Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

За печатните издания един от акцентите на изминалата седмица бе обявеното от президента Росен Плевнелиев намерение - безпрецедентно за политическата практика до момента - да наложи вето върху закона за актуализация на държавния бюджет. Ако той направи това, ще влезе в историята на прехода като първия държавен глава, позволил си да атакува бюджет, приет от Народното събрание. Депутати - не само от управляващите, но и от опозицията - ГЕРБ - се обявиха против евентуалното вето на актуализацията на бюджета, което обмисля президентът. Според народните представители бюджетът е изключителен прерогатив на изпълнителната власт.

Преди седмица протестът срещу актуализацията на бюджета пред парламента прерасна в сблъсък между полиция и демонстранти. Пресата представя двете гледни точки, свързани с актуализацията на бюджета, изразени през периода на отминалите седем дена от БСП, ДПС и ГЕРБ. От БСП посочват като аргументи за актуализацията - по-ниската икономическа активност, оттук по-ниският ДДС и корпоративен данък, проблемите в приходните агенции, които водят до ниска събираемост на дълговете. Според социалистите, ако не се емитира дългът от 1 млрд. лв. до края на годината, през март 2014 г. ситуацията ще бъде усложнена и пак ще се стигне до неговото увеличаване. „Ние не подкрепяме актуализацията”, заявява Владислав Горанов, ГЕРБ. Според него темповете на приходите и разходите се движат близко едни до други и все още няма основание да се смята, че има такива сериозни притеснения, за каквито се спекулираше в началото - за недостиг от 1 или 2 млрд. лв. В сегашния бюджет има определени резерви. С всички инструменти, с които разполага правителството, подобна актуализация можеше да се избегне.  „Властта лъже, че ни трябва заем” - е позицията на лидера на ДСБ Радан Кънев. „Дълбоко неаргументирана актуализация на бюджета и дълбоко неаргументиран заем”, категоричен е той. В крайна сметка парламентът реши: дефицитът се вдига на 2% от БВП, ще се тегли нов външен заем.

Протестната вълна срещу управляващите продължи и през изминалите седем дена и съсредоточаваше вниманието на печата върху себе си. Изданията коментириха случващото се като: „Невъзможният диалог между улица и власт”, „Игра на котка и мишка без край”, „Ситуацията патова, няма лесно решение”. „Ако #ДАНСwithMe не успее, младите ще емигрират”, сподели проф. Александър Кьосев. „И БСП, и Улицата се инатят, предсрочен вот изглежда неизбежен”, даде оценка на статуквото политологът Димитър Аврамов. 47% от българските избиратели симпатизират на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски показа експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл”. 41% са на обратното мнение. 31% пък одобряват контрапротестите в защита на властта. Обществото е разделено за актуалните събития в страната. Мнозинството не иска кабинетът да изпълни мандата си, едва 21% са на обратното мнение. Но за вот веднага се обявяват едва 15 на сто от анкетираните. Всеки четвърти желае избори до края на годината, а 30% - до 12 месеца. Пъстра е картината по отношение на честността на протестите. Всеки трети избирател счита, че демонстрациите са по-скоро платени и обслужват политически партии и лидери. 39% ги намират по-скоро за спонтанни. Едва 3% от българите с избирателни права участват редовно в протестите, почти изцяло те са жители на София. 10% се включват понякога. 65% от запитаните осъждат действията на протестиращите в нощта на сблъсъка пред парламента. 53% не одобряват поведението на полицията тогава. 43% намират медийното отразяване на протестите за обективно, а всеки трети го определя за пристрастно. Сред недоволните преобладават хората, които смятат, че журналистите изкривяват в полза на протестиращите.

Организирана престъпна група от 15 човека, следяла двама души, свързани с продажбата на фонд „Доверие”, бе разбита през седмицата. От държавното обвинение не съобщиха имената на застрашените с аргумента, че те са свидетели. Групата бе арестувана в сряда сутринта. „Доверие” е най-голямата частна пенсионноосигурителна компания (ПОК) в България. В нея са спестяванията за допълнителна пенсия на 1,25 милиона българи, като сумата по техните партиди е над 1,7 млрд. лева. За подготвяна смяна на собственика се разбра през април, когато австрийският вестник „Дер Щандарт” обяви, че „Виена иншурънс груп” (ВИГ) ще продаде своя мажоритарен дял - 92% от фонда и че за сделката се състезават „двама от най-големите бизнесмени в страната - банкерът Цветан Василев и производителят на лекарства Огнян Донев”. Според прокуратурата лидерът на въоръжената група за убийства и грабежи е Валентин Янев-Вальо Бореца. Той е в затвора от повече от година и половина, където излежава присъда за рекет. След влизането на Вальо Бореца зад решетките до лидер се издигнал Мартин Антов. Антов е кикбоксьор и бивш шофьор и охранител на Антон Петров-Хамстера, подсъдим по делото "Октопод" и обвиняем за склоняване към проституция. Още преди време криминалисти обясниха, че Антон е един от близките на Бореца. Прокуратурата е повдигнала обвинения на още 13 души - членове на бандата, чиито имена са:  Пейо Карамихов, Ангел Мечкаров, Валери Александров, Радослав Раденков, Иван Илиев, Симеон Николов, Николай Рангелов, Христо Христов, Николай Стойков, Димитър Георгиев, Жечо Белясин, Цветомил Петров и Денислав Пеев.

„България може да загуби 2,5 млрд. евро от ЕС за пътища в периода 2014-2020”, предупреждава „24 часа”, цитирайки съобщение на министерството на регионалното развитие. Причината е решението на Конституционния съд, който отмени текстове от Закона за устройство на територията, които позволяват строителство в частна собственост, преди да са приключили отчуждителните процедури.

Борисов поиска експертен кабинет на ГЕРБ с реформаторите: „Много разчитам на Реформаторския блок, защото няма кой да победи такава коалиция между БСП, ДПС и „Атака” - освен обединението на десните с ГЕРБ”, предава думите на бившия премиер „24 часа”.

Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) ще бъде закрит. Това съобщи в интервю за „Труд” председателят на парламента Михаил Миков. „НЦИОМ няма място в парламента. Сега, когато има достатъчно социологически агенции, не е необходимо да има официозна такава”, обясни Миков.

Ръководителите на задгранични представителства няма да могат повече да пишат свободно в социалните мрежи и да демонстрират политически пристрастия, информира „Преса”. Професионалният кодекс на служителите в дипломатическата служба ще им забрани това. Този документ е разписан като задължение в закона, но досега външните министри така и не намериха време да го изготвят. Министър Кристиан Вигенин обаче е готов и още следващата седмица ще го подпише. В кодекса се казва, че посланиците ни „са длъжни да не компрометират ефективността на изпълнението на служебните си задължения чрез публично изразяване на лични възгледи и политически убеждения”. От подготвения кодекс не става ясно какви последствия ще има за дипломатите, които го нарушават. Кодексът предвижда при предоставяне на услуги на гражданите дипломатическият служител да прояви любезност, тактичност и уважение и да равнопоставя всички случаи и лица. Основните оплаквания на българите зад граница са, че дипломатите ни понякога са груби и неотзивчиви. (БТА)

Последвайте ни

Коментар