Преглед на печата

Науката, образованието, малките и средните предприятия се очертават като големите печеливши при разпределението на парите от Европейския съюз за 2014-2020 г. Те ще получат повече средства за сметка на администрацията и регионалното развитие, при които еврофинансирането ще бъде сериозно намалено през следващите седем години. Това стана ясно от одобрения вчера от правителството проект на споразумение с ЕС, посочва на първа страница „Сега”.

Европейският съюз ще отпусне на страната ни финансиране в размер на 6,607 млрд. евро във времето от 2014-2020 г., уточнява „Труд”. Заедно с националното съфинансиране сумата на европарите ще надхвърли 7 млрд. евро. Като се добавят и средствата за земеделие, сумата скача до 14 млрд. евро.

Междувременно „24 часа” пресмята, че България ще получи с 948 млн. евро по-малко от ЕС през следващия програмен период.

„Зомби фирми убиват икономиката”, твърди в интервю за „Труд” финансистът Емил Хърсев. „Едно от сериозните изкривявания на пазара идва от практиката на фирми, които декларират задължения по ДДС и други данъци, но не ги плащат. Чрез декларирането избягват престъпление, като дори ако не го платят това е само административно нарушение. Това са фирми, които и според оценки на НАП шансът да бъде събран данъкът от тях е минимален. В една нормална обстановка такива фирми нямаше да съществуват. Но понеже имат възможност да не плащат ДДС, те получават ценово предимство, излизат на пазара и продават своята продукция, което води до изкривяването му”, смята експертът. В отговор на друг въпрос Хърсев коментира и актуализацията в бюджета: „Според мен в дискусията имаше твърде много политика и твърде малко икономика. Липсваше икономическа обосновка. Наговориха се и твърде много лъжи. Например, че въпросният 1 млрд. заем е свързан с увеличаване на държавния дълг. Дългът остава същият, технически това е акт на емитиране на нов заем, който замества един, взет, както е известно, в началото на януари. Това, че се увеличава държавният дълг, не е вярно”, категоричен е Хърсев.

Актуализацията на Дянковата пица сложи край на замразените доходи и репресиите над бизнеса, заявява пред „24 часа” Дора Янкова, депутат от БСП, член на бюджетната комисия. „Това, което бившият финансов министър беше сътворил и нарекъл бюджет, определено имаше предизборни акценти. Ръст от 1,9 до 2%! Забравихте ли, че служебният кабинет с нещо като полуизвинение свали ръста до 1%, въпреки че още когато Борисов сдаде властта, той вече бе паднал до 0,4 на сто. Ето как се планираше да се харчи повече около изборите с раздути сметки. И то не с малко - ставаше дума за 1,9 млрд. лв. по консолидираната програма”, казва Янкова.

Според челото на „Преса” правителството ще създаде специално държавна предприятие, чрез което ще се изнасят агнета за Катар. Фирмата ще действа на принципа на държавните стопански обединения от времето на социализма и вероятно ще се казва „Балканимпекс”. До 15 септември се очаква разговорите по проекта „Български агнета за Катар” да бъдат финализирани. После ще се подпише договор с „Хасад фуд” - партньорската фирма в арабската държава. Ще се изнасят както живи агнета, така и месо. Прогнозите са след пет години експортът да достигне 220 000 животни.

Количеството енергия, което отива за подгряване на 1 куб.м вода, ще бъде заковано и няма да може да се променя в рамките на годината, пише „Монитор”. Това означава, че абонатите на топлофикациите ще плащат една и съща цена на кубик топла вода през цялата година, стига ДКЕВР да не промени парно тарифите. При това, без значение какво количество топлина е влязло в сградата и как то е било разпределено за парно, топла вода и сградна инсталация.

Около 2000 по-малко първокласници ще прекрачат училищния праг тази година. Между 63 000 и 64 000 деца ще чуят звънеца за първи път на есен. Тази статистика цитира „Преса”, позовавайки се на данни на образователното министерство.

Идеите за реформа в сектор образование са основна тема за анализ в „Сега” и „24 часа” на Боян Захариев, програмен директор в Институт „Отворено общество”. Пред „Сега” той посочва, че „диагнозата за образованието е правилна, но лечението - опасно. Ако парите следват успеха на учениците, системата ще става все по-непоносимо несправедлива”. Според него добрите училища ще имат все повече ученици, а лошите или ще се поправят, или ще изчезнат.

В анализ за „24 часа” Захариев констатира, че идеята за разделението на основното образование е добра, но за нея трябват много средства. „Опасявам се, че такива радикални реформи със сегашния ресурс за образование може да се окажат неуспешни”, споделя експертът. По думите му иновациите са добри и работят, но само в системи, които са готови да инвестират достатъчно в образование.

