, че хората няма да бъдат натровени и не трябва да бягат.

Със сигурност нито инсталацията за боеприпасите, нито информационната система ще костват толкова време и пари, колкото на нидерландците им е струвало преграждането на морето. Нещо повече, решението на проблема с гърмящите военни складове ще излезе много по-евтино от купуването на политическа подкрепа с половин милиард евро за не така нужни военни кораби.

Все пак, обаче, България не се управлява нито от кралица Юлиана, която почнала проекта Делта, нито от дъщеря й Беатрикс, която го завършила. Затова и силите и парите на българите се разпиляват от управниците не само не за велики проекти, но и не за елементарни решения на проблемите.

Ако се замислим, обаче, Бог е наредил нещата на света не чак толкова несправедливо – и както вместо нидерланските владетели ни е оставил в ръцете на нашенските управници – така и вместо велики изпитания с прииждащо море ни праща само фойрверки без жертви като взривовете в София тази седмица.

Защото, ако морето придойде и тук, както в Нидерландия, просто няма да я има България ...

проект Делта боеприпасите