Интервю на Кирил Вълчев с главния прокурор Борис Велчев.
Г-н Велчев, каква е равносметката след тези малко повече от 6 месеца?
Мисля, че 6 месеца не са достатъчно дълъг срок за сериозна равносметка.
Премиерите го правят на стотния ден.
Премиерите затова са с по-особено положение в държавата. Главният прокурор би могъл да направи равносметка след 7 години, когато му изтича мандатът. Но ако ме питате за някаква частична, временна равносметка, мога да кажа, разбира се, такава. И тя се състои в това, че прокуратурата престава да бъде една затворена, тайнствена и закрита за чужди очи институция и се превръща в една, струва ми се, подотчетна на обществото и отворена институция.
Колко прокурори се проверяват в момента за това, което са вършили през последните години?
Зная, че това предизвика много голям интерес в последно време, защото хората по някаква причина, тя е разбираема впрочем причината, са склонни да искат възмездие за пропуснатото време, за пропуснатите възможности, за неефективната борба с престъпността. Точната цифра не мога да кажа. В момента се провежда една мащабна проверка в Софийската районна прокуратура, която е най-голямата в страната и една от най-важните в страната. Приключва проверката на част от архива на Върховната касационна прокуратура, срокът е до края на месеца. Точният брой на прокурорите не мога да кажа, но ми се иска да кажа нещо важно, за да не си мислят хората, че ще, така, прекараме цялото си време в проверка на миналото. Проверката на миналото е много важна и ние направихме няколко пъти опит ударно да се върнем назад във времето, да извадим нарушения, да покажем виновни лица, да потърсим дисциплинарна, а понякога и наказателна отговорност, както се вижда, но нашата работа все пак е в бъдещето. И оттук нататък, след като приключим тези мащабни проверки, които са вече наистина към своя край, и обявим резултатите от тях, и вземем съответните дисциплинарни мерки за наказване, ние ще правим подобни проверки инцидентно по конкретни поводи, а ще се задълбочим върху текущия контрол, за да не се налага следващият главен прокурор да се връща 7 години назад.
Колко са тези. . . Вие сте поискали в момента от Висшия съдебен съвет четири дисциплинарни уволнения, нали?
Е, сигурно бройката не е съвсем прецизна. Аз съм поискал уволнението на трима прокурори от Върховната касационна прокуратура, апелативният прокурор на София е поискал уволнението на прокурора от върховната. . . от Апелативната прокуратура в София, господин Ганчев. Знаете, че междувременно се случиха и някои оставки, които промениха малко кадрово нещата.
Вие ли ги искате или те сами си ги дават?
Различно е.
В този случай, Лъчезар Маринов примерно, той ли поиска да си отиде?
За господин Маринов ми се струва, че най-добре е да каже той самият, защото оставката е личен акт. Но примерно мога да кажа, че оставката на господин Люлин Матев беше дадена трудно.
А господин Маринов сам си я даде?
Господин Маринов си подаде оставката онзи ден. Предстои Висшият съдебен съвет да я приеме. Предполагам, че оставка трудно може да остане неприета, робството отдавна е отменено. Така че предстои да имаме нов апелативен прокурор на София.
Добре, какви ще са последствията за тези, които откриете например, че са изземвали дела? Ето, случаят с един заместник-главен прокурор на София - Петър Чалъмов. . .
Аз не зная. . .
. . . това е същият Петър Чалъмов, който беше повдигнал обвинението за хулиганство срещу "Дарик" радио.
Ако не се лъжа, сте прав в примера, който давате, но в крайна сметка не това е бил нашият мотив. . .
Обаче той тогава ни обясни, че са му си обадили от върховната. . .
Възможно е.
. . . да го повдигне.
Възможно е. Въпросът е какво е оставило следи. Аз за съжаление констатирам, впрочем това би било наивно - да мисля иначе, констатирам, че този натиск - финият, неприятният, бих казал, жестокият натиск на моменти да се вземе едно или друго решение на прокурорите, никога не оставя следи, защото той се прави по телефона и не може да бъде доказан. И затова не ми е чак толкова важно мотивът на един или друг прокурор в миналото, по-важно е да направим системата такава, че това повече да бъде невъзможно.
Ще използвам две заглавия от седмицата, за да ви попитам деликатно за въпрос, който не искате досега като че ли да коментирате. Вестник "Тема" пита в заглавие - "Каква е ролята на Никола Филчев", а "Монитор" е малко по-груб - "А Филчев докога ще го мълчат".
Вашата, разбира се, деликатност е забележителна, господин Вълчев, и аз съм ви страшно признателен за нея. Действително темата за Никола Филчев се поставя многократно в медиите и мисля, че да го мълчат, не знам кой да го мълчи. Във всеки случай искам да кажа съвсем простичко и ясно нещо, имал съм повод да го твърдя и преди - с господин Филчев никога не сме били близки, нещо повече, мисля си, че моят избор за главен прокурор на неговото място не срещна в никакъв случай неговия възторг. Така че да ми се приписва някакъв личен мотив да прикривам някакви нередности, извършени от господин Филчев, най-малкото е във висока степен неоправдано. Но за разлика от журналистите, които могат спокойно да раздават морални и всякакви други оценки, въз основата на репутация, въз основата на лични впечатления, въз основата на някакви други обстоятелства, ние в съдебната власт можем да го правим само въз основа на доказателства. Ако бъдат открити доказателства за съпричастност на господин Филчев към някаква незаконна дейност, те ще бъдат взети предвид от прокуратурата и използвани.
Добре, ако вдовицата на един бивш прокурор каже в едно уважавано предаване, например в "Нова телевизия", пред Георги Коритаров, че Никола Филчев е поръчал убийство и сам е извършил друго, какви последствия ще има това в прокуратурата?
Вижте, първо, несправедливо би било да кажете - вдовицата на един убит прокурор, защото самата госпожа Колева е прокурор във Върховната касационна прокуратура, и смея да кажа - един добър прокурор. Но не бива да забравяме, че тя е и една силно пристрастна жена. По нейните две твърдения има образувани дела. Едното дело предстои да влезе, то вече беше в съда, съдът върна обвинителния акт за корекции, прокуратурата внесе такива корекции, отново е депозиран в съда, това е делото за убийството на Надежда Георгиева. Предстои съдът да се произнесе.
Това е ямболската адвокатка. . .
Ямболската адвокатка.
. . . за която вчера твърди госпожа Колева, че. . .
Да, делото се намира в съдебна фаза. Аз, разбира се, не съм чел делото, не мога да кажа какво се съдържа в кориците му, но мога да твърдя, че ако едно дело е на вниманието на съда, най-малкото в една цивилизована държава трябва да изчакаме съдът да се произнесе.
Що се отнася до делото за убийството на Николай Колев, по молба на госпожа Колева, с нея съм имал не един разговор, аз го възложих на Националната следствена служба, тъй като тя имаше подозрения, че в Столичната следствена служба по това дело са допуска неоправдано забавяне. Делото от известно време е в Националната следствена служба, активно се работи по него. Не мога да кажа в момента какъв е резултатът, то е просто едно от много дела, макар и много важно за всички нас. Надявам се и то да приключи. Истината обаче трябва да бъде съвсем честно казана - едно разследване на убийство е ефективно тогава, когато се извърши качествено веднага след убийството. И ако сега трябва да поправяме допуснати пропуски преди години, това може да затрудни силно разследването, а защо не и да го обезсмисли. Надявам се, че не е така. Но наистина не зная фактите в детайли и не мога да ги коментирам.
Вътрешните проверки в прокуратурата забавят ли основните дела?
Категорично, категорично. И тук е много важно да намерим необходимия баланс.
Тоест сега вие си се разследвате взаимно...
Така е.
. . . казано в кавички.
Така е, така е. Не може и без това, не може и без това, защото за да сме сигурни, че можем да си гледаме текущата работа професионално, трябва да сме сигурни, че разполагаме с нужния инструментариум, а нужният инструментариум в крайна сметка се заключава в понятието за една професионална и морална прокуратура. Не можем да си позволим да пренебрегнем практики, които са неприемливи в миналото, не можем да си позволим да пренебрегнем сериозни данни за корупция, или пък данни за сериозен непрофесионализъм, и да твърдим, че ще си вършим работата оттук нататък добре. Не става така.
А вашите впечатления от тези месеци - кои са повече, ангелите, в кавички, които не намират, че имат някакви грешки. . .
