Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

СДС декларира, че къса със зависимостта от ГЕРБ и се присъедини официално към партиите от Реформаторския блок, съобщава „Сега”. Вчера лидерът на партията Божидар Лукарски подписа меморандум за присъединяване към блока заедно с БЗНС. Именно обвързаността на СДС с ГЕРБ, която се афишира малко преди последните парламентарни избори, бе основната причина за разпадането на „Синята коалиция”.

Реформаторският блок може да се превърне в патерица на БСП и ДПС, коментира „Сега”. Категоричният отказ за сътрудничество с ГЕРБ след изборите е или политическо късогледство, или поредното залъгване на избирателите. Към момента ще е най-добре, ако лидерите на петте партии в блока избягват да коментират темата. Имат изключително удобно обяснение за това - ситуацията все още не е предизборна. Когато започне кампанията обаче, те би трябвало да заявят открито, че ако след изборите се налага да влязат в управленска коалиция, единственият възможен партньор е именно ГЕРБ. Разбира се, биха могли да се поставят и някои условия, като например всички политици от ГЕРБ, които са загубили общественото доверие, да не участват в бъдещото правителство. Това е единствената печеливша тактика. Партиите от Реформаторския блок не бива да допускат страхът им да не станат патерица на ГЕРБ да ги превръща отново в патерица на БСП и ДПС.

„Реформаторският блок продължава да стои затворен за протеста”, коментира „Дневник”. За вече почти два месеца от съществуването си Реформаторският блок е обърнат назад да събира отломките на катастрофиралата стара десница, вместо да разбере протестиращите, да вникне в исканията им и да се опита да бъде техен политически представител. Вярно, това би било много по-трудно от това да се присъединят механично СДС и БЗНС. Ще трябва да се дават отговори на неудобни въпроси. Много от познатите стари лица ще трябва да приемат реалността, че е крайно време да се оттеглят от активната политика, за да отстъпят мястото си за израстването на нови лидери. В този процес старите механизми за контрол и вземане на същинските властови решения неизбежно ще се разрушат. На тяхно място би трябвало да се създадат нови механизми, с които политическите представители са отчетни за действията си пред избирателите си в реално време. Това е абсолютно неизбежно, ако целта е да се промени политическото статукво.

„Инженерни президентски напъни”, коментира „Монитор”. Няма съмнение, че срещата на президента Росен Плевнелиев само с лидерите на две партии от Реформаторския блок (ДСБ и Движение „България на гражданите”) ден преди гласуването на неговото вето върху актуализацията на бюджета в парламента е поредният му политически ход. Целта е да бъде изострено допълнително напрежението, защото е известно отрицателното отношение на така наречените реформатори към промените в Закона за бюджета. Но има и една друга цел, която става все по-ясна - държавният ни глава да се превърне в неформалния лидер на този десен блок. Подобно инженерство не е новост за тези, които скрито дърпат конците. ГЕРБ бяха също техен проект, но след провала му спешно трябва да се намери нова формула за успех, който ще възвърне на кукловодите разклатените им позиции и ще им помогне да се измъкнат от икономическия фалит.

Служителите на МВР вече ще имат право да притежават акции от търговски дружества, както и да се разпореждат с тях. Това предвижда изцяло новият проектозакон за МВР, с който „Сега” разполага. Той ще бъде пуснат за обществено обсъждане в следващите дни. Сега на полицаите е позволено само участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост, като това не се считаше за търговска дейност, която по принцип е забранена. В проекта към този текст се добавят и акциите, като тяхното притежание няма да се смята за търговска дейност.

„Дойде ли краят на „Холдинг МВР”, коментира „Сега”. Намерението на вътрешния министър Цветлин Йовчев министерството да се освободи от несвойствените си дейности - охрана, производство на регистрационни табели за автомобили, строителство, продажба на оръжие и боеприпаси, системи за наблюдение и др., изглежда логично. Остава въпросът как ще се процедира с фирмите на МВР при евентуалното им изваждане от ведомството - ще се закриват и ликвидират или пък ще се приватизират? Ако се приватизират, то кой ще прави раздържавяването - МВР или Агенцията за приватизация? В чии ръце ще отидат дружествата и охраната на 50 000 обекта? Ще стигне ли един мандат, за да спре търговската дейност на МВР?

