След изборната победа на демократите в САЩ Нанси Пелоси ще стане първата жена в историята, оглавила Камарата на представителите в американския Конгрес.
Броят на жените политици постоянно нараства и тази година бе истински пробив по това направление. Мъжете за пръв път отстъпиха на жени висшите държавни постове в Чили, Либерия и, то се знае, в Германия. А следващите две години се очертават направо епохални.
Президентската надпревара във Франция откри Сеголен Роаял - най-популярният днес политик в страната. И ако изборите, насрочени за лятото, се произведат днес, според анкетите г-жа Роаял ще победи Никола Саркози с 55 срещу 42 на сто от гласовете.
За най-вероятен кандидат на демократите в САЩ на предстоящите президентски избори е смятана сенаторката Хилари Клинтън. А нейна съперничка от страна на републиканците може да стане Кондолиза Райс, шеф на Държавния департамент.
Това нахлуване на жени във висшата лига на американската политика изглежда смайващо само на пръв поглед. Жени заемат днес губернаторските постове в 5 от 50-те щата. Женското представителство в Конгреса, избран през 2002 г., е 13 на сто срещу едва 3 процента през 1992-ра. Още по-висок е този показател в органите от по-ниско равнище - жени заемат една четвърт от всички изборни длъжности в САЩ.
Жените си пробиват път не само в американската политика. По данни на ООН, през периода 1975-1995 г. относителният дял на жените парламентаристи в цял свят е бил нисък - близо 11 на сто, но към 2005 г. е нараснал с 50 процента - до 16 на сто. А делът на жените на министерски постове е скочил от 1995 до 2005 г. повече от двойно - от 6,8 на 14,3 процента. "Слабият пол" упражнява най-голямо влияние върху политическия живот в Северна Европа, където около 40 на сто от парламентаристите и към 50 на сто от министрите са жени. Най-ниски са показателите в арабските страни - жените депутати там са не повече от 5 на сто.
С 8 на сто Русия е далеч по-близо до мюсюлманските държави, отколкото до европейските. Жени министри в момента нямаме. В руската политика почти не се виждат влиятелни жени, а малкото изключения твърде силно се различават от европейските или американските жени политици. Единствената жена губернатор в Русия Валентина Матвиенко и заместник-председателката на Държавната дума Любов Слиска приличат много повече на активистки от съветско време, отколкото на модерните, решителни и дръзки жени, които идват на власт в САЩ и Европа. Дори в бившите съветски републики се ражда нов образ на жената политик - ярък пример виждаме в лицето на Юлия Тимошенко, бивш премиер и една от претендентките за висшия пост в Украйна на изборите през 2009 г.
Защо ли руските жени толкова слабо участват в политическия живот и толкова малко наподобяват съвременните политици на Запад? Донякъде отговор дава структурата на половото разделение в руския бизнес. Както сочи демографско проучване на Института по социология към Руската академия на науките, сред директорите на държавни предприятия има повече жени, отколкото мъже /52 срещу 48 на сто/. Затова пък собствениците и директорите на частни фирми са главно мъже - 78 на сто при 22 на сто жени.
Това не е случайно, изтъкват експертите. Помолени да оценят значението на редица фактори в своята работа, дори жените със собствени фирми се доближават в отговорите много повече до директорите на държавни предприятия, отколкото до частните предприемачи.
По принцип директорите на държавни предприятия не са настроени толкова либерално, колкото бизнесмените от частния сектор. Последните смятат за най-важно работата им да бъде интересна и доходна. А директорите от държавния сектор наблягат върху нейната стабилност и своята сигурност в утрешния ден. Подобни отговори дават и жените от бизнеса. Нищо чудно, че и малкото жени политици в Русия залагат повече на стабилността, отколкото на своята самостоятелност.
Несамостоятелната социална роля на жените в Русия им излиза доста скъпо. В САЩ например през последните 10 години реалните заплати на мъжете са спаднали с 2 на сто, а тези на жените са нараснали със 7 процента. В Русия виждаме обратната ситуация. Както отбелязват аналитици на ООН, за Русия и редица постсъветски страни е характерно жените, дори ако са по-образовани от мъжете, да получават много по-малки възнаграждения.
Експерти от Института по социология към Руската академия на науките обясняват това явление с някои черти от социологическата и демографската специфика на Русия, които карат руските жени да избягват всякакви рискове. Заради прекомерната предпазливост и страха от промени, изпитван от жените в Русия, надали ще видим скоро в страната ярки политици жени. А както показва опитът на развитите държави, това би могло да даде ново качество на политическия пейзаж. /БТА/