Това, за ангелите, разбира се, беше казано на шега, защото действително сблъсках се с едно упорито нежелание да се признае дори съвсем очевидната грешка. Не зная на какво се дължи това поведение, непонятно ми е. Но истината е, че ангелите са малко на брой. И ако не съм се отказал досега, то се дължи на факта, че в прокуратурата огромният брой от хората, и това го казвам без никаква доза лицемерие, огромният брой от хората са мотивирани да работят. Не са имали като че ли нужния простор да го правят, понякога са се притеснявали да не би работата да ги накара да сгрешат. Впрочем един пример - аз с голямо удивление констатирах подозрителността на някакви проверки в прокуратурата, проверки, които имат един, как да кажа, скромен обем от задачи, а са се правили с години, при условие, че самият закон предвижда за едно досъдебно производство в неговата пълнота в типичния случай да приключи, ако не за два, за шест месеца.
И според вас са се правили, защото са искали да ги изпипат, така ли. . .
А, не, не, не. Според мен. . .
. . . а не, за да вземат примерно някой лев от проверявания?
И това сигурно го има, проверката може да бъде рафиниран механизъм на изнудване, без никакво съмнение, и сигурно е имало и такива проверки. Но все пак си мисля, че по-голямата част от дългите проверки, от колебливите проверки са продукт на нежеланието да вземеш позиция, на страха да вземеш позиция, на страха да прекратиш едно дело или на страха да го образуваш, и предпочиташ хем да симулираш малко активност от време на време, хем в крайна сметка да не носиш отговорност за крайния акт. Подобен тип поведение изисква време, за да се коригира.
Ще се стигне ли до амнистия, казано в кавички, за престъпниците заради прилагането на новия Наказателно-процесуален кодекс? Хиляди, десетки хиляди дела, нали, бяха прехвърлени към дознанието. Там има срокове. Дознанието изглежда неготово да се справи с тях. Може би вие ще може да говорите с цифри. Колко дела минаха към дознанието и колко. . .
Точни. . .
. . . и колко са. . .
. . . точни цифри в момента, разбира се, не мога да цитирам, не съм подготвен за това. Ако бяхте ме предупредили, щях да ви дам статистика към днешна дата, но не я зная наизуст. Но във всеки случай амнистия за съжаление е била допусната, но не по причините, които казвате, и най-малко по вина на дознанието. Все още не знам какъв е истинският капацитет на дознанието. Сигурни сме, че и там ще има проблеми, сигурни сме, че и там капацитетът едва ли е съвсем достатъчен. Но там поне виждам усилията, които се полагат, за да се създаде един ефективен дознателски апарат. И тези усилия заслужават адмирации на този етап. За съжаление обаче новият НПК извади, всъщност защо за съжаление, слава богу, новият НПК извади на бял свят забравените дела. И се оказа, че една немалка част от тези забравени дела са погасени по давност. И се оказа, че заради бездействието на следователи, на прокурори. . .
А тези дела трябваше да се довършат, ако вярно си спомням. .
По тези дела. . .
. . . по реда, по който са почнати.
Да...
Т.е. тези следователи. . .
… по тези дела трябваше да се продължат сроковете. И когато при мен дойдоха за продължаване на сроковете огромно количество дела, сътрудниците, които ги преглеждат, и прокурорите във Върховната касационна прокуратура, установиха, че всъщност няма никакъв смисъл от продължаването на сроковете по определен брой дела, защото по тях просто е изтекла давност. Заради бездействието на един или друг орган.
Да дадем примери за давности...
Вижте. . .
Е в най-масови престъпления.
Вижте, за престъпленията има различни давности и те са функция от наказанието, което е предвидено за съответното престъпление. Някъде давността е броени... няколко години, другаде е повече от 10 години, някъде е много висока. По една част от тези дела при мен идва информация, че не е извършено нито едно процесуално-следствено действие. . .
За каква част от тези дела става дума?
Г-н Вълчев, ще имаме готовност да кажем това някъде към края на септември, защото ние планираме една такава пресконференция, на която да изнесем тези факти.
Т.е. образува се дело и след това нищо не се прави по него.
Има и такива дела, а да не ви казвам, че аз лично изпитвам вътрешна съпротива, когато ми се налага да удължавам сроковете по разследвания, които са започнали 1989 година.
Има и такива, да.
Има и такива.
Добре. И какво става, сега тези хора няма да могат да лежат, т.е. престъпниците, ако са престъпници, няма да могат да лежат в затвора, защото. . .
За съжаление заради това, че. . .
. . . са освободени от наказателна отговорност.
