Преглед на печата

„Управление в стил „рецесион”, коментира „Сега”. „Рецесия” идва от латински и означава отстъпление, връщане назад. От високите етажи на властта предупреждават за нов икономически срив, но вместо трескаво да пишат антикризисни мерки, излязоха във ваканция. Не е работа на правителството да се оплаква колко е тежко положението. За това си има опозиция, синдикати, работодателски организации, партийно необвързани експерти по икономика и финанси. Ако има проблем, правителството трябва да излезе с решения, не да хленчи. Ако не може и не знае как, значи трябва да си ходи.

Премиерът Пламен Орешарски трябва да говори други неща - че от 2011 г. досега единствените страни в ЕС с повишение на рейтинга на държавния дълг са България и Латвия според скалата на Moody’s. Че въпреки скандалното управление на ГЕРБ, единствените икономики с ръст за първото тримесечие на 2013 г. са прибалтийските републики, Румъния, България, Полша и Словакия. Това са данните на Евростат. А резултатът се дължи най-вече на работливия и жилав български частен бизнес, не на „грижите” на управляващите.

„Полицията е на гражданите, не на политиците и министъра”, казва в интервю за „Телеграф” Цветлин Йовчев, вицепремиер и министър на вътрешните работи. Според него ключовата дума сега е диалог с протестиращите и диалог между институциите за решаване на кризата. В противен случай съществува огромна опасност страната да бъде хвърлена в спирала от следващи една след друга кризи. Всеки протест може да има организатори и те имат право да го движат в каквато посока искат. Проблемът е, че има хора, които искат манипулативно да насочат протестиращите в посока, в която да ескалира напрежение и да се провокира насилие. Полицията ще продължава да изпълнява задълженията си, разписани в Закона за МВР, уверява Йовчев. Полицията не е нито на политиците, нито на министъра, тя е на гражданите. Тя трябва да пази хората, заявява вътрешният министър.

„Сегашните протести нямат нито водачи, нито ясни послания”, отбелязва в интервю за „Дума” д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа”. „За мен основният аргумент в един протест е материалният мотив, казва Тренчев. - При всички наши протести, като изключим първите - 1989 г., които бяха по идейни съображения - искахме промяна на системата, след това са били строго материално мотивирани. За всеки протест, в който сме участвали, а ние сме участвали в хиляди такива, има конкретни мотиви - някъде не платили заплати, другаде условията на труд са лоши. Всички тези протести, първо, са документирани, второ, те са организирани, имат съответните водачи, съответната документация. Сегашните, прави впечатление, не отговарят на класическата матрица на протестите - няма водачи, неясни послания, от които в общи линии може да се изведе настояването за оставка и нови избори. Нищо друго не е ясно изказано. Протестът не формулира ясна алтернатива, освен избори на всяка цена и каквото стане, което е политически незряло”, е оценката на Тренчев.

„Вече не може да се управлява така, както през 90-те”, посочва в интервю за „Сега” адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на фондация Програма „Достъп до информация”, която води множество дела за публичност на данни, които би следвало да са достъпни за гражданите. Според него управляващите не разбират логиката и смисъла на това, което хората искат - това е категоричният извод след 50 дни протести. „Това, което очевидно при нас управляващите не схващат, не желаят да схванат или не могат да схванат, е, че не може да се управлява така, както се е управлявало през 90-те години, още по-трудно както се е управлявало преди това. В една демокрация хората имат право на глас не само когато гласуват, но и когато се приемат регулации, закони, от които техният живот и доходи зависят. Това е основната причина за тази драма и тази пропаст, която съществува между хората и институциите”, допълва Кашъмов.

„Партиите са мъртви! Да живеят партиите!”, коментира в „Труд” политологът Димитър Ганев. Масовото недоверие към партиите, все по-чувствителната им отдалеченост от обществения дневен ред, гарниран с нови форми на политически обсъждания, поставя традиционните медиатори между властта и хората в тежка ситуация. Неслучайно тази делегитимация на партиите ражда нови форми на политическа организация, които да осъществяват граждански натиск. Протестният процес, в който се намираме от вече повече от година, роди подобни проекти. В последните месеци се нароиха много като брой и мащабни като участие Facebook групи, които се превръщат в своеобразен портал за политически дискусии. Ако действително някои от тези нови проекти набере сила и популярност, той ще трябва да създаде партия, с която да се яви на избори, а ако не успее, ще бъде хвърлен на политическото гробище.

„Създаваме нещо много по-голямо от партия”, казва в интервю за „Капитал daily” Саша Безуханова, инициатор и основател на платформата „България може”. Безуханова посочва, че платформата е фабрика за идеи, която произвежда решения за развитието на България. „Създаваме общност, основана на споделени ценности, отвъд партийна, професионална и социална принадлежност. Нямаме за цел да създаваме политическа партия и мислим, че продуктът на „България може” е нещо много по-голямо и по-важно от партията. Ние формулираме политики. Партиите са инструмент за реализирането на такъв тип политики”, обяснява Безуханова.

„Кой ще контролира митничарите”, коментира в „Труд” Тихомир Безлов, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. Той припомня, че миналата седмица бяха сменени петима от началниците на десетте най-големи митници в страната. Този филм гледаме още от 1990 г. Днес никой не знае колко е дълъг хоризонтът на началниците в митническата агенция. Първо, не е ясно как коалиционните партньори БСП и ДПС ще се разберат за бъдещия началник на митницата и неговите заместници. Второто, и по-важното е, какво ще се случи с правителството в следващите месеци. Един от проблемите, който възникна с митниците при предходния управленски мандат, бе, че финансовият министър закри инспектората, който контролираше неправомерното поведение на митническите служители. Отделно, че инспекторатът имаше доста ограничени правомощия - нямаше разследващи функции, да не говорим за по-сериозни средства за контрол като агентура, специални разузнавателни средства и т.н.

„Ако парламентът реши, замразяваме стажа и възрастта за пенсия”, е озаглавено интервюто в „Монитор” с д-р Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика. Според него е възможен вариант да спре нарастването на възрастта за пенсиониране, но само за определен, непродължителен период от време - от две до три години. Това ограничение във времето се налага поради лошото демографско положение в страната, което води и до неблагоприятни последици за бюджета на държавното обществено осигуряване. Към момента приходите от вноски покриват по-малко от 2/3 от разходите за пенсии, а недостигът се покрива със средства от държавния бюджет. Народното събрание да вземе тези решения, които, от една страна, ще се опитат да възстановят усещането за справедливост, а, от друга, ще дадат възможност в условията на криза голяма част от българските граждани да се възползват от сегашните условия за пенсиониране, посочва Адемов.

„Спрете да се изказвате за „Доверие” - рискувате финансовата ни система”, предупреждава в „24 часа” Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор. Той заявява ясно, че сделка за продажба на осигурително дружество „Доверие” не може да има без одобрение на Комисията за финансов надзор. „Обръщам се с апел към българските институции - президент, парламентаристи, представители на синдикатите, които се изказват по темата, без да имат нито информация, нито правомощия по вземането на решение, да спрат да го правят. Така рискуват резултатите на конкретния пенсионен фонд, на компанията - собственик, която е публична и се търгува на борсата, и на цялата финансова система. Изказванията им могат да се приемат за манипулация, която да изкриви пазара”, отбелязва Мавродиев.

„Истерията с бюджета е само политика”, коментира „Стандарт”. И с актуализация на бюджета, и без нея нищо съществено няма да се промени. Актуализацията е политически проблем. От едната страна е правителството, чийто интерес е да похарчи повече пари, за да се опита да си купи малко доверие в обществото. От другата страна е опозицията, която се опитва да втълпи, че вземането на 1 млрд. дълг е нещо страшно. Къде сме ние - обществото - не е ясно. Да се вземе дълг не е страшно, това е просто съвременна икономика. Не е добре обаче този дълг да се похарчи неефективно. Българската икономика не само че няма да се поддаде на политическата криза, ами ще се представи по-добре през второто полугодие.

„България ще е истинска част от ЕС, когато Сърбия и Македония влязат”, казва в интервю за „24 часа” Кристиан Вигенин, министър на външните работи. Целта ни е Западните Балкани да са част от Евросъюза, посочва той. Едва тогава ще могат да се разгърнат в пълен обхват и ползите от членството в съюза - когато целият регион ще може да бъде разглеждан като един общ пазар, една икономическа зона с общи правила. Ще имаме едно пространство, което ще бъде много по-привлекателно за инвестиции и за живеене. За да стане член на ЕС обаче, Република Македония трябва да реши проблемите със съседите си. Да покаже, че се придържа към принципа на добросъседство и да реализира необходимите реформи, които се очакват от Европейската комисия, отбелязва Вигенин. (БТА)