Преглед на печата

„Пактът за финансова стабилност в ЕС се прави точно срещу такива хора като президента Георги Първанов, които са популисти, искат да се вдигне дефицитът и лъжат, че ще настане светлото комунистическо бъдеще”, цитира думите на премиера Бойко Борисов „Труд”, казани по повод наложеното от държавния глава вето на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Борисов е убеден, че пенсионната реформа, която прави правителството, е единственото правилно решение, което се реализира и в цяла Европа. „Много от страните в Европа вземат тази мярка едва когато дефицитите им са толкова големи, че се нареждат за финансови помощи, затова смятам, че президентът не е прав”, убеден е министър-председателят. Борисов очаква парламентът да отхвърли ветото, „защото иначе обричаме пенсионната система на фалит”.

Депутатите от „Атака” не бяха допуснати на среща, на която се уговаряха сондажите на „Шеврон”, информира „Атака”. Час и половина областният управител на Варна Данчо Симеонов брани сградата от народните представители Волен Сидеров и Димитър Карбов и накрая извика полиция, за да спре участието им в работна среща на тема „Проучване и добив на шистов газ”. Сидеров изложи желанието на двамата народни представители да присъстват при дискутиране на темата, тъй като парламентарната група на „Атака” е внесла решение за мораториум върху проучването и добив на шистов газ. "Ние имаме своята позиция, но държим да присъстваме на тази среща, за да разберем в каква фаза са разговорите и договарянията с „Шеврон”, обясни Сидеров. До момента правителството в лицето на министър-председателя Борисов не дава ясен отговор дали има подготвен договор, дали той е подписан и дали вече се извършват сондажни действия.

Рейтинговата агенция „Муудис” похвали страната ни за нивото на бюджетния дефицит и растежа, пише „Новинар”. Устойчивият растеж и допълнителното фискално затягане са положителни за кредитната перспектива на България, обяви агенцията в понеделник. Анализаторите на „Муудис” Кристин Линдоу и Ренцо Мерино посочват, че въпреки отслабването на бюджетната позиция по време на глобалната и вътрешната рецесия през 2009 г., българското правителство отново е прибягнало до строга фискална политика, което през юли е довело до единственото повишаване на суверенен рейтинг в Европейския съюз след започналата през 2007 г. световна криза. „Трайният положителен растеж, както и мерките за фискална консолидация ще помогнат на България да остане една от много малкото страни в Европа с нисък дълг”, изтъкват анализаторите на агенцията, цитирани от Блумбърг. През юли кредитният рейтинг на България бе повишен до „Ваа2”.

Над 80% от фирмите в България имат просрочени несъбрани вземания, съобщава „Дума”.Държавата дължи на бизнеса близо 500 млн. лв. по изпълнени договори за обществ ени поръчки от началото на годината. Това показват резултатите от проучване на БСК и „Мост финанс мениджмънт” АД, направено сред 500 компании, предаде investor.bg. В 40% от случаите просрочието е за повече от година. Резултатите показват още, че 50% от бизнеса в България отчита ръст на лошите вземания от контрагенти през тази година спрямо миналата. Тенденцията е за увеличаване на срока за изплащане на дължимите суми, посочи изпълнителният директор на „Мост финанс” Божидар Гергов.  По данни на търговския регистър фалитите през 2011 г. са се удвоили спрямо 2010 г.

За първи път тази година има прием на документи по „Натура 2000” за земеделски земи, отразява новината „Класа”. По тази мярка са подадени 2472 заявления за допълнителни плащания на стопанства в екологичната зона „Натура 2000” за 79 000 ха земя, съобщи зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова по повод приключване на информационната кампания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Предвижда се нивата на компенсиране на земеделските стопани по мярка „Плащания по „Натура 2000” за земеделски земи” да достигат 200 евро на хектар годишно в зависимост от прилаганите дейности.

Вместо разрешените 19 млн. заем, фирми около Ковачки теглили 26,5 млн. лв. от Общинска банка, съобщава на първа страница „24 часа”. Вероятно заемите са за петте компании, които БНБ лиши от право на глас в общото събрание, и така СОС успя да си върне трезора. Това са „ОЗК Застраховане”, „Интеркомерс груп плюс” ЕООД, „Търговска асоциация” ЕООД, „Мина Стоянци 1” АД и „Атоменергоремонт” АД. Кои фирми са теглили заеми и при какви условия, ще стане ясно през януари, когато приключи извънредният одит. Изданието  проследява как приятелският кръг на олигарха Цветан Василев осъществява три години медиен рекет. Банкерът поставя близките си вестници в услуга на управляващите, за да развива бизнеса си чрез държавата. „Връзката медии и политика е пряка... Взаимно се обслужват според мен... Не познавам свободни медии по света... Винаги политиката на една медия, естествено, минава през призмата на корпоративния интерес на този, който стои зад нея”, споделя в интервю председателят на Надзорния съвет и мажоритарен собственик на Корпоративна банка Цветан Василев.