. . . някой следовател, някой дознател в миналото, не говоря за сегашните дознания, говоря за дознанията през последните десетина - петнадесет години, някой прокурор не си е свършил работата, дали поради липса на професионализъм, дали поради користни мотиви, дали понякога по мотиви, които в някаква степен могат да бъдат и обективни - текучество, смяна на работата - но в крайна сметка в резултат на това бездействие се е стигнало до едно нещо, което, разбира се, не бива да наричаме амнистия, тъй като амнистията е специален правен термин, но до една висока степен на безотговорност.
Има и друга гледна точка обаче, пък тези хора, които от 1989 година им виси едно дело, могат да го възприемат това като тормоз, ако не са. . .
Сигурно.
. . . извършили престъпленията.
Сигурно могат.
И може да започнат пък дела срещу България, така, както впрочем се готвят по делото "Луканов".
Това не зная и не искам. . .
. . . стана ясно от тази седмица, да водят дела.
. . . не искам да гадая. Но ние към края на септември или началото на октомври най-късно ще направим една равносметка, ще съобщим тези факти и това е едно от големите достойнства на новия НПК. Новият НПК позволи тези забравените, скритите дела да излязат наяве. Да се знае, тези, които са погасени по давност, те за съжаление вече са погасени по давност, но поне да не ги водим в статистиките си. И което е по-важното, да видим кой е допуснал това да бъдат погасени по давност, да видим какви са структурните причини, довели до това, и да потърсим начин както за дисциплинарна или друга отговорност на съответните магистрати, така и за създаването на такъв ред. Защото след пет, седем или десет години да няма нова вълна дела, погасени по давност.
Сега не може да говорите с цифри, проценти, съотношение.
Не, в момента не съм подготвен, защото проверката не е завършила. Но тя ще завърши в края на месеца и тогава ще бъдат съобщени конкретните цифри.
От това, което казахте, излиза, че една голяма част престъпления ще потънат, както е потънала "Хера", без възможност да бъде извадена.
Г-н Вълчев, не зная дали голяма част е точната дума. Във всеки случай, в никакъв случай не става дума за голям процент от всички дела. Но става дума за цифра, която сама по себе си и във всяка една правова държава би била смущаваща. И един да има, който се е измъкнал от наказателна отговорност заради това, че органите са бездействали и са му позволили делодеянието му да остане ненаказано, достатъчно тревожно е, ако са 10, 20 или 50, или 100, става още по-тревожно. Но във всеки случай не става дума за огромен процент, в никакъв случай...
А истината за потъналия кораб "Хера" през февруари 2004, вие обявихте, че май няма да стане ясна, защото корабът си е на дъното и турците няма да разрешат да се извади.
Не сме се отказали. Не сме се отказали. Ние направихме искане за международна правна помощ. Направихме следствена поръчка, за да бъде изваден корабът "Хера", за да се направи професионален оглед на повърхността на морето, а не под вода.
Кой ще плати за това вадене? Ние готови ли сме ние да платим?
Не стигнахме въобще дотам, защото турските власти отказаха да коментират този въпрос. А ние смятахме, че това е начинът да се разберат както причините за потъване на кораба, така и евентуално да се съберат доказателства за съдбата на екипажа. След това се обърнахме към Министерството на външните работи с молба да упражни своя вид дипломатически натиск върху турската страна. Предполагам, че колегите във външно министерство са го направили. Даже вчера говорих с министъра на транспорта и той търси други начини да ангажира европейски институции. Не сме се отказали. Но просто, за съжаление, това е извън нашата юрисдикция и не става лесно.
А какво става със "Савойската афера"? Не звучи особено сериозно седмици превеждане на какъвто и обем страници да става дума. Значи, може да попитате, вие сам сте работил като частен консултант преди да станете главен прокурор, значи, да ви възложат нещо от висок обществен или личен интерес, свързано с преводи, ами една адвокатска фирма ще преведе три, пет хиляди страници за една седмица със съответните преводачески фирми.
Г-н Вълчев, първо, държа да ви коригирам. Да, вероятно сте прав, вероятно частните фирми са малко по-гъвкави в тази посока. Прокуратурата не е чак толкова гъвкава, както частните фирми, в това число и по финансови съображения. Но ние сме пред прага на това да получим превода окончателно. Но не е само въпросът да го получим. Компетентните прокурори трябва и да го прочетат много внимателно, да го анализират. Освен това предстои да бъде получена една експертна справка за изгодността на сделката, която вече е възложена от наблюдаващите прокурори. Тя се забави малко вероятно и заради летния сезон. Прокуратурата не почиваше в същинския смисъл на думата през лятото, но. . .
