Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Влизаме във финансов пакт, Лондон вън”, анонсира на първа страница новината на деня „24 часа”. България влиза в нов финансов съюз, 26 държави са готови да спазват общи правила за стабилизиране на еврото. Само Великобритания се постави в пълна изолация, отказвайки да приеме споразумението. Амбициозната идея на тандема Ангела Меркел и Никола Саркози бе да наложат промяна в договора от Лисабон, с която да задължат всички страни членки да спазват граница от 3% бюджетен дефицит и да приемат, че в противен случай ги чакат автоматични санкции. Тройката Барозу-Юнкер-Рампой пък представиха конкурентен план, който предвиждаше промяна само в един протокол от договора, което според тях гарантираше по-бързото му приемане. Нито едно от двете предложения  не бе прието заради острата съпротива на Великобритания.

Британският премиер Дейвид Камерън настоя в замяна на подписа си под промяна в договор или протокол Лондон да получи извънредни права при регулирането на финансовите пазари и право на вето при решения на еврозоната. 17-те страни с обща валута отхвърлиха това искане. Така се стигна до обсъждане на план Б - споразумение за финансова дисциплина само за 17-те плюс държавите извън еврозоната, които пожелаят да се включат. България първа заяви, че смята да приеме правилата на новия
фискален пакт. Твърда подкрепа изразиха Полша, Румъния, Естония и Литва, Латвия и Дания. Така резултатът в петък сутринта бе: 17 плюс 6 страни вървят към финансов съюз, останалите 4 се отделят във втора група. Великобритания е против, Унгария преосмисли позицията си и подкрепи новия пакт, а Чехия и Швеция искат първо да обсъдят решението в националните си парламенти. Един от основните въпроси, които се появиха след обявеното създаване на нов фискален съюз на 26-те, бе какво ще се прави с досегашния договор от Лисабон, в който страните членки са все още 27. Лидерите се разбраха също опрощаване на дългове, както бе направено в случая с Гърция, да не се допуска в бъдеще.В борбата с еврокризата страните от ЕС искат да обвържат повече МВФ. Затова страните от еврозоната и други членки ще съберат извънредно 200 млрд. евро, които ще вложат в МВФ, за да се ползват за подсилване на еврото. България на този етап няма ангажимент да дава пари, заяви премиерът Борисов. ЕС обсъди и други теми, като една от тях бе атомната енергия. Въпреки натиска на Германия да има отказ от ядрени централи заради аварията във Фукушима, ЕС одобри строежа на 40 нови АЕЦ-а. Те ще бъдат готови до 2030 г. и ще представляват основен гръбнак в енергетиката на съюза.

„Капитал” коментира срещата в Брюксел като „новата география на ЕС” и прави анализ - как опитите за спасяване на еврото - са довели до изолиране на Великобритания.

„17 часа дебат за бюджет 2012, опозицията вика, ГЕРБ гласува”, съобщава „24 часа”, проследявайки петъчния парламентарен ден. Маратонът бе 30-часов, защото стартирал в четвъртък с ожесточени спорове по въпроса за вдигането на пенсионната възраст и продължил до следващата нощ. В полунощ часа депутатите спряха часовника” - процедура, според която обсъждането тече в деня, в който е започнало. Реши се, че таванът на студентските такси може да се вдигне догодина, най-ниската заплата да е 290 лв., но от май, а не от януари и най-малката пенсия да порасне с 9 лв. - от 136 до 145 лв. Месечната помощ за дете остана 35 лв., еднократната при бременност ще е 150 лв. За раждане на първо дете ще се получават 250 лв., за второ - 600 лв., и по 200 за всяко следващо. Догодина държавата може да натрупа нов дълг от 4,2 млрд.лв., реши мнозинството. „Изхарчихте половината резерв, сега толкова си давате лимит да усвоите като външен дълг”, обобщи Михаил Миков от БСП. Земеделските субсидии, докарали трактори в София, останаха 340 млн. лв.

„Първанов налага вето на пенсионната реформа”, информира „Труд”. Президентът налага вето върху частта от бюджета на НОИ, с която се повишава пенсионната възраст. Това обяви лидерът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев след едночасова среща с държавния глава, поискана от двата синдиката. „Двата синдиката винаги са били двигатели на реформата в пенсионната система. Не ние вземаме решенията, които генерират дефицити. Абсолютна глупост е твърдението на Симеон Дянков, че увеличаването на пенсионната възраст е единствената реформа, която се прави в пенсионната система през последните 15 години”, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че правителството харчи повече, отколкото е заложено в споразумението за пенсионни промени от миналата година, без синдикатите да искат това.

„Бюджет 2012, гласуван от ГЕРБ и РЗС, съсипва икономиката ни”, твърди „Атака”. ГЕРБ и четирима депутати от РЗС гласуваха „на пожар” поредния мизерен бюджет за България в малките часове на нощта. „В петък, в 8 часа сутринта да ми докладвате, че сте приели бюджета. Ясно?!” Тежката заръка е била заради плановете на премиера да докладва пред колегите си в ЕС - на срещата в Брюксел - за добрите параметри на бюджета. Приетият бюджет 2012 едно към едно повтаря тазгодишния. Той увеличава дълговете на България и съсипва националното стопанство. Най-ощетени от него са българските пенсионери, майките, учениците и студентите - най-уязвимите социални групи. Бонусите за бизнеса продължават - държавата плаща 12% от социалните осигуровките ни, плоският корпоративен и подоходен данък облагодетелстват както богатите фирми, така и още по-богатите им собственици. Държавата не само не дава пари за здравеопазване, ами и взема (100 млн. лв.) от вноските, които всички ние правим.

„Тежки грешки в бюджет 2012”, е констатацията на „Дума”. „Бюджетът за следващата година страда от недостатъците на предходните два. Отново отсъстват формулирани цели, а оттам и смислени политики и инструменти за реализирането им. Трета година вече ГЕРБ не съумяват да дефинират ключовата цел - подпомагане на възстановяването на икономиката през бюджета”, смята Пламен Орешарски, бивш финансов министър.
„Сега сме застрашени от евентуална нова вълна на рецесия в Стара Европа, която при нас да мултиплицира нова стагнация. Планирани са с около 900 000 000 лв. повече приходи, но те ще отидат за подобряване на дефицита - от 2,5 дефицит, колкото е законовият т.г., за следващата година се планира 1,3%. От чисто фискална гледна точка това е добро действие. Друг въпрос е по какъв начин ще се отрази на общата ликвидност в икономиката и върху стопанския растеж. Предвиден е 2,9 ръст на икономиката (това са летните прогнози-б.р.), а в МФ и лично министърът, очакват по-нисък икономически растеж на фона на сътресенията в Европа и в частност в еврозоната. Планирано е амбициозно усвояване  на евросредства - около 4,5 млрд. лв., но това не е достатъчно реалистично”.

„И МВФ понижи прогнозите за растежа ни”, подчертава „Сега”. Докато през пролетта експертите предвиждаха ръст от 3%, сега вече смятат, че той ще бъде 1,9%. Понижението е обявено в доклада, който МВФ публикува след приключването на есенната си експертна мисия в България, водена от ирландката Катрина Пърфийлд. Въпреки добрите политики, възстановяването на България е накърнено от несигурността в Европа. Пътят напред е да се поддържат разумни фискални политики, да се подобрят фискалните буфери, да се засилят структурни реформи, чрез които да се разкрият нови работни места, казва се в доклада. От документа става ясно, че фондът одобрява пенсионната реформа и счита за благоразумно дефицитът догодина да бъде 1,3 % от брутния вътрешен продукт. За 2012 г. експертите прогнозират БВП да отбележи ръст от 1,3%, което е далеч под официалната прогноза на правителството за увеличение от 2,9%.

„Нямаш здравни вноски, вземат ти колата”, съобщава „24 часа”. Здравният министър Стефан Константинов иска драстично увеличаване на санкциите за неплатени здравни осигуровки. Според министъра неосигурените, които имат доход, трябва да бъдат третирани като длъжници на държавата и НАП трябва да се грижи за събирането на невнесените здравни вноски, на тях може да им бъде отнемано имущество, което не е от първа необходимост, като кола. Премиерът Борисов поръча бързо да се правят промените, защото на практика държавата дотира чрез финансирането на болниците тези, които не се осигуряват. Така дълговете непрекъснато ще набъбват и ще стане както в НОИ, предупреждава той. Борисов попита защо, след като са вдигнали бюджета за здравеопазване с 30%, болниците продължават за задлъжняват. Министър Константинов обясни, че всъщност дълговете им са намалели с 40 млн. лв. тази година, а повечето са натрупани при предишното правителство. Премиерът му поръча да се сменят ръководителите на здравните заведения с дългове. Според Константинов трябва да се върви и към обединяване на звена, за да се използват по-ефективно парите за здравеопазване. „Сега е моментът да го направиш, не догодина. Сядате, приготвяте го. Имаш пълна подкрепа. Дали сега ще има една стачка повече, или две”, изразипозицията си Борисов.

„Касата пуска ваксини срещу рак”, информира „Стандарт”. Ще бъдат имунизирани без пари момичетата над 12 години срещу папилома вирус. Тъй като този вид рак е вторият по честота сред онкологичните заболявания на нежния пол. За тези имунизации през 2012 г. от МЗ към НЗОК ще бъдат прехвърлени 2 млн. лв. за закупуването на ваксините. Цената на всяка от тях е средно 1000 лв.

„Глобяват две болници за починалата 19-годишната родилка Деяна Георгиева”. Болничните заведения си спестили контролни изследвания и животоспасяваща операция, съобщават от Изпълнителната агенция „Медицински одит”, след приключване на проверката. Освен акушеро-гинекологичната болница „Шейново”, ще бъде санкционирана и спешната „Пирогов”. Налице са редица пропуски, нарушени са медицинските стандарти, не е оказана достатъчна лекарска помощ, има и вътрешноорганизационни пропуски, уточни главният секретар на агенцията Петя Стойчева. „За всички тези нарушения общата глоба е 4200 лева, настояваме да бъде наложена горната граница на санкциите, тъй като те са унизително малки”, уточни Стойчева. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар