12 часа и половина през 2001 г. сме отделяли за физиологични нужди, като сън, хранене и тоалет, сочат данните от последното преброяване на бюджета на времето на българските домакинства. Това съобщиха за Дарик от Териториалното статистическо бюро в Шумен. През този месец започва изпреварващо преброяване, свързано с бюджета на време на българските домакинства (то ще продължи до октомври 2010 година и ще бъде петото целогодишно изследване, последното е от 2000/2001 година) и ще се проведе съгласно Закона за преброяване на населението на жилищния фонд в България, свързан с предстоящото преброяване на населението в страната през 2011 г.
Обект на наблюдения са хората над 10-годишна възраст от обикновени домакинства. В цялата страна ще бъдат посетени над 3100 домакинства от 185 населени места.
Целта на наблюдението е да се разкрият основните характеристики на бюджета на българите, които впоследствие ще се съпоставят с тези на населението в останалите страни членки на Европейския съюз. Данните ще се използват за формулиране на държавната политика по отношения на семействата, децата, инвалидите, болните и тази по заетостта.
За реализация на поставената цел ще се попълва анкетна карта за самото домакинство и индивидуален въпросник. Наблюдението ще обхваща два почивни дни от живота на анкетираните - събота и неделя. В дневника за използване на времето денонощието е разделено на периоди от по 10 минути, като всеки трябва да запише, какво е вършил през тях. Например: 7.00 - 7.10 часа - събудих децата; 7.10 - 7.20 часа - направих си кафе; 15.00 -15.10 часа - говорих по GSM с приятелка.
Анализът на резултатите от наблюденията през предходните години разкриват интересни промени в ежедневните ни дейности и тяхната продължителност. Като цяло, същите се отнасят в няколко основни групи: лични грижи; заетост; учение; грижи за семейството; граждански и религиозни дейности; социален живот и развлечения; спортни мероприятия; хобита; масмедии; пътуване.
Средностатистическият българин изразходва голяма част от времето си за домашен труд, като разбира се, данните за мъжете и жените се различават значително. Ако обаче сравним домашната заетост през 1988 г. с тази през 2001 г., ще установим нещо любопитно. И при двете наблюдения домашната ангажираност на жените за денонощие е около 4 часа и половина. Но при мъжете се наблюдава промяна. Докато преди 20 години грижите за дома им "изяждат" 1 час и 57 минути, то през 2001 г. времето им нараства на 2 часа и 30 мин. Дали това е трайна тенденция и дали българката успява бавно, но упорито да приобщава партньора си към домашни задължения, ще стане ясно след година.
Според изразходваното време, в домашната трудова "класация" челните три места заемат приготвянето на храна, миенето на чинии и почистването.
Интересни са и данните за учениците. Докато през 1971 г. един учащ отделя за подготовка на уроците си у дома малко под 2 часа, през 1988 г. това време намалява до около час и половина, а през 2001 г. нараства до 2 часа и 16 минути.
През 2001 г. тези, които работят с компютър, го използват за комуникация (писане, изпращане на имейл, чат) само час и три минути на денонощие, а средностатистическият българин под минута. Предстоящото наблюдение ще даде отговор на въпроса дали и доколко днес интернетът е обсебил нашите социални контакти и ни е лишил от общуването "очи в очи". И дали конкурира телевизията, гледането на която през 1977 г. отнема средно едва 43 минути на денонощие, а през 2001 г. два часа и половина.
Преди девет години феновете на вестниците и списанията им отделят близо час, докато средното време на едно анкетирано лице е 8 минути. Най-големите любители и на ТВ програмите, и на вестниците са: лицата с висше образование; хората над 60-годишна възраст; семейните; представителите на българския етнос. По-пристрастени към писаните медии са гражданите, а към гледането на ТВ живеещите в селата. Телевизията отнема най-голяма част от времето ни в неделните дни и най-малко в сряда, а печатните медии съответно в петък и понеделник.
