Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Службите имат нужда от повече контрол”, коментира „Труд”. Стана ясно, че някой иска да отнеме правата на държавния глава по отношение на службите. Така, както е заложена конституцията, президентът е важна политическа фигура с власт и инструменти. Тази институция до ден днешен ни пази от диктатури. В балканската ни среда президентската институция върши много важна и полезна дейност за обществото - да контролира. Президентът да владее НСО например, означана министър-председателят да знае, че някой му диша във врата. НСО мнозина приемат като охранителна организация. Не е. НСО е институция, която върши много работа, знае много, може много. Нека я оставим на държавния глава. Ние всички трябва да искаме властта да бъде разпределена между много институции.

„Изписваш се сам от болница - не плащаш”, акцентира „Труд”. Пациентите, решили да напуснат болницата по собствено желание, да не плащат за вече проведеното си лечение. За това настоява прокуратурата, която е завела дело във Върховния административен съд срещу наредбата на здравното министерство, която задължава хората да дават пари от джоба си, ако се самоизпишат. Според държавното обвинение тя нарушава правата на пациентите. Практиката бе въведена, защото клиничните пътеки са за точно определен брой дни и здравната каса отказва да дава пари за предсрочно прекратен престой в болница.

„Що за глупава дилема? Незаконна магистрала или задръстване”, коментира „Сега”. Поради гигантското изоставане на строителството на пътищата в страната те се строят и пускат предимно в нарушение на правилата, изрично описани в Закона за устройството на територията. Институциите обаче отдавна са му намерили цаката - с временна организация на движението, разрешена от КАТ и регламентирана в една наредба. Благодарение на тази вратичка те могат да отворят или затворят който път пожелаят, когато решат. Популисткият момент идва оттам, че тъй като обходните трасета на отсечките в строеж са един ад, на управляващите често им се налага да правят компромис със закона и да режат предварително лентите. Проблемът е, че когато всички свикнат да си затварят очите за правилата, се стига до онова беззаконие срещу което всички роптаем.  Всички искаме пътищата да се строят и ремонтират максимално бързо и качествено, само че не искаме това да става за сметка на правилата и сигурността.

„Конфликтът на есента ще е между ГЕРБ и Реформаторския блок”, прогнозира в интервю за „Монитор” Мария Пиргова, политолог. Есента ще започне по своя нова логика. Протестите ще бъдат оглавени от Реформаторския блок, а ГЕРБ ще бъдат изтласкани. Те ще проявят тенденция към повече парламентаризъм. „Затова ми се струва, че между ГЕРБ и Реформаторския блок няма да има обединение въпреки големия натиск на ЕНП”, казва Пиргова. Основното противоречие, което се оформя, е между ГЕРБ и Реформаторския блок. Заради него конфликтът с правителството малко ще отслабне. Всички видяхме, че антиправителствената позиция не води до структурирането на някаква нова политическа сила. Нямаме някаква алтернатива, нямаме и нов избирателен закон. Не можем да очакваме промяна. Ако правителството не допуска драстични грешки, бизнесът вече ще усети резултата от социалните мерки, от връщането на ДДС и ще нормализира отношението си към управляващите." Според Пиргова няма необходимост от предсрочни избори, няма и условия за това. Липсват зрели алтернативи на правителството, които да бъдат подкрепени от обществото.

„Оставам приятел с Борисов, но някой трябва да каже баста”, е озаглавено интервюто в „24 часа” с Мирослав Найденов, бивш министър на земеделието в кабинета „Борисов”, мотор на бъдещата партия на отцепниците от ГЕРБ. Името на бъдещата партия е „Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията”. На всичко това казваме баста, заявява Найденов. „След като направим БАСТА, ще преговаряме с другите десни, включително с ГЕРБ. Нещата, които ни обединяват, са много повече от тези, които ни разделят. В случая голямата пречка си има име - Цветан Цветанов. Бойко Борисов трябва да направи едно-единствено нещо - да го отстрани. Защото той му е пречка не само за контакти с нас, но и с цялото дясно пространство”, посочва Найденов.

Правителството на Пламен Орешарски трябва да работи поне до евроизборите през май, обявява в интервю за „Стандарт” ексдепутатът от ГЕРБ Павел Димитров. Той е сред идеолозите на новата партия БАСТА. „Трябва да се даде шанс на това правителство. Започнатото е добро. Правителството трябва да се остави да си свърши работата. Ако напролет хората изкарат една по-нормална зима и не се стига до ексцесии и протести, може да се работи и с това правителство. Моето мнение е избори най-рано през месец май. А може и кабинетът да изкара мандата си”, допуска Димитров.

