Преглед на печата

Покорната рая чака добрини от султана, коментира „Сега”. Когато тракторите тръгнаха към София, бюджетният бос Симеон Дянков няколко пъти каза, че ще вземе парите на протестиращите и ще ги даде на кротките животновъди. Това беше не просто шантаж, а обида към всички, които се прехранват с труд, не с целуване на височайшата десница. Но сработи. Земеделците се настроиха един срещу друг, мачканите довчера взеха че написаха декларация в подкрепа на властта. Ами ако утре се наложи да целуват не ръце, а и крака? Вярват ли на това правителство, след като то откровено излъга предизборно зърнопроизводителите? ГЕРБ насъска не само съсловията. Раздели хората на бедни и богати, на тарикати и балами, на загрижени за бъдещето на България и лапачи. Същата тактика бе приложена и в БДЖ. Там стачкуващите бяха разделени на съвестни и безотговорни. И в голяма степен елементарната пропаганда успя. ГЕРБ и Бойко Борисов не бива да бъдат мислени, тяхната цел бе да разпръснат протестите и е на път да се случи. Изводите са за земеделците. За обществото въобще, тъй като надцакващата се сервилност е всеобща черта.

„Съдебната власт с 13-а заплата”, пише на първа страница „Труд”. Заплатата вече е раздадена. Магистратите са се разбързали с бонусите още в началото на декември, защото, ако свърши годината, парите им ще се върнат в общия държавен бюджет и раздаването на премии ще зависи от финансовия министър Симеон Дянков. Преди две години той отказа да даде бонуси на съдиите и прокурорите. Разрази се скандал, а магистратите го заплашиха със съд.

„Гласувано: Скача и възрастта за пенсия”, обявява „Труд”. Възрастта за пенсия се увеличава от 1 януари 2012 г. с четири месеца. Тя ще продължи да расте с по четири месеца в началото на всяка следваща година, докато стигне 65 г. за мъжете и 63 г. за жените. Това приеха на второ четене депутатите от ГЕРБ въпреки синдикалните закани за протест, критиките от опозицията и предупреждението за вето от президента. От Нова година ще се увеличи и пенсионната възраст за работещите труд първа и втора категория. Стажът за полицаите и военните ще се повиши от 25 на 27 години.

Когато ГЕРБ си науми нещо, дебатите стават излишни, коментира „Сега”. Два дни управляващите геройски мълчаха, докато опозицията горещо ги убеждаваше да не повтарят нейните грешки при пенсионните промени и да не сриват осигурителната система. Въпреки че пренията на депутатите продължиха часове, управляващото мнозинство не положи никакви усилия нито да обясни, нито да защити идеите си. Остави опозицията да се вихри, след което единно гласува онова, което си е наумило.

Пациентите няма да висят с часове на опашки пред лекарския кабинет. Изискването за уважение към времето на болния българин ще залегне в подготвяния нов Закон за правата и задълженията на пациента. Това съобщи пред „Труд” Десислава Атанасова (ГЕРБ), председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Предвижда се да има здравен омбудсман, към когото да се обръщат пострадали от лечението българи. С проектозакона ще се създаде и новият независим орган за разследване и наказание на лекарските грешки. Проектът има пълната подкрепа на ГЕРБ, заявява Атанасова.

В края на ноември равносметката на три четвърти от българите за изминалата година е по-скоро негативна, отбелязва „Труд”. Според национално представително проучване на НЦИОМ 33% смятат, че материалното им положение се е влошило. Подобно мнение е характерно предимно за хората на възраст между 40 и 49 години, за нискообразованите, за бедните и за ромите. 43% от интервюираните преценяват, че през 2011 г. са живели също толкова лошо, както и преди. Една четвърт от пълнолетните българи възприемат изминалата година като по-скоро успешна за тях. 21% от анкетираните и преди година, и сега са материално обезпечени, а 3% дори твърдят, че през 2011 г. са се замогнали.

„Стоиш на брега и гледаш как нещо тече”, е анализът в „24 часа” на Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Повод е оттеглянето на България от проекта за нефтопровода „Бургас-Александруполис”. Поставя се въпросът защо страната ни да участва в стратегически проект, ако ползата ни е малка, а има и рискове. Като имаме предвид цената на българското участие в нефтопровода, транзитната такса изглежда неразбираемо малка. Заетост, отваряне на работни места за българи - и това е доста спорно, защото тръби, пристанищно оборудване са неща, които са технологично твърде сложни за българските подизпълнители. Така че проектът се превръща в канал, по който тече нещо черно, а ти седиш на брега и гледаш с мотиката. Проблемът е, че дори един кораб да се изсипе, това означава една година загубен туризъм - каквито и сметки да правиш, става дума за неколкостотин милиона.

България загуби шанса да се възползва от петролопровода, казва в интервю за „Новинар” ядреният експерт Йордан Костадинов. Според него това е проект, който, ако не се случи в България, ще се случи някъде другаде. Преди две-три години руснаците веднага след като ние казахме, че имаме съмнения и вероятно няма да се състои проектът, отидоха на преговори и договориха топлопровод, който да минава от Констанца до Триест, с четири пъти по-голям капацитет. На практика те се опитват да намалят влиянието на Турция върху основните енергийни ресурси, които минават през нея или покрай нея. Търсеше се път този петрол, който главно отива към Европа, да има и друга алтернатива. Един от тези алтернативни пътища беше „Бургас-Александруполис”. Това е чисто политически проект. Въпросът е доколко ние искахме и можехме да се възползваме от тази геополитическа игра на големите. И както винаги не успяваме.

Само добрата воля на кредиторите засега предпазва БДЖ от обявяване на фалит, посочва в интервю за „Класа” Иван Вълков, председател на парламентарната комисия по транспорт. В момента БДЖ е в технически фалит. Голяма част от кредиторите обаче все още не са поискали по съдебен ред изплащане на заемите. Обявяването на фалит и за тях не е изгодно, защото може да не успеят да си вземат отпуснатите пари. Според Вълков в краткосрочен план трябва да се прекрати стачката, защото тя засяга финансово холдинга, отразява се и на престижа на железницата. Ако продължават тези дейности, холдингът ще фалира, което ще намали и пазарната му цена. Спирането на влаковете не е самоцелно, графикът трябва да бъде разреден, за да се намалят загубите. БДЖ вече е натрупала 800 млн. лева дългове и няма смисъл да се влагат средства, а тя да продължава да трупа дългове само защото се твърди, че трябва да съществува. Без реформа пари не трябва да се дават.

„Еврото няма да си отиде”, заявява в интервю за „24 часа” Ивайло Калфин, евродепутат от БСП. Той посочва, че в Европа кризите в момента са две. Едната е кризата в страните с бюджетни проблеми - прекалено големите дългове. Втората е рецесията в ЕС. Ние като че ли сме приели позицията на любопитен зрител и гледаме как големите и богатите имат трудности. Според Калфин при срив в европейската икономика, това в България ще се усети страшно. „Ясно е, че в еврозоната и ЕС като цяло ще има промени. Не може да казваме „не” на всичко - на общата данъчна основа, на приходите от ДДС, на собствените ресурси. Това, на което наистина трябва да кажем „не”, са идеите за съюзи в съюза - около еврозоната или в още по-тесен кръг, защото тогава ние просто ще изпаднем. Вместо да закриваме еврото, трябва да мислим заедно с всички останали кое би било най-доброто за ЕС и да предлагаме свои решения”, е позицията на Калфин.

„Има три сценария за парите от ЕС”, обяснява в интервю за „Труд” Томислав Дончев, министър по управление на парите от ЕС. В момента се разглеждат три варианта как да се управляват средствата. Първият предполага тотално централизирана система с един управляващ орган и пет програми - „Инфраструктура”, „Развитие на човешките ресурси”, „Иновации и конкурентоспособност”, „Регионално развитие”, „Административен капацитет и техническа помощ”. Вторият вариант отново е с пет оперативни програми. Те обаче се управляват от акредитиращ, сертифициращ и одитен орган. Като трета възможност се разглежда тотално децентрализиран модел. Тук програмите са седем, както сега. Според Дончев финалният вариант ще е или тотална, или частична централизация.

За добрите и лошите ученици, коментира „Монитор”. Авторът припомня, че някои европейски държави усвоиха колосални за мащабите им европейски финансови средства, които днес нито искат, нито могат да върнат. Сега за тези страни от ЕС, тези отпуснати средства ще им ги опростят наполовина. Същевременно държавите, които не са спазвали елементарна финансова дисциплина, нарушавали са финансовите критерии от Маастрихт и даже са лъгали във финансовите отчети пред Европейската комисия, сега ще бъдат наградени. Добрите няма да получат нищо. Макроикономическите показатели на България не са просто добри, те са отлични. Нещо повече, по тези показатели България е сред първите три държави членки на Европейския съюз. С по-лоши показатели от България са не само закъсалите държави от Южна Европа, но и водещи европейски икономики, включително германската. По тези показатели България е сред тримата отличници на Европа. Но това е постигнато с цената на безпрецедентни лишения от страна на българския народ. През последните години България беше примерен клиент на европейския финансов ресторант: българите ядоха и пиха толкова, колкото изработиха. И днес почти нищо на никого не дължат. Но пък все повече българи се питат дали всичко това си е струвало усилията?

Повече Европа значи по-малко Брюксел, коментира в „Стандарт” Борислав Цеков от Института за модерна политика. Финансовата криза разтресе не само икономиката, но и самата политическа конструкция на Европейския съюз. В политически план кризата нанесе силен удар по големия европейски проект. Ако планираните промени задълбочат вътрешното разделение в ЕС, идеята за единна Европа ще се трансформира в две Европи и един слаб съюз. За да не се случи това, наред с натиска за реформи на националните правителства кризата трябва да отпуши и воля за реформи, повече прозрачност и отчетност на самите европейски институции. Европа се нуждае от дебюрократизация.  Коланът трябва да затегнат първо еврочиновниците. Кризата трябва да реже не само от администрацията в отделните държави, но и от европейската. Бъдещото на ЕС зависи от способността на съюза да се децентрализира и демократизира, а не от съсредоточаването на все повече власт и бюрокрация в Европейската комисия. Въобще, повече Европа означава по-малко Брюксел. (БТА)