Опустошеното унгарско село Колонтар превързва раните си
Опустошеното унгарско село Колонтар превързва раните си / снимки: Reuters

Жителите на унгарското село Колонтар отчаяно се опитваха онзи ден да спасят всичко, което могат от останалото от домовете им, опустошени  ден по-рано от връхлетелия ги смъртоносен потоп червена тиня.

„Поне успях да намеря урната на баща ми, поне праха му успях да запазя, макар че изгубих всичко друго...", казва печално жител на селото. Неговият девер установява с горчивина щетите: „Изгубих всичко, виждате ли спалнята ми? Тъкмо завърших ремонта й, похарчих 5000 евро", добавя той. Жена му, бременна в осмия месец, е приета в болница с изгаряния, причинени от токсичната тиня. Всичко в къщата му е покрито с тази зловонна червена кал, от пода до тавана, и мокетът и мебелите... „Това щеше да е стаята на момченцето ми, но сега няма да останем тук, не искаме да гледаме как детето ни расте в тази опасна среда", добавя той.

Колонтар е едно от седемте села, засегнати от потока токсична кал - следствие от промишлената катастрофа в понеделник в завода за алуминий в град Айка (на 160 км западно от Будапеща). Пробив по още неустановена причина в стената на заводското хвостохранилище доведе до изтичането на около 1,1 млн. куб.м токсична тиня. Четирима души загинаха, а трима продължават да са в неизвестност. По пътищата, в полята, из улиците се виждат автомобили, останки, загинали животни. Всички е „оцветено" в ръждиво червено.

Опустошеното унгарско село Колонтар превързва раните си
netinfo

„Синът ми каза, че е дошъл краят. А и аз си помислих същото", разказва пред АФП 76-годишната Яношне Щумпе срещу дома на своята приятелка, останала погребана под къщата си. „По чудо останах жива: бях се вкопчила в гредата на свинарника", обяснява тя след завръщането си от болницата, където постъпила с изгаряния по краката и гърба. „Синът ми остана в къщата и добре, че стана така, защото иначе щеше да е мъртъв. Той още е в болницата с много, много тежки изгаряния", допълва жената.

Възстановителните работи вече започнаха, а жителите успяха да се върнат в селото благодарение на военните, които изградиха временен мост на мястото на стария, отнесен от червената тиня. Предстои обаче още много работа. „Още цари хаос, хората не знаят какво да правят, как да се справят", казва за АФП анонимен доброволец. (БТА)