Коментар

Преглед на печата

18 април 2013 12:10

„Питайте ги за цената на тока, а не за работни места”, коментира „Сега”. Цената на тока трябва да бъде включена в предизборните платформи на партиите, които избягват темата за енергетиката, предпочитайки да говорят утопии за хиляди работни места, сигурност, благоденствие и всички останали клишета. Сякаш досега са ни ги осигурили. Националната електрическа компания премина 2 млрд. лева задължения още в средата на 2012 г. и сега, макар финансовият й отчет за 2012 г. да липсва, върви към 2,4 млрд., което е близо 60% от активите й. Неизбежно е ново двуцифрено повишение на тока от 1 юли т.г. Въпросите са: с колко и кой ще поеме отговорността. Бъдещият кабинет ще трябва да помисли и върху нов механизъм на ценообразуване на цената на тока, а паралелно с това да разшири групата на българите, които се нуждаят от енергийно подпомагане. Крайно наложително в страна с бедност като българската. Всичко това очаква решенията на следващите управляващи след по-малко от месец.

„На 12 май битката е за нашите 50 лв.!”, коментира „Сега”. Тази година 12 май е ден за плащане. Харесваме си партия, гласуваме за нея и така доброволно й даваме 50 лева за следващите четири години. Т.нар. държавна субсидия на политическите партии всъщност не е нищо друго освен законно пробиване на още една дупка в джоба ни. Срещу 40 000 бюлетини на изборите получават гарантирани 500 000 лв. годишно! И няма никакво значение дали и как работят и за какво харчат тези пари. Да се разчита на оторизираните държавни органи да контролират партийните финанси се оказа нонсенс. Те нямат желание да проверяват каквото и да било, нито сили да санкционират. И се назначават от същите тия партии, дето се издържат от нашите пари. Така че спасението е само едно - да спрат да ни бъркат по джобовете и да се оправят сами.

„Премиерът не вярва на МВР”, пише на първа страница „Труд”. Премиерът Марин Райков няма доверие на МВР и процедурите им при използване на специални разузнавателни средства (СРС). Този извод може да се направи от изявленията му след заседанието на правителството. Райков е посъветвал вътрешната министърка Петя Първанова да подписва документите за използване на СРС само в присъствие на други колеги, както и да бъде „повече от внимателна”. Преди дни прокуратурата обяви, че проверката в МВР е потвърдила две трети от сигнала на лидера на БСП Сергей Станишев за безконтролно подслушване.

„Тоягата и микрофонът”, коментира „Труд”. Законът за СРС-тата възлага сега осигуряването и прилагането им на две специализирани дирекции в МВР и ДАНС. Така този, който има право да иска СРС-та, е същият, който разполага с тях, т.е. поръчителят се изявява и като изпълнител. На съдията се отрежда поддържаща роля - да даде разрешение това да се случи. А как точно се случва - никой от МВР и ДАНС не е длъжен да му се отчита. И понеже МВР е йерархична структура, всичко се оказва в ръцете на министъра. „Тоягата и микрофонът не бива да бъдат в една и съща ръка”, призова главният прокурор Сотир Цацаров и лансира идеята за създаване на една зависима само от закона агенция за СРС. Агенцията със слушалките би могла да бъде към премиера или към съдебната власт. Остава въпросът, че някой трябва да контролира новата агенция.

Какъв ще е политическият отзвук от скандала с подслушването, пита „Труд” водещи социолози и политолози. Кольо Колев: „Ефект ще има, но не в колосална степен. Скандалът нагнетява анти-ГЕРБ настроенията и превръща нагнетения негативизъм в ярост”. Антоний Гълъбов: „Скандалът повече ще се отрази на предизборната кампания, отколкото да предизвика истинска загриженост за качеството на демокрацията и за състоянието на държавата. Не очаквам този въпрос да намери категорично решение с осъдителни присъди”. Васил Тончев: „Очаквам този скандал на изборите да повлияе на центристкия електорат. ГЕРБ ще изгуби подкрепа, от което БСП ще извлече дивиденти”.Кънчо Стойчев: „С тази случка Цветан Цветанов (бивш министър на МВР, б.р.) е изгорен политически. Скандалът ще се отрази върху образа на страната, който става безумно лош”.

„Има черен пазар на информация от подслушванията”, твърди в интервю за „24 часа” социологът Тихомир Безлов. Според него въпросът е защо никой не разследва тези, които търгуват с нея и я дават главно на големи бизнес структури. Когато хора с 1400 лв. заплата седят върху милиони, а няма кой да ги контролира, нещата няма да се променят. Контролът се прави само със силни вътрешни служби, посочва Безлов.

„Докато прокуратурата не докаже вина, всичко останало са политически спекулации”, заявява в интервю за „Труд” юристът и кандидат за депутат от ГЕРБ Димитър Лазаров. „До този момент не съм чул нищо повече от хипотези. Убеден съм, че това ще остане на етап зле скалъпен компромат. Не виждам причина Цветанов да се отказва от политиката”, допълва Лазаров.

„Българското общество стана жертва на един скандал, който си го създадоха БСП и смятат с него да им мине цялата кампания”, коментира вчера Цветан Цветанов, цитиран от „24 часа”. Бившият вицепремиер беше категоричен, че не смята да отговаря на агресията на опозицията с агресия.

„Скритата намеса на МВР и специалните служби в политическия и икономическия живот на страната, наследена като канали, мрежи и глашатаи от времето на тоталитарната система, е тъжна и неевропийска черта на днешна България”, констатира в „24 часа” Борислав Цеков, Институт за модерна политика. Според него живеем в „милиционерска република, а не в държава на гражданите. Краят й ще се види, само когато имаме тотално реформирани специализирани служби, поставени под ясен граждански и парламентарен контрол”.

„С подслушването Цветанов сътвори най-тежкия гаф на прехода”, оценката е на Георги Първанов, президент (2002-2012), в интервю за „24 часа”. Според него отговорността трябва да сподели и Бойко Борисов, защото той не може да не е ползвал информацията, събрана от незаконното подслушване.

В целия хор на засегнати по странен начин не се чу само гласът на президента Росен Плевнелиев, коментира „Преса”. Обществото очаква да чуе от него отговори на ред въпроси. Най-малкото защото той формално олицетворява властта в момента. Главният прокурор Сотир Цацаров вече показа, че се е еманципирал от правителството, по време на чийто мандат беше избран. Плевнелиев няма избор и трябва да го последва. Добър или лош като политик, президентът е друго начало - европейско, по-модерно, по-цивилизовано. И в този случай той трябва категорично, ясно, честно и безстрашно да застане на страната на главния прокурор и народа си и да помогне да се разкрие истината.

„Държавата се намеси грубо на пазара на лекарствата”, съобщава „Сега”. И служебното правителство продължи политиката на необоснована и на практика незаконна намеса в пазарните отношения, като реши вчера да замрази цените на лекарствата за свободна продажба чрез промени в наредбата. Така пределната цена на лекарствата, които се продават без рецепта, ще може да се увеличава единствено според инфлацията в период от една година. В момента производителите и вносителите могат да поискат максимална цена, а търговците на дребно не могат да продават медикамента над нея. От здравното министерство обясниха, че мярката е антикризисна, има социална функция и ще действа само година.

Едва между 7 и 9% от хранителните стоки, които купуваме, са произведени в България, акцентира електронното издание „Класа”. За това сигнализираха от съюз „Произведено в България”. Според Мариана Кукушева, член на УС на съюза и председател на асоциацията на хлебопроизводителите, че при навлизанетои на на търговските вериги у нас българските храни на щандовете им е бил около 30%, а вече е под десет на сто. От съюза сигнализираха, че има масови фалити на български предприятия, особено в хранително-вкусовата промишленост. Проблемът е свързан с търговските практики, които големите вериги прилагат към българските производители. От загубените 400 000 работни места през последните години, 290 000 са в български производствени предприятия.

„Ако политическата непредсказуемост и нестабилност продължи по-дълго, ако нямаме ясен резултат от изборите, който да доведе до формирането на стабилно правителство, при всички случаи можем да очакваме негативно влияние на политиката върху икономиката”, предупреждава в интервю за „Труд” главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. По думите му неслучайно един от основните показатели, който сочи в какъв икономически цикъл сме, е индексът на потребителското доверие или индексите с бизнес климата. Докато не се променят тези индикатори, свързани с усещането за средата, в която живеем, няма да се промени ситуацията. Не можем да очакваме икономически растеж в една среда, ако хората ги е страх да говорят по телефона, отбелязва Хампарцумян. (БТА)

вестници Преглед на печата

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни