Преглед на печата

„Прокуратурата зорко бди за едни сделки и ослепява за други”, коментира „Сега”. Офшорната мътилка около най-голямата пенсионна компания не впечатли държавното обвинение, но сдружаването на БНБ със 170-годишна френска фирма се проверява като криминален акт. Софийска градска прокуратура съобщи, че се е самосезирала по публикации за създаване на съвместно дружество между печатницата на БНБ и френски инвеститор. От месеци се говори, че 92% от пенсионноосигурителната компания „Доверие” може да се окажат в ръцете на невзрачна компания, чиято история, акционери и мениджъри са обвити в офшорна мъгла. В единия случай става дума за смяна на собствеността, в другия - за създаване на съдружие. В казуса, който не вълнува прокуратурата, става дума за пенсионен гигант, в чиито фондове на практика всеки шести българин има спестени пари. В другия - за печатница с капитал 70 млн. лева, поостарели мощности, скромни по обем поръчки и недобри финансови резултати. Партньорът на БНБ е от онези, за които си мечтаем. Кандидатът за „Доверие” засега печели главно недоверие.

„Масовите протести няма как да произведат алтернативно управление”, казва в интервю за „Сега” политологът Димитър Димитров. Според него вместо да се борят с едно или друго назначение, протестите би трябвало да настояват за прости и очевидни конституционни промени, засягащи „темелите” на олигархичното управление. В конституционните норми има област, в която протестиращите могат да поискат промени. Въпроси като: защо и при какви условия гражданинът става гласоподавател, какъв е смисълът партиите да получават финансиране от данъкоплатците, защо броят на депутатите - 240, трябва да се възприема за сакрално число, допустимо ли е независимостта на съдебната власт да се изражда в бизнес империи. Масовите протести няма как да произведат алтернативно управление, нито алтернативно законодателство. Гражданско участие в управлението е логически абсурд - за какво са ни тогава изборите? Необходимо е усилие за принципна промяна.

Решавам по съвест, заявява в интервю за „Труд” временният шеф на Комисията за конфликт на интереси Николай Николов. По думите му след отстраняването на нейния председател Филип Златанов комисията е дебалансирана, но продължава да прави това, за което е създадена. Останалите четирима от парламентарната комисия поемат ръководството на ротационен принцип. „Работим по сигнали за директори на училища, общински служители, съветници и др. Обработени са натрупалите се десетки килограми входяща поща. Решенията ни са качени на сайта, има пълна прозрачност. От август насам единственият критерий, по който се започва работа и се произнасяме по преписките, е моментът на постъпването на сигналите. И никоя проверка не се забавя или ускорява за сметка на друга”, уверява Николов.

„Защо му е на парламента собствена социологическа агенция?”, коментира „Сега”. Напоследък упорито се заговори за закриването на Националния център за изучаване на общественото мнение. Дейността му по същество е търговска, т.е. центърът на практика работи като търговско дружество - конкурирайки се с други агенции за поръчки, но едновременно с това получава сигурно бюджетно финансиране като държавна структура чрез бюджета на Народното събрание. Затова НЦИОМ няма голям интерес да търси външно финансиране и да разширява дейността си. От друга страна, възлагането на проучвания от парламента и други държавни институции на НЦИОМ, без да се състезава за конкретната поръчка с други подобни социологически агенции, създава риск от по-високи от пазарните цени срещу по-ниско качество на крайния продукт. Освен това, предвид специфичната му дейност, а именно проучване на общественото мнение - съществува риск от субективни и нереални резултати, фаворизиращи определени партии и структури, както и парламента като институция. Ето защо би следвало центърът да се закрие веднага.

„Сега какво ще стане с нас без (млади) варвари?”, е анализът в „24 часа”. Допреди няколко години бяхме убедени, че излизащите на сцената поколения - това, което беше социализирано по време на прехода, и това, израсло в интернет - живеят в друго измерение и напълно са загърбили света на родителите. Скорошно изследване на НЦИОМ дава една по-утешителна картина. Младите се нормализират, започват да приличат на нас. Впечатляващо е нарастването на надеждата за държавна служба (от 23 на 30% за три години), която изпреварва желанието за работа в частния сектор. Кризата явно е охладила еуфорията на прехода с лесните пари и шеметните коли. Високите очквания за заплата са трайна характеристика на младите у нас - те очакват да започнат с два пъти по-висока от средната за страната заплата. В изследването нагласите за емиграция сочат, че 12% искат да заминат завинаги, а 43% - за известно време. Кризата в Европа обаче затвори клапата, през която излизаше социалното напрежение под формата на емиграция. Задава се сериозен сблъсък с 15-35-годишните, които са притиснати до стената и чувстват, че вече няма друг път, освен право напред.