„Несигурността се завърна на пазара на ипотечните кредити”, съобщава „Класа”. Случващото се в Европа, а и у нас, накара хората с по-ниски доходи отново да се отдръпнат от пазара на ипотечни кредити и да заемат изчаквателна позиция. По-заможните клиенти и тези с по-значителни спестявания пък се увеличиха и това се отрази на средния размер на теглените кредити, който отново тръгна нагоре. Това сочи анализът на Кредит Център за ноември. При лихвите прогнозите очертават продължаване на тенденцията на сближаване на лихвите по левовите и евровите кредити. Възможни са леки колебания и в двете посоки. Сериозно поскъпване на ипотечните кредити, както и сериозен спад на лихвите по тях не се очакват. За „Класа” Валентин Георгиев, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, казва: „В общата картина на Европа България стои много добре. Правителството трябва да търси баланса между желанията на бизнеса, регулациите на европейско ниво и това какво е най-добро за България”, категоричен е г-н Георгиев.

„Коледа без влакове, железниците нямат пари за заплати”, е водещото заглавие на „Стандарт”. Ако стачката продължи, ще останем без влакове. 166 пътнически композиции ще замръзнат по гарите в пиковите предпразнични дни. „Няма никаква сигурност, че влаковете ще стигнат закъдето са тръгнали”, каза изп. директор на холдинг БДЖ - Йордан Недев. Загубите на дружеството от стачката възлизат на 2,5 млн. лв., което затруднява и изплащането на заплатите.

„24 часа” коментира резултатите от митническата проверка, реализирана на 3 октомври тази година, която е установила несъответствие от стотици хиляди тонове в складовете на „Лукойл Нефтохим”. Това се е изяснило вчера на заседание по делото за отнетия лиценз на рафинерията. От компанията твърдят, че са ги проверявали, без да отчитат, че през това време „Лукойл” работи.

Над 100 млн. лв. на година ще спестява бизнесът с въвеждането на електронни болнични листове, пише „24 часа”. 66,4 млн. лв. ще се спестяват от електронното отчитане на болничните пред НОИ и още 38,2 млн. лв. от премахване на задължението фирмите да водят дневник на отпуските по болест, които ползват служителите им. Въвеждането им е част от предложенията на ведомството за намаляване на административната тежест и трябва да бъде изпълнено в следващите две години, обясни министърът на икономиката Трайчо Трайков. Целта на министерството на икономиката е на бизнеса да бъдат спестени 313 млн. лв. годишно от ненужни административни задължения. В контекста на търсене на адекватно финансирано здравеопазване е и анализът на Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, направен за изданието. Експертът посочва връзката между  136 млн. лв. скрити вноски и „едни 620 лв.” на човек за здравеопазване. Системата е дефектна, нейни характеристики са: недофинансиране, лошо качество и доплащане от джоба. Ето защо в България състоянието на здравеопазването е едно от най-лошите в Европа. Редица изследвания показват, че сивият пазар „на частно” за доплащане за здравни услуги от джоба на населението, за които държавата не доплаща, е около 2 млрд. лева. На практика и държавата, и съсловните организации са се отказали от правото си на упражняване на качествен контрол върху сектора. Което оставя на пациентите немного варианти за избор: да платят повече, да се откажат съвсем и да станат по-религиозни или да търсят друга здравна система.

„Здравната каса връща високите цени в инвазивната кардиология”, информира „Сега”. Заради ограниченията - и на цените, и в бюджета за инвазивна кардиология, в началото на годината хора от четирите болници на „Търговска лига” протестираха пред Министерски съвет. Едно от малкото положителни неща, направени при управлението на ГЕРБ в здравеопазването, е на път да изчезне. За 2012 г. се предвижда увеличение на цените на повечето спорни клинични пътеки по инвазивна кардиология, сочат предварително договорените между здравната каса обеми и цени на медицинската помощ за догодина, публикувани на сайта на БЛС. Догодина при три от пътеките, по които се правят т.нар. коронарографии - изследванията при които се оказа, че масово се приемат пациенти без нужда, ще се увеличат и ще достигнат нивата от 2010 г. В момента за тях касата плаща по 2814 лв., а догодина цената ще е вече 3518 лв. Увеличение има и в една от пътеките за лечение на нестабилна форма на ангина пекторис - от 3073 лв. цената й скача на 4300 лв. За раждане касата вече ще плаща 500 лв., вместо досегашните 470 лв., въпреки че според МФ средният разход на болниците за тази дейност е 625 лв. Скачат и цените на лечението на инсулт, епилептични припадъци, на лапароскопските гастроинтестинални процедури, някои бъбречни и урологични операции, лечение на чревни инфекции при деца и др.

За „Монитор” д-р Даниела Дариткова, зам.-председател на Здравната комисия и депутат от ГЕРБ, споделя, че органите за контрол на лекарските грешки  не работят активно. В защитата на правата на пациента се включва и омбудсманът, казва д-р Дариткова, коментирайки проекта на Закона за правата на пациента. (БТА)