Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

Печатните издания концентрираха своето внимание през изминалите седем дена върху свикването на парламента за гласуването на наложеното частично вето от президента върху актуализацията на Бюджет 2013. Заглавията на вестниците отразиха събитието от различни ракурси: „Парламентът отхвърли ветото върху актуализацията на бюджета с подкрепата на депутати от „Атака”,”Вето турс” спаси бюджета”, „Ветото падна пред 70 автобуса фенове”, „Плевнелиев бойкотира заседанието на парламента”, „Два митинга - един бюджет, без да се броят полицаите”, „Бузлуджа слезе в София”. Депутатите отхвърлиха ветото със 130 гласа. Този път парламентът бе заобиколен не от противници, а от привърженици на кабинета „Орешарски”, доведени от цялата страна с над 60 автобуса, Подкрепящите кабинета бурно приветстваха депутатите от управляващото мнозинство, които излязоха да им благодарят за подкрепата. „Всичко зависи от третото тримесечие на годината”, обяви премиер-министърът Орешарски, според когото има реална опасност икономиката на страната да влезе в рецесия, тъй като данните за второто тримесечие не са добри. Премиерът пое ангажимент, че  няма да има втора актуализация на бюджета. От своя страна, президентът призовава политиците да сблъскват аргументи, а не граждани. „Ветото на държавния глава е чисто политически акт. С него той иска да подчертае зависимостта на парламентарната подкрепа за бюджета от гласовете на „Атака”. Аз съм убеден, че това ще бъде основната политическа теза след ветото - ето я новата тройна коалиция. Ветото цели да се налее нова енергия на протеста, а президентът да влезе в ролята на морален стожер, която обаче в случая е незаслужена”,  коментара Лютви Местан от ДПС. Съпартиецът му Йордан Цонев бе още по-краен. „63 дни в България има протести срещу задкулисието. Какво освен задкулисие е политиката на президента да обслужва един кръг на политическото инженерство”. Според Сергей Станишев, лидер на БСП, президентът е прекрасно информиран, че служебният кабинет е ревизирал надолу прогнозите за икономическия растеж, а заложените приходи в бюджета за 2013 са били неизпълними. „Само преди четири месеца Кристалина Георгиева заяви, че сте пренавили пружината на фискалната дисциплина и смяташе, че България може да изтегли 1 млрд. лв. заем, проблемът ви е, че няма да го харчите вие”, коментира Магдалена Ташева от „Атака”. Ташева обясни, че депутатите винаги са били срещу държавния бюджет за 2013 г. на Дянков и сега ще гласуват по съвест. Лидерът на партията Волен Сидеров  тактически пропусна дебатите по законопроекта.

Група за мокри поръчки, убивала в Пернишко, бе разкрита при акция на МВР и спецпрокуратурата през тази седмица. Групата спокойно би могла да се определи като „Килърите 3”. Свидетел посочил гробове на жертви в безлюдна местност край трънските села Лялинци и Габров дол до границата със Сърбия. Предстоят изследвания, които вероятно ще дадат отговор от колко души са останките, както и кога са убити жертвите. По разследването се работи от около месец, каза зам.-главният прокурор Борислав Сарафов. Според данните на прокуратурата, от 2008 г. до днес, групата е извършила 3 убийства, 5 грабежа и един палеж. Тартори са Валентин Янев, известен като Вальо Бореца, и кикбоксьора Мартин Антов - един от бодигардовете на Антон Петров-Хамстера, който е сочен за дясна ръка на Алексей Петров.

Арестът на изпълнителния директор на агенция „Автомобилна администрация” (ДАИ) Валентин Божков през седмицата бе водеща новина във всекидневниците. Божков е уличен в това, че е осигурявал чадър над канал за фалшиви шофьорски книжки и е давал лицензи и разрешителни срещу рушвети. Според първоначални данни става въпрос за корупция в особено големи размери. Случаят ще има развитие, заяви председателят на ДАНС Владимир Писанчев.

България губи 20 млрд. лв. заради застаряване - до 2050 г. в страната ни всяка година ще има забавяне в нарастването на БВП и икономиката ни реално ще губи по 0,7% от него заради застаряването на населението и демографската катастрофа. Това стана ясно от отчета за 2012 г. на Националната демографска стратегия. Изчислено в пари според БВП за 2012 г., който възлиза на 77,5 млрд. лв., това означава, че всяка година държавата ще губи по 543 млн. лв. Общият размер на обедняването на страната до 2050 г. пък ще възлезе на близо 20,1 млрд. лв. Допълнително се очаква да нараства цената на социалните грижи за възрастните хора.