Пред „Преса” председателят на БАН Стефан Воденичаров анонсира: „Опитваме се с колегите от страната да определим какви са областите, които в близките 20-30 години, ако се развиват, биха подобрили стопанския живот. След това ще ги предложим на Народното събрание. Това би означавало , че който и да дойде да управлява ще трябва да следва тези приоритети”. За следващия програмен период от академията ще се борят за 10% от евросредствата за България. Те трябва да отидат за образование, наука и иновации, категоричен е Воденичаров. По думите му българите са предприемчиви, но проблемът е, че са големи индивидуалисти и трудно работят в екип. По повод идеята за приоритетно финансиране на училища, той подчертава: „Когато държавата дава пари, тя трябва да знае защо, да си направи сметката от какви специалности има нужда. Трябва да се концентрираш, където очакваш резултат. Трябва да се даде възможност на всички да съществуват, но най-добрите да бъдат поощрявани”.

Шефът на НЦИОМ Лидия Йорданова бе уволнена дисциплинарно от председателя на парламента Михаил Миков, съобщават всички издания днес. Причината за налагане на най-тежкото наказание по Кодекса на труда са сериозни нарушения на финансовата дисциплина. Направеният наскоро одит е показвал, че служителите на звеното са получавали по две заплати за една и съща работа - веднъж по трудов и веднъж по граждански договор, уточнява „Сега”.

До 40% от проверените обществени поръчки от началото на годината се оказват нагласени. Тази статистика съобщава на първа страница „Труд”. Най-фрапиращи са резултатите на Агенцията за държавна финансова инспекция, която открила, че без конкурс са изхарчени 100 млн. лв. Сред най-рисковите обекти са болниците и енергийните компании.

Столична община продължава да демонстрира, че няма реална представа как изглеждат отстрани придобивките, с които „радва” столичани. Завършеният преди няколко седмици фонтан на бул. „Витоша” тепърва ще се дава на Националната художествена академия с надежда хората на изкуството да го направят по-приемлив за гражданите, коментира „Сега”. По същия начин общината постъпи и с чешмите, които избра без допитване от обикновен каталог и монтира насред улицата само за да ги свали след всеобщото възмущение.

Стар трамвай най-вероятно ще бъде построен на бул. „Витоша” в участъка между ул. „Солунска” и Съдебната палата, допълва по темата „Капитал Daily”.

Новите мерки и изработването и приемането на Общите устройствени планове (ОУП) за всички български общини ще въведат системност в информацията, ще повишат нейната обществена полезност и ще намалят до минимум корупционния потенциал, който сега съществува по модела „на парче” чрез частичните Подробен устройствен план (ПУП)”, категоричен е Димчо Михалевски, председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление. Пред „Новинар” той се аргументира: „Първо, при наличието на действащ ОУП за всяка община ще се спести времето на инвеститорите да доказват устройствената съвместимост на техния проект с територията. Ще се спести време от обжалвания. Ще се пестят ресурси. Ще се пресече корупцията при изработването и приемането на частични ПУП, което днес за съжаление не е изолиран факт”.

Първата сграда, построена у нас специално за кино, се продава, анонсира под глава „Стандарт”. Началната цена на „Модерен театър” е 2,3 млн. евро. Вече има трима кандидати за имота - една международна компания и няколко български предприемачи. Никой от тях обаче няма намерение да прави отново кино.

На първа страница „24 часа” алармира: След дългите жеги настъпи пикът на чревните инфекции, наричани летен грип. „Това лято има по-тежка интоксикация - хората се чувстват по-отпаднали, по-болни. Изолирани са причинители на дезинтерия, както и ротавируси”, казва Камен Плочев, директор на Инфекциозната клиника на ВМА. Летният грип започва със силна отпадналост, болният не може да стане от леглото. Температурата е над 38 градуса, пише изданието.

Пред „Преса” Атанас Мангъров, шеф на детското отделение на Инфекциозна болница в София допълва: Морски вирус поваля ваканцията на децата. Повечето малчугани прихващат ентеровирус.

Не плувайте срещу мъртвото течение. За да се измъкнете, движете се косо срещу него, съветва в интервю за „Телеграф” Борис Захариев от Водноспасителната служба. По думите му тази година инцидентите половината от инцидентите на плажа са с пияни туристи.
Сеизмологът Емил Ботев от Геофизичния институт на Българската академия на науките разсея съмненията за мощно земетресение на 22 срещу 23 август. По думите му няма повод хората да се безпокоят, тъй като геофизичните полета, които се следят, не показват аномалии, които да ни провокират за подготовка на силен трус на наша територия, съобщава под глава „Новинар”.

В интервю за „Дума” министърът на културата Петър Стоянович посочва: „Най-големият културен проект - Националният музеен комплекс, е повече грандомански, отколкото грандиозен - даже и с името си „БГ Лувър”, но щом веднъж вече е започнат, трябва да бъде довършен. В него досега са вложени много пари и време. През есента на следващата година е първият пожелателен срок, който е възможен за завършването на Националния музеен комплекс. Първо - южното крило не е завършено, от друга страна, няма експозиционен план, няма яснота как и къде той ще бъде обзаведен. Фундаментален проблем е и влагата в помещенията. За експозицията разчитам на работната група от експерти от известни специалисти, които под авторитетното ръководство на акад. Светлин Русев подготвят концепцията”. Министърът изтъква необходимостта институциите да се вслушват във всяко експертно мнение. В основата на успешната работа за него е диалогът. (БТА)