„Монополистите не се притесняват от глоби, те даже не си ги плащат”, казва в интервю за „Новинар” Явор Куюмджиев, депутат от БСП в 42-рото Народно събрание и заместник-председател на парламентарната комисия по енергетика. Той коментира предлаганите поправки в Закона за енергетиката: Искаме да коригираме съществуващата неравнопоставеност между потребителите и монополните дружества. Досега отношението към произволите на тези дружества, е като към златни кокошки, които всички гледаме да не обидим, а пък гражданите по презумпция винаги досега за всичко са виновни. Към потребителите се използваха крути мерки като например да им спират тока за дълг от два лева! Това е меко казано ненормално в една съвременна държава, член на ЕС. Чрез закона искаме да вменим на монополите да спазват правила в отношенията си с клиентите. Това е първата стъпка в правилната посока.

„Откакто съм министър, само гася пожари”, е озаглавено интервюто в „Стандарт” със земеделския министър проф. Димитър Греков. Той посочва, че хората искат бързо решаване на проблемите им, те не дават никаква отсрочка. Греков оценява, че само зърнопроизводството ни е на световно ниво. Другите отрасли - животновъдство, трайни насаждения, са замрели на нива от 1990 г. Това ги прави трудно конкурентни на европейските и на производители от трети страни като Турция и Македония. Родните фермери не могат изведнъж да отделят 25-30% за инвестиция. Те едва оцеляват, за да могат да заложат следващата реколта. „Без това, което правим с възможностите, дадени от ЕС - плащането на единица площ, агроекологичните мерки, де минимис програмите, почти всички тези фермери щяха да са фалирали. Годината е благодатна, но относно пазарите е изключително лоша”, отбелязва Греков.

МВР е увеличило приходите си за второто тримесечие на годината, като е преизпълнило рязко плана за постъпления от глоби и наказателни лихви, показва финансовият отчет, публикуван на страницата му в интернет, отбелязва „Сега”. От януари до юни са събрани общо 12,8 млн. лв. и така само за половин година е преизпълнен целият план за 2013 г. от 10,7 млн. лв. Най-масовите глоби са тези по Закона за движение по пътищата. Отчетът на МВР показва ръст и на средствата, които се събират от държавни такси. Към 1 юли са събрани 21,9 млн. лв. при планирани за цялата година 38,6 млн. лв. Приходите от собственост също не изостават - при планирани 79,6 млн. лв. за цялата година, в бюджета му вече са постъпили 43,2 млн. лв.

„С 10% по-високи ще са заплатите в спешната помощ от догодина”, обявява в интервю за „24 часа” д-р Таня Андреева, министър на здравеопазването. Тя посочва, че до края на годината ще бъдат готови промените в спешната помощ, които ще бъдат и нормативни, и като финансиране. Във връзка със заложения приоритет в здравната стратегия, който засяга спешната помощ, ще се изработи карта за разпределението й. Тя ще покаже на кои места има нужда от създаване на нови спешни центрове или евентуално закриване. Ще се регламентира какво е спешна и неотложна помощ и кога и как се извършва. Ще се либерализира режимът за специализация на работещите в спешната помощ. Обмисля се и възможността медиците да работят в други лечебни заведения, когато не са на смяна.

„Доброволци срещу стихията”, коментира „Стандарт”. Всяко лято - а и не само през лятото, у нас горят гори. Напоследък първи се хвърлят да спрат пламъците доброволци. Често пъти те дори изпреварват пожарникарите и армейските части, че и дори и местните жители. С гасенето се наемат рокери, офроудъри, неколози, планинари - с една дума любители на екстремни спортове и преживявания. Те по принцип са мобилни, защото повечето имат джипове, АТВ-та или мотоциклети. С които достигат не само първи, но и възможно най-близко до огнището на пожара. Не може да се каже, че пожарната служба и Агенцията за бедствията и авариите не се опитват да синхронизират действията си с доброволците. Но за да стане техният ентусиазъм още по-ефективен, е нужно все пак това взаимодействие да се регламентира. Нека всички тези хора да бъдат официално зачислени като доброволци и да получат някаква допълнителна техника и обучение.

Европейската комисия е взела за наблюдение нови 19 разследвания и съдебни дела. Това показва сравнение между списъците с наблюдавани дела към май 2012 г. и към май 2013 г., с които „Сега” разполага. Повечето са разследвания за неразкрити убийства от 2007 г. насам. В списъка с казусите, към които Брюксел има интерес, са общо 108 дела. В него обаче присъстват и много случаи, които отдавна са „затворени”, тъй като са приключили на всички инстанции. ЕК продължи да наблюдава изкъсо България и след влизането ни в ЕС през 2007 г. Оттогава два пъти годишно Брюксел излиза с доклад за правосъдието и вътрешния ред в страната по т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка. От тази година докладът е един - само в края на периода. (БТА)