Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu
Преглед на печата с Илия Вълков в "Дарик кафе" - 18.09.2010
32725
Преглед на печата с Илия Вълков в "Дарик кафе" - 18.09.2010
  • Преглед на печата с Илия Вълков в "Дарик кафе" - 18.09.2010

Акцент във водещите ежедневници е 50-ият извънреден събор на Българския лекарски съюз (БЛС). „Бунт на лекарите!", пише под глава „Новинар" и допълва в подзаглавие, че медиците ще вдигат протест на 15 октомври. „Труд" и „24 часа" съобщават под глава, че д-р Милен Чолаков от Шумен е замерил с полупразна бутилка с вода от 500 мл зам. финансовия министър и шеф на надзора на здравната каса Владислав Горанов. Присъствието на Горанов предизвика противоположни емоции у лекарите, коментира „Труд". По време на събора зам. финансовият министър съобщи, че 125-те млн. лв. дължими суми към болниците (изработени от март до юни т.г.) ще бъдат изплатени до края на март 2011-а. Пари обаче ще получат само онези, подписали анексите към договорите си през август, когато бюджетите им бяха драстично отрязани. Това влуди докторите и към Горанов полетя бутилка. Той стоически приключи речта си и си тръгна, уточнява изданието.

Човешки дробове, които незаконно били изнасяни от България, са част от обвиненията на СДС срещу Агенцията за трансплантации, продължава да пише по темата „24 часа". Оттам поискаха оставка на шефката д-р Теодора Джалева, след като извадиха доклад от проверка на инспектората към здравното министерство за 2009 и 2010 г. В него пише, че от България незаконно са изнесени ляв и десен бял дроб, както и черен дроб, уточнява изданието. „Без да е налице нужното разрешение, без здравното министерство да има договор с европейската агенция „Евротрансплант", където са взели органите, и без лечебните заведения, които са ги дали, да имат подобни договори", изреди греховете д-р Ваньо Шарков, цитиран от „24 часа". Сините се заканиха да изпратят доклада в прокуратурата.

„Касата поема лекарствата за рак и СПИН?", пита „24 часа". Лекарствата за тежки заболявания като онкологичните, които сега се купуват от здравното министерство, може да минат към здравната каса. Това съобщават източници от МЗ, уточнява изданието. Сега търговете често се провалят поради формалности или дребни несъответствия. Имаме пари, а онкоболните стоят без медикаменти, казват от ведомството. Докато се насрочи следващ търг минават месеци, а за пациентите лечението е спешно и животоспасяващо. Много други по-масови лекарства се финансират от здравната каса чрез позитивния списък. Пациентите получават специална рецепта и отиват направо в аптеката. Там според конкретния медикамент доплащат част от цената или го получават безплатно. Именно към тази система се стремят пациентски организации през последните две години. Така болните ще започват лечение навреме, а дори да има забавяне на парите, ще чака аптеката, а не пациентът, коментира „24 часа".

В „Стандарт" е цитиран здравният министър проф. Анна-Мария Борисова. По думите й вече тече трета проверка по нейно нареждане. „Започнахме преди два месеца. Най-напред бе проверката на Сметната палата", коментира Борисова.

Варна остава без доктори, пише „Стандарт". 76 лекари са потърсили работа в чужбина от началото на годината. За миналата година броят на избягалите медици е 106, пише изданието.

В Изпълнителната агенция по трансплантации са допускани сериозни нарушения при провеждане на обществени поръчки и назначения на служители, пише „Сега". Нито един служител на агенцията от началото на 2009 г. до средата на т.г. не е назначен след провеждане на конкурс, уточнява изданието. Агенцията е изнесла органи за трансплантиране без разрешение от Министерството на здравеопазването и без да е доказана ясно причината защо те не могат да бъдат трансплантирани на български пациенти. Това е част от изводите от проверка на инспектората на МЗ на подопечната му агенция от началото на 2009 г. до юни 2010 г., с която „Сега" разполага.

Първанов и Борисов си стиснаха ръка, отбелязва „Труд". Поводът е липсата на различия между държавния глава и министър-председателя по въпросите за сигурността. Това се разбра след двучасово заседание на Консултативния съвет за националната сигурност, уточнява изданието. Двамата демонстрираха добро отношение един към друг. Съветът се бе събрал, за да обсъди проекти за Стратегия за националната сигурност, която трябва да бъде одобрена от парламента.

„Няма мои и твои отпадъци или пътища", е заглавието над интервю в „Труд" с кмета на София Йорданка Фандъкова. По думите й въпросът за софийските бали отново се политизира, защото предстоят избори. В отговор на въпрос Фандъкова коментира множеството строителни обекти и задръстванията в София. „Вярно е, че движението е затруднено, има затворени и стеснени улици. Но там се работи, дори денонощно. Строим метро, ще започнем изграждането на кръстовища на две нива, които отлагаме, защото си правим сметка на последователността и задръстванията, въпреки че имаме осигурени средства... Важна за нас е подкрепата на правителството за изграждането на Околовръстното шосе. Ще започне строителството от Симеоновско шосе до „Младост". Така през 2012 г. ще сме облекчили с около 70 000 автомобила дневно центъра на София", допълва кметът.

Национално представителните организации на хората с увреждания имат принципно възражения срещу два аспекта на пенсионната реформа, казва в интервю за „Новинар" Красимир Коцев, председател на Национален съвет на хората с увреждания и на Съюза на инвалидите в България. „Първият е увеличаването на осигурителния стаж с три години... Вторият момент е намерението на правителството да прехвърли плащането на инвалидните добавки за пенсия към Агенцията за социално подпомагане... Ако реформите тръгнат в заявената от правителството посока, ще излезе, че хората с вреждания, които са най-уязвимата група, трябва да платят цената на икономическата криза и да изнесат тежестта на реформата", обобщава Коцев. По думите му вариантите за реформа в системата са два: едновременно с промяната на Кодекса за социално осигуряване да върви и реформата за Закона за социално подпомагане. Вторият е промените, свързани с инвалидната надбавка, да бъдат отложени до 2012 г., докато се намери по-добро решение на проблема.

„Новинар" съобщава, че общите разходи на работодателите за един отработен час на служителите през второто тримесечие са се увеличили с 8,2% спрямо същия период на миналата година. Това сочат данни на Националния статистически институт, уточнява изданието. Повишението в индустрията е с 5,6%, в услугите - с 10,3 на сто, а в строителството - със 7,9%.

ЕК е поставила въпроса защо столичният завод за боклук няма да изгаря отпадъците, а те ще продължат да се возят из страната, съобщава „Сега". Това призна екоминистър Нона Караджова, уточнява изданието. Караджова беше провокирана от парламентарната трибуна от соцдепутата Михаил Миков, който попита вярно ли е, че има критично писмо от Брюксел, което застрашава съдбата на столичния завод за боклука. Караджова призна, че един от сериозните въпроси, който безпокои Брюксел, е избраната технология. „Иска се доуточняване защо е избрана тъкмо тази опция, а не някоя друга. Въпросът, който ни е зададен, е защо няма инсенератор за изгаряне", каза Караджова, цитирана от „Сега".

„Сега" пише на първа страница, че българите емигранти са превели 700 млн. евро на роднините си за последната една година. Това е с 30% по-малко в сравнение с предишния период, или с около 300 млн. евро. Това е съобщил Петър Ганев от Института за пазарна икономика въз основа на данни на БНБ, уточнява изданието. От средата на 2009 г. до средата на т.г. емигрантите са превели на близките си у нас 702 млн. евро, в същото време българите са пратили на свои роднини в чужбина 7,5 млн. евро. Преди 2009 г. тези пари са били по 1 млрд. евро на година, или около 2 процента от БВП.

НАП започва проверка на казуса с фирмите, които доскоро бяха свързани с евродепутата от „Атака" Слави Бинев, а сега са собственост на социално слаби роми, отбелязва „Сега". Това съобщил пред изданието пресаташето на агенцията Росен Бъчваров. Според него обект на проверката са най-малко три физически лица и фирми, но той не уточни кои са те. „Съмненията са за завличане на хазната с неплатени данъци и осигуровки чрез продажбата на фирми в предфалитно състояние на лица, от които данъчните не могат да вземат нищо", уточнил той.

„Костов води мръсна война срещу мен", казва в интервю за „Телеграф" лидерът на „Атака" Волен Сидеров. По думите му още от 2005 г. се е усещала озлобеност от страна на Иван Костов. „Озлоблението му срещу „Атака" обаче продължи и в сегашния парламент", допълва Сидеров. В заключение лидерът на „Атака" казва: „Народът иска най-накрая да получи информация кой какви ги е вършил по времето на прехода и да може да си направи изводите преди следващите избори".

„Костов иска да събори Борисов", допълва Сидеров в интервю за вестник „Атака".

„Монитор" съобщава под глава, че авторът на българския Лувър е кралски архитект (върху темата акцентират повечето ежедневници на по-задна страница). Лондонски възпитаник е победителят в конкурса „Българският Лувър". Състезанието за съвременен музеен център приключи, в надпреварата участваха 31 кандидати, а журито, начело с главния архитект на София Петър Диков, класираха на първо място предложението на архитект Янко Апостолов.

17 млн. лв. за най-бедните хора в България ще отпусне Европа, съобщава „Стандарт". С помощите ще бъдат закупени хранителни продукти за най-нуждаещите се. Общо парите за бедни европейци, които съюзът ще даде, са 478 млн. евро. Програмата действа и през тази година, като социалните пакети са раздаваха на три пъти от доброволци на Българският червен кръст. На пакетите с храна имат право хората, които отговарят на критериите за получаване на енергийни помощи, които в момента са около 258 000 души. За да попаднат в тази категория, хората трябва да имат доход по-малък от 100 лв., уточнява „Стандарт".

„Дизелът и торовете удрят зърнопроизводството", отбелязва „Дума". Средно с 15-20% повече ще струват разходите на зърнопроизводителите за отглеждането на един декар пшеница от реколта 2011. Причината са по-високите цени на дизела и на торовете в сравнение с миналата есен, каза председателят на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), цитиран от изданието. Той обясни, че средно един декар с пшеница се отглежда за около 85-105 лв. в зависимост от потенциала на почвата и вида на технологията на производството, уточнява изданието.