автори: Юрий Хумбер и Люсиен Ким, агенция Блумбърг
На 21 август Русия пуска в действие първата в Иран АЕЦ, изразявайки стремежа на Москва да засили глобалното си влияние, като играе ролята на политически посредник между САЩ и европейските съюзници и тази страна от Персийския залив.
Държавната руска компания Росатом, която изгражда АЕЦ "Бушехр" в южната част на Иран след над 15 години строителни дейности и многократни изоставания от графика, планира най-сетне да открие обекта.
Иран, срещу който ООН въведе санкции заради опасения, че разработва програма за ядрени оръжия, ще стане първата страна в Близкия изток, произвеждаща атомна енергия, когато АЕЦ "Бушехр" бъде пусната в действие. Русия, която се присъедини към усилията, чийто основен двигател са САЩ, да се затегне ембаргото на ООН, използва откриването на централата, за да смекчи гнева на Иран, като в същото време държи в изолация потенциален енергиен съперник.
"Докато има ирански проблем, Западът ще се нуждае от Русия", каза шефът на московския Център за изучаване на съвременен Иран Раджаб Сафаров. "И така Русия ще се чувства като важен геополитически играч".
Отношенията (между Иран и Русия - бел. ред.) стигнаха до най-ниската си точка през юни, след като руският президент Дмитрий Медведев се обърна към Иран с молба да спре "да се държи безотговорно", а Москва подкрепи новите санкции на ООН срещу Техеран. Иранският президент Махмуд Ахмадинежад отговори, че страните, които са сътрудничели на САЩ за оказване на натиск върху Иран, ще бъдат определени като "врагове".
Международните санкции лишиха Иран от възможността да материализира потенциала си като доставчик на енергийни ресурси и то по-специално за Европа, където делът на Русия на пазара за природен газ е 25 %. Според данни на BP Plc Иран е четвъртият световен доставчик на петрол и има запаси на природен газ, които отстъпват само на руските.
"Да се поддържа напрежението"
"За Русия е изгодно само да се поддържа високо равнище на напрежение в района, защото това пък държи високи цените на суровия петрол и изключва възможността за доставки на ирански газ за световните пазари", отбелязва Михаил Корчемкин, директор на американската компания за промишлени консултации East European Gas Analysis от Марвелн, Пенсилвания.
Русия подписа договора за изграждането на АЕЦ "Бушехр" за 1 милиард долара още през 1995 година. Приключването на строежа непрекъснато се отлагаше заради спорове по плащанията и въпроси, свързани с други ирански ядрени проекти.
"Руснаците искат да пуснат АЕЦ "Бушехр", за да покажат на цял свят, че дори в сложни условия те могат да изпълняват ангажиментите си", заяви на 17 август за държавната информационна агенция IRNA вицепрезидентът на Иран Али Акбар Салехи. Това ще бъде "трън в очите на черногледите", каза Салехи.
Доставките на горивото за АЕЦ "Бушехр" и приемането на отработените уранови отпадъци от московската Росатом ще стават под надзора на Международната агенция за атомна енергия на ООН.
"Технологията на АЕЦ "Бушехр" не може да бъде използвана за военни цели, дори властите много да искат това", твърди директорът на московския Център по енергетика и сигурност Антон Хлопков. "Иранското правителство по-скоро се опитва чрез "Бушехр" да покаже на населението колко напреднала е икономиката на страната".
Опасения, свързани с обогатяването
САЩ и техните съюзници твърдят, че признават правото на Иран да разработва ядрена програма за граждански цели. Критиката им е съсредоточена срещу завода за обогатяване на уран в Натанз, срещу още един, който се строи в Кум, а също и срещу изграждания се в Арак реактор с тежка вода. Всеки от тези обекти може да бъде използван за производство на материали за ядрени оръжия.
Участието на Русия в изграждането на "Бушехр" "подчертава, че Иран не се нуждае от собствени обогатителни мощности, ако намеренията му, както той твърди, са свързани с изпълнението на мирната ядрена енергийна програма", заяви на 13 август във Вашингтон говорителят на Белия дом Робърт Гибс.
Иран отхвърли призивите да спре обогатяването на уран. Дългосрочната цел на страната е да снабдява с гориво "Бушехр" и други атомни електроцентрали, които планира да построи, като техните доставки на гориво бъдат гарантирани", посочва Салехи, цитиран от IRNA.
"Погрешна логика"
Забележките на САЩ се основаваха на "погрешна логика", каза Салехи. "Договорът, който имаме с руснаците не ни задължава да купуваме гориво от тях. Споразумели сме се, че когато се нуждаем от гориво, те ще ни го доставят".
Иран твърди, че има нужда да изгради атомни електроцентрали с обща мощност 20 000 МВт, за да удовлетвори потребностите на населението си. Това е сравнимо с близо 23 000 МВт в Русия.
Владимир Сажин от московския Институт по ориенталистика посочва, че този аргумент не е убедителен, тъй като за Иран би било по-лесно да внася обогатен уран, отколкото сам да го произвежда.
Посредническа дипломация
Опасенията във връзка с обогатяването на уран помогнаха Русия да бъде склонена да подкрепи четвъртия кръг от санкции на ООН. Президентът на САЩ Барак Обама превърна постигането на обща позиция по Иран в един от приоритетите си на "рестарта" на отношенията си с Русия.
"Русия беше дипломатически посредник на Иран", каза Клиф Купчан, водещ анализатор в нюйоркската Eurasia Group, която дава консултации по въпроси на политическите рискове. "И пак тя изигра ключова роля за приемането на резолюцията на ООН. Русия е и морковът, и тоягата (за Иран - бел. ред.)".
Ракетна сделка
По същия начин Русия залъгваше Иран с доставката на противовъздушните ракети Ес-300 и Кремъл пращаше противоречиви сигнали дали сделката ще попадне по ударите на новите санкции на ООН. Тези ракети могат да бъдат използвани за защитата на иранските ядрени обекти от въздушни нападения.
Директорът на Центъра за стратегически и технологичен анализ Руслан Пухов посочва, че Русия не бива да пресилва нещата, защото Иран е потенциален купувач на оръжия и може да се намеси в мюсюлманския Северен Кавказ. Бавейки доставката на ракети Ес-300, според Пухов, Русия би могла да изгуби 4,5 милиарда долара по бъдещи договори.
Газови споразумения
И докато най-голямата енергийна компания в Русия - Газпром - обмисля сделки с Иран, заради санкциите възможностите те да станат факт са силно ограничени. Затягането на чуждестранните инвестиции не позволява на Иран да се присъедини към международната система от тръбопроводи, да започне да изпълнява проекти, свързани с втечнения газ, и да се бори за доставки на синьо гориво за Европа.
Главният редактор на московското списание "Русия в глобалната политика" Фьодор Лукянов коментира, че пускането на "Бушехр" е необходимият минимум, за да може Русия да поддържа отношения с Иран.
"Ако Русия беше отказала да приключи строителството на АЕЦ "Бушехр", то това би разрушило отношенията й (с Иран - бел. ред.)", посочва Лукянов. "Въпросът обаче е дали тези отношения изобщо ще се развиват в бъдеще". (БТА)