Кой прави тази справка?
О, не мога да ви кажа името на експерта...
В смисъл експерти.
Експерти.
Експерти оценяват икономическата целесъобразност. . .
Икономическата целесъобразност и. . .
. . . и цените, които са предвидени.
. . . целесъобразността на подобен проект в контекста на цялостната политика на педиатричното здравеопазване в страната. Но кои са експертите, наистина не зная.
Не, то сигурно за целесъобразност на цялостната политика хубаво е да има педиатрична болница. . .
На конкретната. . .
. . . в България.
На конкретната сделка, дали с тези пари е трябвало да се построи една болница или са могли да бъдат обновени повече болници. Но нека да не навлизаме в теми, които не разбираме.
А как решавате въпроса с колективната отговорност? Защото ще ви кажат веднага - ами, целият Министерски съвет. Събрахме се, министърът. . .
Вижте. . .
. . . на здравеопазването каза - хубаво е, а министърът на финансите каза - ами, добре е пари да се намерят. Другият министър и той казал - да. И накрая всички министри казали - браво.
Колективната отговорност е концепция от средновековието.
Да. Кой от всичките трябва да лежи в затвора?
Ние не търсим колективна отговорност. По българското право наказателната отговорност е индивидуална, лична е, чл. 35 от Наказателния кодекс. Но го казвам това по съвсем друга причина. Този въпрос ми беше задаван и по повод разследването на борда на директорите на "Топлофикация" - София, както и за Министерския съвет, съща е логиката. Ние се опитваме да проследим дали някъде не е допусната, било в условията на независимо съпричиняване, било в условията на посредствено извършителство, било в условията на съучастие, ако щете, някакъв вид престъпна дейност.
Има много правни фигури, които са, така, с възможно приложение по тези случаи.
Т.е. според вас може да мине, че в Министерския съвет са съучастници министрите.
Не, не допускам това да се случи за Министерския съвет, защото подобно твърдение би изглеждало най-малкото силно, доста пресилено. За съвета на директорите на едно търговско дружество, един сравнително ограничен брой членове, хора, които могат да действат съвместно по користни мотиви, не мога да го изключа. Другаде мога да изключа, че в условията на зависимост са причинявани, защото не са положени нужните грижи и са причинили по непредпазливост един резултат. Но е твърде сложна и твърде абстрактна тази проблематика. Във всеки случай ние не търсим колективна отговорност. Ние искаме да видим, ако някой е подвел Министерския съвет, защо го е направил и какви са били мотивите му.
Но нямате информация до момента. . .
Ами, не са приключили експертните справки. Ако бъдат приключени и сочат, че сделката е била неизгодна, ще бъде образувано досъдебно производство. Ако се получи в обратния смисъл експертизата, ще бъде прекратена проверката. Трудно ми е да гадая.
Какво става с депутатите обвиняеми? Там ще има ли по-голямо темпо за вземане на решения, защото те самите обясняват, ето, седмицата дава пример, Фидел Беев се явява, делото, нали, беше първото заседание, но не можа да тръгне заради адвоката, но той почва да обяснява, че обвинението му повдигнато, защото бил уволнил като кмет на Велинград тъста на Никола Филчев.
Всеки си има своето оправдание, своите мотиви за това, което е направил, своите обяснения. Аз не искам да коментирам конкретни дела, защото, честно казано, те са в различна фаза на наказателното производство, някои са в досъдебната, другите в съдебната фаза.
Аз затова ви зададох принципно въпроса.
Отлагането на делата за съжаление е част от цената на демократичния наказателен процес. Правото на защита е важно право.
А имате ли информация по такъв вид дела, които бяха свързани с политиката много тясно, например преди предишните избори? Соломон Паси като шпионин например, той също обявява тази седмица, че обмисля да води дело срещу държавата. Сега, честно казано, ако една държава е застрашена толкова националната й сигурност със система, въведена от неин министър, ами мен ми се струва, поне на мен, че тази държава би трябвало в много кратки срокове да намери истината.
Не зная как да изкажа с пълното си съгласие с вашата позиция, съвършено сте прав.