Седмицата очерта още един проблем, който печатните издания отразиха подробно - заради прекалено многото привилегии, малкото работещи и многото пенсионери дори изплащането на днешните пенсии е огромен проблем за осигурителната система в страната, признаха от НОИ в анализ на бюджета на общественото осигуряване за 2012 г. В него за пореден път се отчита, че приходите от вноски покриват едва половината от общите разходи. Въпреки това управляващите смятат да облекчат още условията, като спрат пенсионната реформа на ГЕРБ и пуснат още десетки хиляди в системата. В НОИ от осигуровки през 2012 г. са влезли 3,83 млрд. лв., а разходите са били 8,36 млрд. лв., като останалото е допълнено от бюджета, т.е. от парите на данъкоплатците. Българите намират начин да се пенсионират седем години по-рано.

Пресата проследява развитието на протестите - и срещу кабинета Орешарски и тези в подкрепа на правителството. Легитимността на протестиращите, които имат честта да преговарят с правителството, става все по-съмнителна. Техните организации настояват ежемесечните им срещи с властта да се провеждат при закрити врата и в отсъствие на медиите. Сдруженията, сред които граждански форум „Промяна”, движение „Свободни, можещи, силни” и „Коалиция на протеста”, смятат, че така ще се избегне изопачаване на думите им. „Протестите няма да престанат и след като падне правителството”, прогнозира социологът Цветозар Томов. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов прогнозира: „Протестите наесен и в началото на зимата ще се радикализират и ще доведат до предсрочни избори преди Коледа”. Според него досегашните протести не плашат и няма да уплашат управляващите. Нужни били по-крайни мерки като блокиране на държавните институции и дори домовете на депутати и министри. Той и шефът на ГОРД Слави Бинев официално обявиха сливането на двете формации през седмицата. „За мен протестите текат от месец февруари”, заяви през седмицата омбудсманът на Републиката Константин Пенчев. „И тогава, и сега общо е недоволството от лошото управление и  от тоталната липса на справедливост. Властта е постоянна във високомерието си. Без диалог ще има гражданска война. Не бива да се допуска да има размирици в България, защото страната рискува да отиде в задния двор на Европейския съюз. Изборният кодекс повтаря историята на Шехерезада - измислят се нови и нови причини, за да се отдалечи приемането на поправките в него”, категоричен е омбудсманът.

Българският домат вече ще има паспорт. Вкусните родни зеленчуци влизат в електронен регистър. Така ще сме сигурни, че салатата на трапезата е нашенска. Идеята на земеделското министерство ще стане факт наесен, обяви земеделският министър Димитър Греков, пише „Стандарт”. Вписването е напълно безплатно. Според министъра така ще се знае какво и кога се произвежда, какви количества ще излязат на пазара, за да се избегне пренасищане. Ще се ударят и далаверите с вносни зеленчуци, които тормозят от години българските земеделци. Не става въпрос за облагане с данъци, успокои той производителите. И обеща още един стимул за земеделието. Големи търговски вериги са готови да отворят вратите си за български зеленчуци и плодове. В Пловдив Греков откри първия пазар само за нашенски зарзават.

„Плевнелиев изпълни 6 от поетите 40 ангажимента”, отчита „Труд”. Назначил е в администрацията си млади хора, необвързани с ДС. Създал е Съвет на президентите. Тези дни предстои ново негово свикване. Изпълнен е ангажиментът президенството да е с отворени врати за срещи с работодатели и синдикати, за да се дискутират важни въпроси за страната. Плевнвлиев признава, че все още не е успял да отвори вратите на „Дондуков 2” за обществити, за да се превърне институцията в място на истински дебати.

България може да загуби около 22 млн. лв. заради изоставане по програма „Рибарство”, предупреждава „Стандарт”. Досега са договорени 87% от всички пари, но едва 32 на сто от тях са изплатени, обясни заместник-министърът на земеделието и храните Валентина Маринова. Една от основните причини е, че има проблеми с прилагането на наредбите към различните закони, които се отнасят за усвояването на средствата от европейските фондове. В някои от наредбите се поставят неизпълними условия, което прави кандидатстването по проектите невъзможно. Затова земеделското министерство води преговори с Европейската комисия за удължаване срока на изпълнение на проектите на малките рибарски групи поне с още пет месеца или до май 2014 г., уточни зам.-министър Маринова. Тя призна, че дребните производители и рибари нямат сигурност при подаване на документите си за финансиране. Освен това не отговорят на условията на банките за кредитиране, защото нямат необходимите кредитни досиета и банките не гледат на тях като на надеждни клиенти. (БТА)