Нужна е дискусия за интеграционната добавка на хора с увреждания
Нужна е дискусия за интеграционната добавка на хора с увреждания / netinfo

Иванка Христова заместник-министър на труда и социалната политика, на телефона; в студиото Антонела Понева, народен представител от ДСБ -дебат за парите за хората с увреждания след успешното президентско вето, за предаването „Седмицата” на Дарик.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова. Добър ден, г-жо Христова.

Ив. Христова: Здравейте.

Вие какво предлагате сега, след патовата ситуация с миналото президентско вето в парламента, след което 600 милиона лева трябва да бъдат дадени за хората с увреждания?

Ив. Христова: Ами, вижте, фактът, че в зала мина по този начин гласуването, т.е. почти половината, само два гласа не стигнаха, явно, че е необходима дискусия по въпроса за интеграционната добавка на хората с увреждания. Макар че аз искам да кажа: интеграционната добавка е само един елемент от целия интеграционен процес на хората с увреждания, това, за което говориха в студиото преди малко. Моето мнение е, че действително трябва да се прецизират текстовете, но все пак тук става въпрос и за принципни неща и става въпрос за това, че хората с увреждания, които са над 50 процента, те все пак са разделени на три групи - на хора от 50 до 70%, на хора от 71 до 90 и над 91 процента с чужда и без чужда помощ. Това значи, че хората имат, с над 90 процента, имат най-голям дефицит в своето физическо или психическо състояние и съответно би трябвало този дефицит да бъде компенсиран. Затова принципът за отчитане на тяхното състояние, т.е. на тяхната степен на увреждане и на техния вид на увреждане трябва да залегне, защото иначе бихме поставили в неравнопоставено положение хората с по-тежки увреждания.

Т.е. сега вие какво предлагате?

Ив. Христова: Просто трябва, явно, че трябва още веднъж да се гледат текстовете, още веднъж да се обсъди много добре…

Ама, същите. Същите.

Ив. Христова: Аз смятам, че този принцип трябва обаче да остане.

Т.е. това, дето президентът беше против него и парламентът се оказа, че е на страната на президента, сега пак ще го вкарате.

Ив. Христова: Ами, аз така мисля, че ще стане. Все пак парламентът решава какво оттук нататък, ние сме изпълнителна власт. Но истината е, че този принцип беше нарушен. Ние затова в становището на Министерството на труда и социалната политика сме подкрепили предложението на депутатите Адемов, Христина Христова и Мръцков. Искам само да допълня, че за индивидуалния подход, както и да се развият нещата оттук нататък, ние сме почти готови с една методика, която в четвъртък се гледа на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, т.е. тази методика да бъде помощно помагало на онези комисии, които оценяват как да бъдат оценени само индивидуалните потребности. Но това не изключва, разбира се, оценката на степента и вида на увреждане, която е изключително важна.

Реплика на г-жа Понева.

Антонела Понева: Защо досега не направихте тази методика, след като законът, който вие като заместник-министър трябва да изпълнявате, точно това визира - че трябва да има такава индивидуална методика, че трябва да има интеграция, диференциация на добавката и трябва да има оценка на вида и степента. Защо не го направихте досега? А сега искате да отнемете тази добавка от една голяма група от хора, за да закърпите дупките в бюджета, които допуснаха още в средата на годината да. . .

Ив. Христова: Г-жо Понева, вие много добре знаете, че никой на никого нищо не е отнемал.

Ант. Понева: Стремите се и ще отнемете.Няма такова нещо.

Ив. Христова: Недейте да говорите така.

Ант. Понева: Това, което ще се случи е отнемане на интеграционна добавка от много широк кръг хора.

Ив. Христова: Няма такова нещо. Напротив, миналата година бюджетът беше със 65 милиона завишен в този закон.

Ант. Понева: Но зейна още в средата на годината.

Ив. Христова: Да, така е но беше завишен и беше компенсиран.

Ант. Понева: Дупка от 24 милиона. Защо се получи тази дупка от 24 милиона?

Ив. Христова: Това вие го знаете много добре. Наистина на никой абсолютно нищо не е отнемано и мисля, че с това нещо трябва да се прекрати, защото то е факт.

Ант. Понева: Но ще бъде отнето. Ще бъде отнето с приемането на този закон, който внесохте вие чрез депутатите от мнозинството.

Ив. Христова: Нищо пак няма да бъде отнето.

Ант. Понева: Напротив, напротив.

Ив. Христова: Просто се регламентира в закона преди всичко отчитането на степента и вида на увреждането и след това индивидуалните потребности.

Ант. Понева: А защо досега не го правихте? Законът, чл. 42 от Закона вие знаете ли го?

Ив. Христова: Ама, как да не сме го правили.

Ант. Понева: Ами, не сте.

Ив. Христова: Оценките си вървят, хората са оценявани. Това също не е вярно.

Ант. Понева: Тогава защо се налагат тези промени, след като всичко е толкова наред и вие изпълнявате закона такъв, какъвто е.

Ив. Христова: Защото, защото все пак година и половина след като е действал Законът, естествено той е съвсем нов, абсолютно нов за всички работещи по този закон, депутатите предложиха тази поправка и ние я подкрепихме.

Ант. Понева: Защото бюджетът ви се издъни в средата на годината. Това е единствената причина за внасянето на тази поправка.

Ив. Христова: Искам да ви кажа, че бюджетът е126 милиона и 800 хиляди лева. Това, което сме поискали допълнително, е около 30 милиона.

Ант. Понева: Но знаем, че юли месец имаше 24 милиона дефицит, дупка в бюджета по изпълнението на този закон.

Ив. Христова: Вижте, значи, имало, нямало, не са останали хората с неплатени интеграционни добавки. Естествено е, нали, след като самият брой на хората с увреждания не беше съвсем точен и никой в страната не знаеше точно колко са тези хора да се появи такъв проблем.

Ант. Понева: Как е възможно да не знаете?

Ив. Христова: Ами, ние сме го решили проблема.

Ант. Понева: Как е възможно да не знаете колко точно са хората с увреждания?

Ив. Христова: Ами, защото непрекъснато се появяват нови случаи. . .

Ант. Понева: Разбира се, разбира се.

Ив. Христова: Защото има хора, които са били с увреждания, но по-късно си подават молбите. Така че това е един процес.

Ант. Понева: А тази корупция в ТЕЛК-овете и. . . която води до неправомерно получавани удостоверения?

Ив. Христова: Вижте сега, аз не мога да го коментирам този въпрос. Все пак това не е в системата на Министерството на труда и социалната политика.

Ант. Понева: Но трябва да имате реакция към това.

Ив. Христова: Ние сме направили... Значи, има варианти на решаване на тази. . .

Ант. Понева: И не да лишавате хората, а просто да се справите с тази корупция и не да казвате, че 850 хиляди души са много, защото, ако те са толкова, толкова са и не можем да ги лишаваме от нищо, а те имат нужда от подкрепата на държавата. А ако не са толкова, това означава, че благодарение на корпуцията и на неправомерно издадените удостоверения са повече.

Ив. Христова: Не, аз няма да споря дали е правомерно, дали са много или малко тези хора. Но мисля, че всички сме наясно, че в ТЕЛК-овете трябва наистина да се променят някои неща, така че това е въпрос на съвсем друга дискусия.

Добре. Хайде да кажем, че стигнахте и до съгласие по един въпрос в края на тази дискусия.