Дебат в "Седмицата" на "Дарик" радио с участието на Иван Гризанов - БСП, Татяна Калканова - НДСВ, Ариф Агуш - ДПС, Димитър Бъчваров - ДСБ, Иван Сотиров - СДС. и Димитър Стоянов от "Атака".
Според вас има ли България реален проблем с производството на енергия или с предупрежденията за проблеми на Балканите, в Югоизточна Европа се опитваме да обосновем изграждането на атомната електроцентрала "Белене"? Трябва ли да се отвори отново въпросът за трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй"?
И. Гризанов: На последното заседание на Комисията по енергетика ние разгледахме мощностния и енергийния баланс на страната за есенно-зимния сезон. Имаме уверението, че няма да има проблеми за нашата страна. Наистина, при определени предпоставки електроенергийната система ще работи при пределни условия, ако няма много тежка зима, ако няма голяма аварийност и други такива, които можем да обсъдим по-късно.
Добре, вие какви сметки знаете, господин Гризанов? Защото според цитирани в пресата експерти България в момента има 10 500 мегавата мощности. Без трети и четвърти блок щели да отпаднат 800. Остават 9700. Зимата нямало, при най-лоша зима, нямало да трябват повече от 7000. Тоест, остават над 2500 свободни, чиято енергия може също да се изнася. Излиза, че няма чак такава драма.
И. Гризанов: Не е така. Има показатели за степен на надеждност на електроенергийната система, които министърът на енергетиката всяка година утвърждава. Например ние имаме средно 15 процента резерв. Има страни, които имат много по-голям резерв точно за такива ситуации. Затова казах, че при определени обстоятелства няма да имаме въобще достатъчно резерв, за да си покрием нашите нужди.
Тоест може да има режим на тока.
И. Гризанов: Ами, ние говорим. . . има инсталирана мощност, за което се говори - 10 500, има и разполагаема, която може да използваш. Не можеш да използваш всички. Например тия блокове, които са в рехабилитация - "Марица-Изток 2", "Марица-Изток 3", те се смятат като инсталирана мощност, но не е разполагаема да можеш да я използваш.
Е, колко е разполагаемата за тази зима на България, без трети и четвърти блок?
И. Гризанов: Примерно към 7000 мегавата. Трябва да разлистим книгите, за да . . .
Тоест толкова, колкото би трябвало.
И. Гризанов: Да.
Госпожа Калканова, НДСВ - има ли проблем?
Т. Калканова: Отново да допълня, на базата на съвсем конкретни данни, които получихме от ръководството на НЕК в Комисията по енергетика, че вътрешният баланс не е заплашен. Всъщност има определени проблеми и те бяха изтъкнати. Това са закъсненията в ремонтите на топлофикациите на "Марица 2" и "Марица 3". Сериозен е проблемът с вътрешните, с доставките на въглища и тук може би една самостоятелна тема да се види вътрешните доставки как биха могли да се оптимизират. Но отново ще повторя, за да успокоим все пак нашите слушатели - вътрешното потребление, вътрешният баланс не е заплашен. Това имаме като уверение от ръководството на НЕК. При това, пак ще подчертая, на базата на доста, на базата на доста конкретни данни. И още нещо . . .
Трябва ли, госпожо Калканова, да се отвори отново въпросът за трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", затворен окончателно от вашето правителство?
Т. Калканова: Позволете ми, преди да отговоря на вашия въпрос, да обвържа тези данни, които получихме, с действието през седмицата - писмото на министър Овчаров, отново на базата на данните, подадени от ръководството на НЕК. Проблемът е с износа, защото, за да бъде гарантирано вътрешното потребление, вътрешноенергийният баланс, всъщност на практика износът на електроенергия спира. И оттук нататък писмото на министър Овчаров е съвсем коректно, защото, не забравяйте, България е в договорни отношения със страните от региона и ако има някаква заплаха за електроенергийния баланс, всъщност това е по отношение на външните ни партньори, тези, към които досега сме изнасяли - Гърция и Македония.
Е добре, и миналата година, като подписахте договора, вашето правителство, вашият премиер с Европейския съюз, когато затворихте главата за енергетика, тогава защо не писахте тия писма за Косово и Гърция.
Т. Калканова: Значи, отново ще кажа - тази теза винаги е стояла и оттук нататък всички наши ангажименти по глава "Енергетика", в частност затварянето на трети и четвърти блок, бяха адресирани към това, че Европейският съюз, Европейската комисия ще има едно наум по отношение на потреблението и енергийния баланс в региона. И оттук нататък, пак ще кажа, писмото на министър Овчаров не е нищо друго освен ангажимент към нашите съседи и сигнал към Европейската комисия, че тя би трябвало оттук нататък да изпълни своите ангажименти.
Господин Агуш, излиза от всичко, което се казва, че Европейската комисия е една много безотговорна комисия, която два месеца, преди да затворим трети и четвърти блок, разбира сега от писмата, които ние й изпращаме, че Косово, Гърция, други балкански държави ще закъсат страшно и ще бъдат на режим на тока. Какво искаме точно ние от Европейската комисия.
А.Агуш: Аз мисля, че е коректно писмото на министър Овчаров във връзка с това, че балансът се прави година за година. Тука говорим вече за един европейски баланс. И в Югоизточна Европа ние сме основен доставчик на електроенергия. Тя е една сложна система, електросистемата. Значи, моментът на производство трябва да съвпада с момента на консумация. И в тая връзка, за да се направи европейският баланс, това . .. писмото мисля, че е коректно, че просто ние не можем да поемем ангажимента за износ, преди да сме покрили вътрешните си нужди. Естествено, както казва и господин Гризанов, ние разгледахме баланса в комисията. Балансът е добре структуриран, има и студен резерв. Студен резерв са три блока в ТЕЦ "Варна", така че мисля няма, че няма опасност от режим на тока и. . . но значи, ние вървим натам да правим вече европейски баланс, цялостен баланс на енергийната система.
Господин Гризанов?
И. Гризанов: Искам да допълня нещо много важно, понеже подехме тази тема. В допълнение към електрическата директива има нова директива 89 от 18 януари 2006 относно мерки за гарантиране сигурността на електроенергийните доставки и инвестициите в инфраструктурата. Директивата установява мерки, целящи да се осигури надеждно функциониране на вътрешния електроенергиен пазар на Европейския съюз чрез гарантиране сигурността на електроенергийните доставки и осигуряване на адекватно ниво на производствени мощности, междусистемни връзки между държавите-членки и адекватен баланс между търсенето и предлагането. Според мен писмото на господин Овчаров е във връзка точно със задълженията ни по тази директива.
Сега, да ви попитам и с да или не да ми отговорите. Като народни представители считате ли, че България трябва да постави политически отново въпроса за продължаване работата на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", за да се гарантира всичко това, дето го четохте от директивата.
Т. Калканова: Като народни представители аз категорично защитавам позицията, като отговорни представители на отговорна институция, че ние трябва да потвърдим поетите ангажименти в договорния процес. От друга страна, пак ще кажа, писмото на министър Овчаров, реакцията на Министерството на икономиката и енергетиката е абсолютно в синхрон с тази общоевропейска енергийна политика, защото просто дава един сигнал за реалната ситуация.
Да чуем какво мисли опозицията. Господин Бъчваров, господин Сотиров, "Атака" в лицето на господин Стоянов.
Д. Бъчваров: Ами ако позволите да се включа по последния въпрос. Според мен господин Овчаров и правителството с решенията за изграждане на новата ядрена мощност в Белене окончателно ликвидираха тази възможност да се постави пред Европейския съюз въпроса за удължаване сроковете на трети и четвърти реактор. И отговорът на Европейския съюз . . .
Защо се ликвидираха?
Д. Бъчваров: Защото една страна, която ще развива нова, още по-голяма заместваща мощност, всъщност ще прави нова ядрена централа на Балканите, не може да претендира за удължаване на сроковете за действие на трети и четвърти реактор, за да балансира електропотреблението в някакъв регион или т.н., тъй като при затварянето на глава "Енергетика" този въпрос е предрешен, и второ, всички страни от региона са били наясно с ангажимента на България. Тоест нито те могат сега да се направят на изненадани, нито пък ние можем да се правим на изненадани, за да претендираме Европейският съюз да се откаже от този наш ангажимент на фона на това, че на всичко отгоре ние ще правим втора излишна мощност за износ.
Добре, все пак има ли нюанс в позицията на ДСБ по две линии. Вие сте, първо, влиятелни в Европейската народна партия, на второ място - много ангажирани с проблема на, с Косово, а Косово без българския внос на електрическа енергия закъсва много и ще мине на тежки режими вероятно тази зима. Възможно ли е ДСБ да подкрепи политически пред Европейската народна партия този демарш ли, как да го наречем, на Румен Овчаров и заради Косово?
Д. Бъчваров: Не, заради Косово не може да слагаме на изпитание отношението си с Европейския съюз, защото те и без това са критични, и без това членството на България, така да се каже, е под особен надзор. И без това България е в карантина, а на Косово въпросът с електроенергия ще бъде решен в рамките на Европа. Това съм сигурен. Това е едно спекулативно поставяне на въпроса, прощавайте, което няма нищо общо с интересите на България и нейната. .. интеграционния процес.
Тоест, вие сте твърдо този въпрос да не се поставя за трети и четвърти блок отново?
Д. Бъчваров: Този въпрос, пак казвам, беше предрешен с това решение за построяване на нова електроцентрала, без да бъде съгласувано с Европейската енергийна комисия, един ден след президентските избори. Всъщност то беше скрито, то беше взето преди това. Един ден след това то беше поднесено, така да се каже, на обществеността като един знак по-скоро не към обединена Европа, а един категоричен знак към Русия.
И. Сотиров: Ние също смятаме, че начинът, по който се действа, не е най-удачният. Разбира се, ние в никакъв случай няма да действаме в обратна посока, но също бих изразил своя скептицизъм, че начинът, по който се действа, ще бъде продуктивен и тук действително стои много сериозно въпросът доколко изобщо всичко това, което се случва, не е свързано с една кампания в полза да се изгради един суперпроект, какъвто е АЕЦ "Белене", и доколко изобщо е целесъобразно и неопасно за България изграждането на един такъв проект от гледна точка на нашата геополитическа, енергийна независимост и какъв изобщо е интересът на всички български потребители от изграждането на тази мощност. Защото всички други въпроси, за мен поне, стоят на втори план.
Тоест, според вас може да има по-голям интерес отново борба за трети и четвърти блок, отколкото изграждане на нови реактори?
И. Сотиров: България има достатъчно ресурси и възможности да се реши проблемът с енергийния баланс и в страната, и в региона, още повече че ние влизаме в една европейска система и това, което се лансираше преди за някакви регионални енергийни системи и как България ще бъде енергийната суперсила на Балканите, просто звучат несериозно в контекста на това, което се случва като държава, която влиза в европейската енергийна система.
И без да се строи "Белене"?
И. Сотиров: Без да се строи, България има много по-сериозни ресурси да бъде решен този въпрос много по-модерно. В България се пропуснаха много години да се инвестира в повишаване на енергийната ефективност. Ние имаме параметрите на държавите от третия свят, където се правят мегапроекти, при които се въртят огромни суми, взимат се огромни комисионни и накрая се ангажират всички. В крайна . . .
Това позиция на СДС ли е, или лична позиция изразявате, защото се очертава, ако е на СДС, единствената партия българска, която се обявява, би могла да се обяви против развиване на ядрената енергетика.