Полицаите, които охраняват протестите, ще получат награди за половин милион лева, обявява в интервю за „Труд” зам. вътрешният министър Васил Маринов. Парите са от бюджета на ведомството. В МВР по норматив се заплаща до 50 часа извънреден труд. Много от полицаите са надхвърлили тези часове във връзка с протестите. Някои са с над 200 часа. Средствата ще бъдат пропорционално разделени между всички участвали в охраната на протестите - не според длъжностите, а според часовете извънреден труд, обяснява Маринов. Той отбелязва още, че чиновниците в МВР стават с 15% по-малко.

„Пари за нищо”, коментира „Стандарт”. В сряда изненадани руски и английски граждани, хора, броили по стотина хиляди евро за апартаменти в Равда, с изненада разбраха, че трябва да пият по една студена вода. Защото съдът върна терена, на който са построени техните 50 апартамента, на Националната спортна академия, която води битка с реститутите за този имот от 11 години. Дори само това е достатъчно всеки чужденец, решил да купува какъвто и да било имот тук, да класифицира България като страна на абсурдите и да отиде да си харчи парите другаде. В колко нормални държави съдебната битка за един обикновен имот трае повече от две петилетки? Като през това време въпреки възбраната за строеж едната от страните в спора свободно го застроява и дори продава апартаментите. Въпросът не е само в това, че някой ловък измамник е прибрал парите на незапознатите с родните нрави чужди туристи. А във факта, че държавата позволява това да се случи - като ту реституира, ту си връща подобни спорни терени, в зависимост от това кой е на власт в момента.

„Субсидии по мярка, а не пиар”, коментира „Труд”. Дъжд от субсидии за фермерите и по-добра пазарна среда за стоките им. Тези послания излъчва Министерството на земеделието в последните дни. Земеделците обаче са наясно, че хипермаркетите търсят огромни количества, които стопаните с разпокъсаните си ниви няма как да покрият. Парадоксът е, че въпреки това не се обединяват. Министерството на земеделието има лостове, чрез които да стимулира фермерите да се обединят и така по естествен път да започнат да доставят количествата за хипермаркетите, без да имат нужда от посредници. Това е същинската задача на министерството, а не да се вглежда в пазара. В съюз фермерите ще започнат и да усвояват европарите за пазари на производители. Тласъкът за обединяване най-лесно и бързо може да дойде през субсидиите.

„Преговаряме ВЕИ-тата да свалят цената на тока”, казва в интервю за „Телеграф” Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката. Той посочва, че ние ударно сме преизпълнявали изискването към 2020 г. да гарантираме 16% производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. В момента сме на 15%. Една от причините да се дебалансира системата е, че много бързо са били включени тези източници. Те са с дългосрочни договори на изключително високи цени. „Фотоволтаиците и ветропарковете в момента са с обща мощност 1651 мегавата. И ние сме задължени да изкупуваме цялата произведена от тях електроенергия, и то на преференциални цени. Започваме преговори с представителите на този сектор да направят нужната отстъпка”, обяснява Стойнев.

„Тъмната страна на гурбетчийството”, е анализът в „24 часа”. Когато става дума за гурбет, обикновено имаме предвид движението на неквалифицираната или полуквалифицираната работна ръка. Премеждията и изпитанията, през които са готови да преминат имигрантите, за да имат някакви доходи и - понякога - за да се установят да живеят трайно на новото място, илюстрират факта, че България няма сериозна политика за интегриране на нискоквалифицираните на пазара на труда, няма сериозна социална икономика. В развитите страни нискоквалифицираните мигранти заемат позиции, подобни на тези, които биха заемали в родните си страни. Работата на българските мигранти е в сектори, които предлагат работа на нискоквалифицираните. Това поставя под съмнение един от митовете, че отиването в икономически по-развита страна е свързано с професионално израстване или по-добра кариера. (БТА)