Преглед на печата

„Е-правителството глътна 100 милиона”, отчита в интервю за „Стандарт” Роман Василев, министър за електронното правителство. От 2002 г. по документи започва развитието на стратегия и планове за е-правителство, посочва той. През тези над 10 години има много инвестиции, много стратегии, много планове. След три или четири години е възможно да има работещо е-правителство в България. Но зависи от начина, по който ще подхождаме оттук нататък, смята Василев. По думите му един от основните ключови фактори за това ненапълно работещо е-правителство е разпокъсаността, с която се подхождаше към изпълнението на стратегията за неговото развитие. В момента има действащи проекти, възлизащи на около 100 млн. лева. Разпокъсаният подход е основната причина да сме с усещането, че мина много време, а все още виждаме малко работещи услуги.

„Изборна програма или изборна психоза”, коментира „Труд”. Избирателят рядко чете предизборните програми, преди да отиде до урната. Политиците знаят това, а партиите го използват. В предизборните платформи обикновено изскачат 3-4 „гвоздея”, зад които не стои особен практически смисъл, но пък хората искат да чуят точно това. Посланията се свеждат до лозунги, най-често отчетливо популистки, но облечени в креслива или запомняща се фраза. Колкото по-непрочетени са програмите, толкова по-вероятно е реализирането им да остане на хартия. Толкова по-голям е и рискът изборната кампания да се превръща по-скоро в масова психотерапия и опит за хипноза, отколкото в сериозен разговор. Крайният резултат обикновено е емоционален, а не рационален, от което губят всички.

„В блатото на социологията трябва да се гази с високи ботуши”, коментира „Сега”. Години наред хората от бранша публично се омаскаряват, без да държат сметка нито за честта на науката, нито за собственото си достойнство. Точно по този начин се разви през последните седмици поредният скандал в гилдията. Повод за кавгата стана появилото се в медиите електорално проучване, което показа смайваща разлика между първите две партии: 30% за ГЕРБ и едва 16% за БСП. За средния гражданин е пълен абсурд да се опитва да открие истината в тази плетеница от полуистини и полулъжи - това нито му е работа, нито му е във възможностите, нито го интересува. При това дори да иска да се ориентира, никой няма да му помогне. Затова, когато се изправи пред урните на 12 май, може би по-добре за избирателя е да забрави за изследвания, резултати, интерпретации и тълкувания. И да подходи към партиите, които му се предлагат, според нуждите, потребностите и желанията си.

Партийната мобилизация месец преди изборите се отразява положително на рейтинга на политиците. Това сочи изследването на агенция „Медиана” от началото на април, представено в „Труд”. Подалият оставка премиер Бойко Борисов прибавя към рейтинга си 4% през последния месец и достига до 38% одобрение. Решението на Сергей Станишев да не се кандидатира за премиерския пост, ако БСП спечели изборите, явно не се наказва от социалистите. Подкрепата за него е 36%. Президентът Росен Плевнелиев остава на върха на политическото одобрение с рейтинг от 50%. Две дами - еврокомисарят Кристалина Георгиева (44%) и столичният кмет Йорданка Фандъкова (42%) запазват позициите си сред първите. Изненадващо Георги Първанов се класира на второ място с 46%. Обяснението е в отсъствието му от острото предизборно противопоставяне.

„800 000 още избират партия”, посочва в „Стандарт” социологът Живко Георгиев. Според него хората, които излязоха да протестират през февруари на улиците, могат да направят вота интересен, ако гласуват за извънпарламентарни партии, които са им най-близки като радикални искания. Това са около 700-800 000 души, които ще решат за кого да гласуват в последния момент. На практика това са 15-20% от избирателите. От тези гласове ще се възползват най-вече „Движение България на гражданите” и „Атака”, но също така и НФСБ, коалициите около ГОРД на Слави Бинев, ЛИДЕР на Христо Ковачки и на ВМРО. Всички те разполагат с добри организационни и финансови възможности, така че при ниска избирателна активност не са изключени изненади. Или най-малкото, въпросните формации могат да "докоснат" 4-те процента.

„Кампанията ще реши вота”, отбелязва в „Стандарт” социологът Васил Тончев, „Сова харис”. Според него засега сигурни участници в бъдещото Народно събрание са само ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”, а „България на гражданите” на Меглена Кунева е на ръба на 4-процентната бариера.

„Преса” акцентира върху мрачната прогноза на кабинета „Райков”: България няма скоро да излезе от кризата и да тръгне нагоре. Това се вижда от документ на финансовото министерство за основните икономически показатели на страната в периода от 2013 до 2016 г. Според него през 2016 г. стопанството ще се свие с 0,4%, вместо да се оттласне от дъното, каквито бяха първоначалните предвиждания. През 2015 г. ни чака и бум на безработицата, която ще стигне 14%. През 2012 г. нивото й беше 12,3%. Мрачният сценарий на служебното правителство се основава на очакванията за продължаване на рецесията в Европа, което носи рискове и за нашата страна.

Следим с интерес „Офшорлийкс”, готови сме да проверим данни за български фирми и граждани с офшорни сметки, когато те бъдат оповестени. Това заявява в интервю за „24 часа” Красимир Стефанов, шеф на Националната агенция за приходите, който е в отпуск, тъй като е кандидат-депутат от ГЕРБ. „По европейската директива за спестяванията вече получаваме данни за всички влогове на българи в ЕС. Нашият парламент ратифицира изцяло нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Швейцария, в която има клауза за разкриване на банковата тайна. Това означава, че при проверка или ревизия на български граждани може да поискаме от швейцарските данъчни власти да посочат и наличността по сметките”, обяснява Стефанов.

„Икономика на свободата”, коментира в „Сега” Емил Хърсев. Държавата не произвежда нищо никога, посочва той. Заетите в раздутата ни администрация не носят на нацията доход, те потребяват доход. Хранените хора на държавата отхапват от залъка на някой, който произвежда доход. Заблуда са проповедите, че в криза трябва да пазим като зеницата си псевдоработните места, платени от държавата, и бюджетните разходи за тях. Живели сме в по-тежки времена - и 1991 г., и 1997 г. бяха такива. И двата случая потвърждават един извод: от дупката се излиза, ако държавата ни остави да работим свободно, свие рентите и разходите си, заеме се да излови бандитите, ограничи кражбите и грабежите. Колкото повече свобода има бизнесът, толкова по-бързо никне като гъба след дъжд. Създава заетост, плаща доходи.

„С евтин труд ще губим всички състезания”, е анализът в „24 часа” на програмния директор на Институт „Отворено общество” Боян Захариев. Според него ако искаме да създадем в нашата икономика дългосрочни предпоставки за растеж на заплатите, ние не можем да разчитаме само на заетост в сферата на най-нискоквалифицираните услуги и търговията на дребно. Германски индустриалци казват, че биха инвестирали в България, ако тук имаше достатъчно работници, които могат да работят със сложни машини. Проблемът е, че ние нямаме професионално образование, което в момента да посрещне нуждите на такива инвеститори. Нямаме и програми за преквалификация, които да позволят да се обучават хора за нови производства. Нашият бизнес не инвестира почти нищо в образование. И понеже държавата в момента изпитва трудности да покрива дори текущите си разходи, си струва да се вземат заеми за квалификация на работна ръка.

„Национализацията не решава проблеми”, казва в интервю за „Труд” вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева. Тя съобщава, че в понеделник идва екип от Световната банка, а от Европейската комисия идват през втората половина на април, за да направят анализ на веригата на ценообразуването в българската енергетика. От анализа ще стане ясно къде има пробиви в системата и как могат да бъдат преодолени. Според Захариева не е имало натиск от страна на протестиращите да се развалят договорите с ЕРП-тата. Национализацията беше една от подхвърлените идеи. Хората си мислеха, че по този начин ще си разрешат проблемите и ще плащат по-ниски цени. „Национализацията не е решение на проблемите. Не само на ЕРП-тата, а на каквото и да било”, категорична е Захариева.

„Как се върти държавен бизнес с бюджетни пари”, проследява „Сега”. Ако попитате чужд инвеститор какво го спира да инвестира в България освен високото ниво на корупция и неработещата съдебна система, със сигурност ще чуете обяснението, че е невъзможно да се бори с цяла държава. Не става дума само за прословутата българска бюрокрация, а за конкуренцията на държавните институции с техните фирми, регламентирани и нерегламентирани дейности. Това са онези дружества, които независимо от приватизацията са се запазили и се налагат като основни конкуренти на силно задъхващия се частен бизнес. С помощта на държавата някои от тях стават толкова силни, че се налагат като водещи в сектора си. Колкото и странно да е, в повечето случаи тези компании нямат нищо общо или дублират част от задълженията на министерствата, които ги управляват. И всичко това с наши пари.

Различията между регионите ще се задълбочават драматично в следващите седем години, вместо бедните да догонват общините с по-добри показатели на икономическо и социално развитие. Проектът на новата ОП „Региони в растеж” предвижда София да получи в пъти повече европейско финансиране, отколкото Варна или Пловдив, а разликата с по-малките и по-бедните градове е над 10 пъти, показва справка, с която „Сега” разполага. Очаква се столицата да получи 20% от бюджета на програмата, отделен за интегрираните планове, който е общо 3 млрд. лв. Следващите осем по големина града ще получат общо едва 15% от сумата. 26 града, които се водят средно големи, ще си разделят близо 1,35 млрд. лв. Средно това означава по около 52 млн. лв. за всеки град. (БТА)