„Парите на Европа не са за партийно състезание”, отбелязва в интервю за „Преса” вицепремиерът Зинаида Златанова. Тя отбелязва, че усвояването на средствата е най-същественото, защото наши пари са само тези, които сме успели да използваме. А останалите са виртуални. „Именно заради това съм против политизирането на темата с еврофондовете, което се случи в последните години. Първо, това не е престижно за страната. Второ, то не помага по никакъв начин на усвояването им. И ми е много неприятно европейските фондове да са партийно състезание”, казва Златанова. Тя посочва, че България е на предпоследно място по усвояване. Последните два месеца се справяме по-добре, отколкото през първите пет на годината. Между 1 и 20 август са разплатени 177 377 214 лева.

„Европарите трябва да се делят справедливо”, казва в интервю за „Труд” кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя посочва, че на среща с членове на Еврокомисията е представила нашите проекти, които са за около 3 млрд. лв. В София живеят над 1,3 млн. души, които трябва да имат по-добри условия, а в кризата те се постигат със средства от ЕС, аргументира се Фандъкова. „Това не са проекти за кмета, а за столичани, които са български граждани. Нашата задача е да сме готови и ние сме готови. Никой не може да отхвърли проекти, които засягат толкова много хора. Не искам да влизам в конфронтация с мои колеги от други общини, но искам това, което е заложено и като политика от Европейската комисия - средствата да се разпределят справедливо и пропорционално”, допълва Фандъкова.

България се нарежда на 65-о място в света по износ през 2012 г., като за една година се е изкачила с 4 места нагоре в класацията, съобщава „Труд”. Това сочи анализ на Българската стопанска камара, направен по данни на Световната търговска организация. По износ на семена от слънчоглед България е на второ място в света с дял от 14,1% в световния експорт. На трето място сме по износ на нерафинирана анодна мед и на руди от благородни метали с дял от съответно 10% и 9% от световния износ. Страната ни е номер едно в световен мащаб по износ на преработени зърна, които служат за суровина в хранителната индустрия. В челото сме по експорт на пшеница - 12-о място.

По предварителните резултати годината е успешна. Силен летен сезон, между 4 и 5% ръст в сравнение с миналата година, отчита в интервю за „Новинар” Благой Рагин, председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. Туристите се оплакват най-много от плажовете - чадърите и шезлонгите им се струват скъпи, оплакват се от хигиената, от паркингите, че не стигат. Шумът от дискотеките също е проблем. Общините и държавата трябва да намерят някакъв начин да помогнат за решаване на някои от проблемите, особено за концесиите. Рагин припомня: „Още преди 10-15 години искахме да се мине на лицензионен принцип. Който иска да влезе в бранша, да получава лиценз и да се отчита пред него. Защото смятаме, че е най-добре да се самоконтролираме. И когато някой от гилдията направи гафове, да се стига до отнемане на лиценза. И да си търси друга професия, за да не страдат всички заради „зрънца”, които са влезли в този бранш, но съсипват имиджа му”.

„България на прага на новия програмен период на ЕС”, коментира „Дума”. Вече тече обратно броене на времето, за което страната ни трябва да договори, коригира и подпише Споразумението за партньорство с Европейския съюз за предстоящия програмен период 2014-2020 г. Какъвто и окончателен вариант да добие Споразумението за партньорство с ЕС, то ще бъде белязано от проблем, който не е чужд за съюза, но в случая с България е изключително остър и с размерите на епидемия. Бедността. Страната ни е на първо място сред държавите членки, в които рискът от бедност или социално изключване за населението е над средното равнище. Проектът на Споразумението вече е изпратен в Брюксел. Министърът на правосъдието и еврофондовете Зинаида Златанова заяви, че очаква финализиране на преговорите преди края на годината. Колкото и да разчитаме на европейските пари, не бива да забравяме, че те са само допълващи към националните политики. Няма ли такива, фондовете не могат да ги заместят и се превръщат в нещо различно от това, което са в действителност - израз на солидарност и подкрепа по пътя на сближаването и просперитета. (БТА)

Последвайте ни

Коментар