И. Сотиров: Тука не става въпрос, че СДС стои против развиването на ядрената енергетика. Но ние принципно сме против държавата да поема ангажименти по изграждането на такива мегапроекти. Ако има такъв огромен инвестиционен интерес от инвестирането в един печеливш проект, както се лансира, че изграждането на АЕЦ "Белене" е един изключително печеливш проект, тогава не виждам защо държавата трябва да се ангажира с един куп гаранции ...
Тоест, вие сте за "Белене", но част на "Белене"?
И. Сотиров: Ако има някой, който желае да инвестира и ще се печели толкова от АЕЦ 4Белене", защо няма такъв огромен интерес, а се оказа, че единствено и само Русия, както в близкото минало, може да дойде и да спаси българската енергийна система.
Позицията на "Атака". Подкрепяте ли Румен Овчаров?
Д. Стоянов: Аз искам Румен Овчаров да го попитам, всъщност добър ден първо на слушателите, но искам министъра да го попитам какви ги мислеше преди година и половина, когато като народен представител гласува за ратификацията на договора и по този начин просто сам със собствения си глас е затворил двата блока на централата. Но също така искам да направя и една ретроспекция на. .. въобще как се развива, за да може да се напомни на слушателите и на българските граждани. През 1999 правителството на Иван Костов подписа меморандум за затваряне на всичките малки блокове на АЕЦ "Козлодуй" от първи до четвърти, защото първи и втори вече ги позабравихме малко. По начина, по който сега представителите на ДСБ и на ОДС се оплакват, че виждате ли, не била избрана френската фирма да строи "Белене", се вижда чии интереси са били защитавани още тогава, след което следващото правителство, значи още първата визита, която бившият премиер направи в Гърция, първите му думи, които каза там е, че ще затвори, че България ще затвори блоковете. Защо го каза, никой не го беше попитал дори, но веднага, така, се издаде какво смята да се прави. След като бяха направени предварителните договорки за затварянето на блоковете, дълго време министър Паси и министър Кунева твърдяха, че това не са окончателни уговорки, че главите могат пак да бъдат отворени. В един момент почнаха да твърдят точно обратното. Кога излъгаха те трябва сами да кажат. .. в кой момент точно излъгаха българските граждани, така както унгарският премиер примерно си призна, че е излъгал предизборно.
Добре де, но все пак каква е позицията на "Атака". .. като изключим ретроспекцията към миналото. Смятате ли, че Овчаров е прав да се поставя отново въпроса за трети и четвърти блок?
Д. Стоянов: Аз пак казвам - министърът. .. просто това е някакво раздвояване на личността. В един момент гласуваш за затварянето на блоковете, а в следващия момент си против това. И изведнъж си се усетил за нещо, което "Атака" не само като политическа партия, още преди да стане политическа партия, е повтаряла непрекъснато, че ще има режим на тока, че е зле за българските интереси да се затваря АЕЦ "Козлодуй"
Сега, реплики подред. За Иван Костов.
Д. Бъчваров: Ако позволите. . . защото, г-н Стоянов говори за правителството от 1999 г. Той очевидно не може да има спомен дори от този период, това е абсолютно невярно. Ангажимент за затваряне на тези реактори пое правителството на Любен Беров 1994 г., а 1999 г., всъщност 1997 г. още правителството на Иван Костов направи изключителни усилия да удължи сроковете по тези ангажименти и остави отворена вратичка, така че не е лишена от основание претенцията по-късно, че имаше възможност действително да се удължи срокът, но тя беше пропусната.
И. Гризанов: За да не спекулираме с необходимостта от нова мощност в "Белене", искам да кажа как се взема решението за нова мощност, съгласно закона за енергетиката. Предишното правителство взе решение, Министерски съвет, на базата естествено мотивиран доклад на министъра. Министърът определя необходимостта на базата на средносрочни и дългосрочни енергийни баланси, както и на базата на този актуален план за развитие на сектор "Електроенергетика" с минимални разходи, който ние разгледахме тази година в Комисията по енергетика. Ето го прогнозния мощностен баланс на балканския регион. Той се прави на анализа на стратегиите на отделните страни, на ръста на електроенергия и т.н. Вижте какво пише 2010 г. - дефицит, минус 7000 мегавата. Как можем да говорим, че имаме достатъчно мощности. Гледайте колко мощности би трябвало да се построят до 2010 г. - 14 000 мегавата. От къде ще ги вземем? Нетна разполагаема мощност, която ще ни бъде необходима.
Така, че не само хилядниците в "Белене" няма да ни стигнат, даже няма да ни стигнат и трети и четвърти блок, за да покрием този баланс.
Т. Калканова: Аз отново в синхрон с тона на коректност, който винаги е характерен за това студио, ще повторя ретроспекцията с едни необходими уточнения, просто за да бъдем коректни. Да, разбира се, с имената на г-н Костов като премиер, г-жа Михайлова като външен министър, г-н Шиляшки е свързана, предопределена съдбата на т. нар. малки реактори. Вероятно поради факта, че г-н Стоянов е бил твърде млад и не е следил всички тези дебати в миналото Народно събрание, всички тези неща са коментирани страшно много и около преговорния процес, и около ратификациите. И оттук нататък, спомнете си, ние сме водили разговори в това студио, действията, възможностите за алтернативни действия бяха твърде малки, ако ние искахме да постигнем целта си, а тя беше членство на България в ЕС от 1 януари 2007 г. И тази цел е постигната с цената на всички тези действия. Пак ще кажа, действията по отношение на малките реактори бяха предопределени още твърде по-рано.
Сега, тук веднага трябва да бъде отговорът на г-н Сотиров.
Т. Калканова: И още нещо да добавя. Всъщност решението за изграждане на АЕЦ "Белене" беше взето от предишното правителство на НДСВ и ДПС. И както каза г-н Гризанов, взето на твърде точни икономически параметри и прогнози, така че хайде да не спекулираме с неща, зад които стоят точни стойности и числа.
И. Сотиров: Сега, всички. . . цялата ни икономика през предхождащите 45 години - един период. . . беше изграждана точно с такива планове и разчети. Ние, ако искаме действително да не се случи това с тези огромни комбинати, които бяха изграждани точно с такива разчети и след това се сринаха, и бяха продадени на безценица, е действително да се стъпи на пазарните принципи. Тук става въпрос за следното - ако има такива дефицити, ако има такава необходимост, тогава би следвало всеки частен инвеститор, който има интерес, след като има такива очаквания на пазара, да дойде, да инвестира и да печели по един пазарен механизъм. Не с парите на българските потребители, на данъкоплатците, държавата да поема ангажименти. Защото още не е ясно точно какви ангажименти и как ще бъдат поети от българската държава да се изгради АЕЦ "Белене", в който да участва руската страна и след това, по един чисто монополен механизъм, какъвто при тази схема, която се предлага, ще бъде реализиран, с парите на българските потребители да бъде изградено нещо, което, една мощност, която след това ще им продава на тях електроенергията. Винаги знаем, че когато държавата участва по такъв начин, и това е световна практика не само наша, държавата да се ангажира с такива инвестиционни проекти, след това държавата се чувства ангажирана да ги защитава по непазарен механизъм, да се води протекционистична политика по отношение на чужди. . .
А. Агуш: Ако се хвана на г-н Сотиров на думите. . . пазарния механизъм. Значи, има нужда от енергия в Европа. Има търсене. Ето ти пазарния механизъм. Има нужда от строеж на такъв. Но ние не бива да гледаме строежа на атомната енергетика в България на парче. Ние трябва да гледаме в контекста на всеобщото затопляне, емисията на вредните газове, които са. . . Това трябва да бъде една част и то е част от националната стратегия за развитие на енергетиката.
И. Сотиров: В България ще стои въпроса за световното затопляне, така ли?
А. Агуш: Всеки има ангажимент по това. . . по протокола от Киото всеки има ангажимент. И ние не можем да развиваме примерно ТЕЦ "Марица-Изток" да произвежда 100 процента електроенергията на България. Това трябва да е ясно на всеки.
И. Сотиров: Ама, ние имаме много по-голям потенциал точно в ТЕЦ "Марица-Изток" 1, 2 и 3. Години наред се занемариха тези проекти, нищо не се инвестира. Сега много по-големи пари ще трябват, за да се рехабилитират тези мощности.
А. Агуш: Да се рехабилитират, може би е забавена рехабилитацията.
И. Сотиров: България е с параметри на бананова република по отношение на ефективността в България в пъти. Аз не стъпвам на тези оценки за 8 пъти, че имаме по-голяма енергоемкост в страната.
А. Агуш: Десет пъти имаме по-голяма енергоемкост.
И. Сотиров: Да речем, че е четири пъти, че е пет пъти. Всички богати държави са богати точно, защото инвестират в това.
А. Агуш: Ако говорим за ефективност и изключим атомната енергетика, не можем да постигнем никаква ефективност в областта на енергетиката. Цената е най-ниска.
И. Сотиров: Извинявам се, но ние поддържаме според мен умишлено ниска ефективност, за да има аргументи да се изграждат такива мегапроекти, от които някой да взима комисионни.
Т. Калканова: Сега, аз, лично съм учудена и за мен това е новина, че колегите от дясно гледат на проекта за АЕЦ "Белене" в светлината на приватизацията и може би това е допълнително нещо за допълнителна информация. Всъщност какъв е приватизационният модел, защото точно от дясно дойдоха много примери, за съжаление, за неблагополучни приватизационни модели. Достатъчно е да споменем "Балкан" и други подобни примери.
Национално движение "Симеон Втори" е против приватизация изобщо в енергетиката, производствените мощности или. . .
Т. Калканова: Правителството на НДСВ и ДПС взеха едно икономически и стратегически обосновано решение за изграждане на АЕЦ "Белене" и то точно по този модел, който гарантира, запазва държавния интерес.
И. Сотиров: . . . магистрала "Тракия". . .
Д. Бъчваров: Тези правителства взеха едно изключително икономически необосновано решение. Не е вярно това, което твърди г-жа Калканова, че има увеличение на потреблението. 1990 г. са потребени 47 тераватчаса в България, а 2005 г. - 37 тераватчаса. Има трайна и устойчива тенденция към намаляване. Това са официални данни от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
Т. Калканова: Това изобщо не е вярно. Аз разполагам с. . . Извинявайте, не знам в какво качество говорите.
Д. Бъчваров: Така че. . . Моля ви, не ме прекъсвайте. Това решение е изцяло политическо. То има една-единствена цел - това е контрапункт на европейската интеграция на България. Това е едно обвързване, преднамерено, с руските интереси на Балканите. Това е една схема за източване, първо, на фискалния резерв и, второ, за обвързване на държавата ни с нови държавни дългове. Това е всъщност тенденцията и това ще бъде резултатът от изграждането на един мегаломански проект, който ще даде възможност на една шепа хора от енергийната олигархия да изнасят електроенергия в огромни количества от страната и най-вероятно на загуба, енергийни излишъци. За сметка на непостроената инфраструктура, за сметка на неизпълнените ангажименти, които действително ще ни интегрират с ЕС. Това е всъщност. Става въпрос за чиста политика и за икономическа вреда.
Да чуем сега "Атака", задавайки нов въпрос. Г-н Стоянов. Разбира се, той е и към всички. Можеше ли руснаците да не построят АЕЦ "Белене"? Можеше ли да бъдат използвани западни технологии? Имаше ли друго решение и всъщност "Атака" кой иска да построи АЕЦ "Белене"?
Д. Стоянов: Аз, първо, ще започна с това, че не може да има добър тон в едно студио, когато един човек е дискриминиран на тема възраст. Но аз си спомням доста назад - до 1989 г.. Не знам уважаемите къде са били тогава, аз бях на площадите да продавам вестник "Екополитика" по това време. Вие не знам точно къде сте се крили по време на режима. Но аз имам и много дълга памет, подобно на Радой Ралин, той имаше дълга памет и аз имам като неговата дълга памет назад, всичко много добре си спомням. Колкото до това кой би могъл да построи централата, това е въпрос просто да се прецени къде ще бъде защитен най-добре българският интерес. Аз сега също не съм убеден, че руската фирма, която е избрана, най-добре защитава интереса. Просто защото отново се действа на тъмно, няма почти никакви данни, не се изнасят от страна на правителството. Даже аз мисля, че един такъв огромен мащабен проект би трябвало да мине чрез одобрение на парламента задължително. Защото това ангажира една огромна част от националната сигурност на България в себе си. Особено, след като се говори вече за предрешеност, аз не мисля, че трети и четвърти блок, и дори и първи, и втори, които са замразени, все още не са съвсем унищожени, е абсолютно предрешено тяхното окончателно закриване. Мисля, че дори след влизането в ЕС, ние можем да продължаваме да се борим.
А вие какво мислите за зависимостта от руснаците? Аз не искам да използвам слухове, в никакъв случай, но по време на кампанията президентската се говореше, шушукаше се, че "Атака". . . нещо с руснаците. Интересно е вие какво мислите сега за този конкретен проект?
Д. Стоянов: Конкретно за енергетиката, това е европейски проблем. Голяма част от европейските държави са зависими енергийно от Русия, това не е само България, чисто енергийно. Тук се говори постоянно популистки, един вид да скъсаме с тази зависимост, нали, от Русия. Само че не се предлага никаква друга алтернатива, защото ако не идва газ от Русия, от къде ще идва от другаде, нека да кажат тези, които предлагат някакви други варианти. И освен това искам да кажа, че примерно президентът Първанов няколко пъти ходи да се срещне с Путин, но това по никакъв начин не се отрази на цените на газта примерно, т. е. той не знам на разходки ли е ходил до Москва, не съм много. . . Просто не намирам смисъл, а пък се видя, че тези, които играят твърде хард с Москва просто получават едно много рязко, драстично увеличение на цените на газта, което в условията на моментна липса на енергия, която ще настъпи, е крайно неразумно да се правят такива стъпки.
Да чуем сега НДСВ, г-жо Калканова, по този въпрос, защото четох коментари, че всъщност вие сте предрешили, вашето правителство е предрешило това руска да бъде технологията по начина, по който е зададена. . . е изготвено заданието за АЕЦ "Белене". Може и да ме опровергаете.
Т. Калканова: Преди да говорим за заданието за АЕЦ "Белене", аз ще се позова на официална информация, която получихме в сряда от ръководството на НЕК. А именно, че ръстът на вътрешно потребление за 2006 г. на електроенергия е нараснал с 4,4 процента в сравнение с 2005 г. И това е най-високият ръст, регистриран от 1997 г. насам. Това в тона на числата. Пак ще кажа - там, където има конкретни числа, е малко нелепо да се спекулира политически. А що се отнася до това кой да бъде избран и процедурата за избор на изпълнител на проекта АЕЦ "Белене", аз смятам, че параметрите, които бяха зададени и по които бяха оценявани кандидатите в много голяма степен защитиха, точно като икономически целесъобразен този модел.
Не, отговорете на въпроса. Вие казвате, че има изключителен интерес и е страшно полезно да се построи АЕЦ "Белене" и от това ще се печели.
Т. Калканова: Не ние казваме, че икономически и стратегически е обосновано това решение.
Да, и ще се печели от това, нали, в края на краищата. Защо тогава, защо не дойдоха на този търг французи, англичани, германци, американци, канадци? Те не искат ли да спечелят?
