Пак идат избори, някои казват, че били най-скучните, щото били предрешени. Това е възможно най-глупавото възможно твърдение, защото няма нищо предрешено в живота ни, ако сами не си го направим такова. Много ще бъде хубаво, ако българинът сам решава накъде да тръгне живота му, вместо да позволява някой друг да му показва посоката. Било то социолози, политолози или партийни функционери – всеки от тях има своя си интерес, дори и най-вече финансов, да поведе електоралната единица в една или друга посока.
Преди няколко дни във Виена в присъствието на един известен българин се откри една изложба. Когато репортерите попитали този известен българин коя от картините му е направила най-голямо впечатление, той отвърнал: „Стадото”! Защото е най-достъпна, най я разбирам! Възприятията ми са насочени към тази картина...” Абсолютно прав е човекът. Жалко е, че стадния инстинкт винаги заработва най-силно в родната ми страна, когато дойдат избори. Иска ми се поне в неделя да не е така.
Иска ми се поне в неделя този, който пусне бюлетина да може разумно да обясни, поне на себе си защо го прави. И обясненията да не звучат примерно така: „Защото е красив!”, „Защото е висок и представителен!” или „Защото ми харесва!” Дано поне в неделя българите да разберат, че не избират „Мистър България”, министър на труда и социалната политика, местния шериф, който ще разстреля всички бандити на стадиона или пълководецът, който ще поведе славната ни армия към победни битки. Затова си помислете добре и си опичайте акъла! Идва ден за размисъл, ако трябва запасете се от тази вечер с необходимите силни напитки, щото утре поне официално няма да продават, и мислете. Каквото измислите това ще е, поне за близките пет години. Не че президентът има кой знае какви възможности да ви подобри живота, но и това, което може да свърши, е нещо...
И ако, отивайки към най-близкото училище, за да гласувате, в един момент се хванете, че сте заобиколен от „стадо” добре облечени в празничните си дрехи съседи, бягайте встрани. Защото едно „стадо” никога не върви в правилната посока и обикновено, когато стигне в крайната точка вече е късно за път назад.
Между другото днес прочетох в пресата, че един чужд посланик се бил появил на предизборно събитие на един от кандидатите. Ако това е вярно, то е огромен гаф на господин Потапов, гаф, от който може би трябва да се поинтересуват шефовете му в Москва.
Толкова със съветите – имате глави на раменете си, с които може да мислите.