Е, добре де, какво става, защо Соломон Паси не е в затвора или не е прекратена. . .
Това е въпрос, на който в момента не мога да отговоря, трябва да проверя. Надценявате възможностите ми да коментирам всички няколкостотин хиляди дела в държавата. Наистина не зная подробности по това дело.
А другите депутатски, министерски дела? Не са на специален отчет при вас, така ли?
Периодически съм информиран за хода по всяко едно за тези дела, защото аз съм искал имунитета на тези лица и е съвсем нормално да зная развитието на онова, което съм предприел, но по всяко едно от тези дела има динамика. Възможно е информацията ми от миналата седмица по едно или друго дело да се окаже остаряла.
Сега, другата седмицата, ако не се лъжа, е делото, или по-другата беше, за подслушването на вашия предшественик, също огромен обществен интерес. Там имате ли информация?
Не, и не проявявам любопитство. Това не...
А ще се яви ли според вас Никола Филчев?
Силно надценявате способностите ми на пророк, не зная.
Понеже изглежда доста обезсърчаващо за българските граждани, а и за вас би трябвало като прокурор. Значи, вие призовавате някой да се яви свидетел и той ще каже: а, той главният прокурор, бившият главен прокурор не ходи, та аз ли да ходя.
Ако ме питате дали смятам, че това, което прави г-н Филчев, е добър пример, не е, точно обратното, смятам, че е изключително лош пример.
Вярно ли са свършили парите на прокуратурата?
Е, чак свършили парите. . .
Тоалетна хартия сте нямали, вашият заместник Христо Манчев обяснява пред Висшия съдебен съвет.
Нека да кажем така, г-н Манчев се изрази малко образно, но парите на прокуратурата никак не са много и тук ми се иска да използвам случая да кажа съвсем честно и открито, че реформа без пари не се прави и ако някой си мисли, че ние можем да мотивираме прокурорите като ги караме да работят в отвратителни материални условия, по 4-5 души в една стая, не им осигуряваме елементарна защита, даваме им едни заплати, които наистина са може би малко по-високи от средните в бюджетния сектор, но са много далеч от доходите в частния сектор например или пък доходите на адвокатите, всичко това ме кара да мисля, че проявяваме наивност. Трябва да дадем, за да можем да искаме.
Казвате за защита, застрашен ли е примерно Христо Манчев, та правителството реши сега, че ще бъде пазен той като заместник главен прокурор? И толкова години пък не беше застрашен, сега стана застрашен. Той разработи ли се, нещо ново ли работи?
Не искам да коментирам конкретика. Не ми е известно междувпрочем по отношение на никого от заместник главните прокурори да има конкретна застрашеност.
Ама правителството се позовава на това, че понеже много работели. . .
Това е една принципна възможност. Наистина обемът на отговорностите на ръководния състав във Върховната касационна прокуратура е променен. Засягат се непрекъснато редица интереси и хубаво е човек да вземе мерки, преди да се е наложило да вземе мерки.
Колко дела годишно гледа един прокурор? 75 били на съдия средно според Американската агенция за международно развитие.
Различно е за различните прокурори. Прокурорите в първоинстанционните прокуратури и прокурорите в апелативните прокуратури и прокурорите във върховните прокуратури имат различна по вид натовареност, но във всеки случай, макар да не мога да обобщя конкретна цифри, няколко пъти повече, отколкото са делата на един съдия.
Споделяте ли мотивите на Конституционния съд за противоконституционност на импийчмънта на главния прокурор, на председателите на върховните съдилища, импийчмънт казано в кавички, т.е. парламентът да може да ги свали?
Аз противник на идеята парламентът да ги сваля.
. . . сложихте в устата на президента Първанов това становище, казват, че вие сте го готвили...
Е, не зная дали аз съм го сложил, трудно ми е да кажа, но във всеки случай и аз съм споделял становището, че ако се провежда процедура по импийчмънт, тя трябва да бъде лишена от всякакви подозрения за политическа пристрастност и трябва да се провежда пред един независим орган, какъвто е Конституционният съд, а не пред един политически орган, какъвто е Народното събрание. В този смисъл аз съм за това да се промени текстът, който беше подложен на вниманието на Конституционния съд, и ако той бъде приет в... смисъл, че по искане на Народното събрание, но пред Конституционния съд се провежда тази процедура, ще го подкрепя максимално.
Т.е. не споделяте определения, дошли от политиците, и то от левицата, за, как беше, магистърокрацията, че Конституционният съд е част от групата на съдиите и въобще магистратите, които се бранят с всички средства. В случая намирате за правилни мотивите на Конституционния съд.
Още една прилика с вас днес, г-н Вълчев. И аз не мога да произнеса тази дума, а и честно казано, не я споделям.
А одобрявате ли създаването на главен инспектор с бъдеща поправка на конституцията, който да се избира от парламента, да бъде към Висшия съдебен съвет и да следи за нарушения на правораздавателните органи, като това всъщност е нещо като прехвърляне към Висшия съдебен съвет на инспектората към министъра на правосъдието?
Трудно ми е да гадая какво ще бъде съдържанието на разпоредба, която още не съм видял написана, но да, ако това е смисълът, по онова, което чета в медиите, то вероятно има своето място и роля, но е много важно и как ще бъде написано. Конкретиката в правото понякога е по-важна от общата идея.
Каква е информацията, която имате от Брюксел, в какъв смисъл ще бъде докладът на Европейската комисия във вашата част? "Монитор" го превежда със - "Стига цаца, погвайте акулите", т.е. щели да се радват какво правим, обаче ще бъдат недоволни, че не са подведени под отговорност сериозни престъпници.
Не би било необосновано да се очаква и подобна позиция. Ние всички сме недоволни от това, че за съжаление резултатите не са достатъчни, но все пак не можем да не кажем и нещо, което ми се струва по-важно. Макар и недостатъчни, резултати има и тези резултати показват една тенденция. Създаването на такава тенденция според мен е най-големият успех на българската държавност в последните години.
А вие какво виждате като акула? Има... досега сблъсък, сблъскахте ли се през тези шест месеца, седем, с акула?
Ох, много сложен въпрос. Опитвам се намеря подходящия отговор и като че ли не успявам. С акула, да, сигурно сме се сблъсквали и не с малки акули сме се сблъсквали. За съжаление не сме се сблъсквали с акулата по такъв начин, че за шест месеца да стигнем до обвинителен акт и тогава да покажем коя е била акулата. Но това е въпрос на бъдещето.
Т.е. твърдите, че в момента работите по акули?
Категорично твърдя това, да.
И това не са станалите популярни цаци, шефове на търговски дружества например, ето "Топлофикация"?
Е, не бих казал, че този специално, който цитирате, е точно цаца. Това е въпрос вече на стандарт. Ако ви се струва, че злоупотреби от няколко милиона. . .
Това ли ни е акулата?
Не, това в никакъв случай не е акулата, но в никакъв случай не е и цаца.
Не, те че злоупотребите са големи, но мнозина не вярват, че той е бил, така, сам и че той е върхът на пирамидата.
Аз впрочем също не вярвам в това и е въпрос на това да видим какво може да докажем.
А нещо до момента по-нагоре от него събрали ли сте като доказателство, от него и, как беше, баба Цеца, много популярната. . .
Ако не се лъжа, не съм много добър в датите, но г-н Валентин Димитров беше задържан на 6 юли, днес е 16 септември. Не е минал толкова достатъчно дълъг срок, за да правим обобщения. Делото е още в самото си начало.
Чел сте... видяхте ли "Дейли телеграф", преведен през нашите вестници. . .
Още вчера, да, видях го в електронните сайтове.
. . .където ви наричат борецът срещу престъпността, който възстановява репутацията на България. Като пътувате в западноевропейските държави, имате ли усещането за възстановяване на репутация?
Трудно е точно за мен да коментирам публикация, която касае самия мен, но честно казано, се отнасям скептично към подобен тип обобщения. Репутацията на българската държава не може да се възстанови от един човек, ако е била накърнена. Надявам се обаче, че българската държава сама по себе си има една не лоша репутация и с действията си и част от българските прокурори позволяват тази репутация да бъде видяна на Запад.
Добре. Кое да бъде новината от този разговор - това, че сте установил, че много престъпници, че има престъпници, които няма да влязат в затвора, заради това, че прокуратурата е бездействала и сроковете по делата срещу тях са изтекли?
Не зная дали това е новина. Това за съжаление е една предрешена новина, очаквана новина. Да, има и такава опасност, но конкретната цифра ще съобщим, когато сме готови, вероятно след десетина, петнайсет дни.