Т. Калканова: Вижте, параметрите бяха така предопределени, за да бъде избран най-добрият изпълнител. В контекста на това, все пак ние имаме. . . проектът АЕЦ "Белене" беше стартирал преди горе-долу 15 години. Все пак имаме инфраструктура и специалисти, които би трябвало да продължат да бъдат използвани и оттук нататък с конкретните данни. ..
Имате предвид, че те са свързани с Русия, и заради това така трябва да са параметрите?
Т. Калканова: Имаме предвид, че беше избран изпълнител и технология, която в крайна сметка използват 75 процента от работещите в света подобни блокове, а това не е никак пренебрежим факт.
Тоест, не е само руска искате да кажете.
Т. Калканова: Разбира се. . .
Добре, а какво е вашето обяснение. . . вие не ми разбирате въпроса. Като е толкова изгодна АЕЦ "Белене", защо не дойде нито една западна световна компания да участва? Какво е вашето обяснение, след като е нямало ограничения в заданието да бъдат само руски?
Т. Калканова: Значи, нека да не говорим за ограничения в заданието да бъдат само руски. Бих казала параметри, които правят икономически и стратегически обосновано участието в този търг, защото ние не можем. . .
Та какъв е отговорът на въпроса. Защо не дойдоха французи, германци и англичани?
Т. Калканова: Защото не можем да предопределим такива условия, които ще направят не добро за страната един подобен проект.
Тоест ние в условията си бяхме написали така, че най-изгодно ни беше, казвате вие, да бъдат руски.
Т. Калканова: Най-изгодно ни беше с оглед на инфраструктурата, с оглед на това, което вече имахме и би трябвало да продължи да се използва. Не да бъдат. . . Въпросът е и за технология. Преди всичко е въпрос за технология, защото изграждането на. . . използването на една нова технология, доколкото знам, с по-слабо доказан капацитет, предопределяше инфраструктура, специалисти. Това са все вложения, които нямаше от къде да дойдат.
Какъв отговор давате на въпроса в ДСБ, г-н Бъчваров, защо не дойдоха американци, англичани, французи, германци да искат те да строят "Белене".
Д. Бъчваров: Искам тук ясно да се разграничи въпросът с технологията. Дали е добър руският тип реактори или не е добър, специалистите вероятно ще спорят още дълги години. Между другото от този тип реактори нямо конкретно нито един действащ в момента, но това е друг въпрос. Въпросът е защо не дойдоха инвеститори - да вложат пари и да печелят от този проект, това е въпросът? Защо държавата ще дава пари? Защо държавата, която ускорено приватизира термичните централи сега иска да придобие нова ядрена централа? Българската държава, тя да стане собственика. Защо се повтарят тези мегаломански проекти от рода "Кремиковци", "Радомир" с тези руски технологии за излишна продукция? Това е въпросът? Ето това е, не само икономически, той е и политически въпрос, защото целта не е всъщност икономическа на този проект, каквото и да се опитват да ни заблуждават естествено представителите на тройната коалиция. Целта е обвързване с Русия и контрапункт на евроинтеграцията.
Г-н Гризанов, вие сте впрочем и точно експерт в областта на енергетиката. Вашето мнение какво е на този въпрос, че България беше поставена в положение да избира между руснаци и руснаци, но едните минали през чешка компания, но пак бяха същите технологии, отново руски.
И. Гризанов: Руската технология е една от най-добрите. Изборът ни на технология се определя от наредбите на Агенцията за ядрено регулиране в зависимост от показателите по безопасност. Тази технология е по-добра от канадската. Този въпрос трябва да го запомните.
Добре де, няма ли, вие ми кажете, няма ли френска, американска, английска, германска и не знам каква. . . китайска технология? Защо не се яви нито една друга?
И. Гризанов: Разбира се, че има. Има например френска, това е изборът на Финландия да строи този реактор.
А какво е обяснението, че тия хора изобщо не искат да построят тази изгодна централа в България?
И. Гризанов: Не съм чак толкова вътре в голямата политика, за да зная договорености между държавите, кой какви интереси има. . .
Смятате, че това е геополитическа причина?
И. Гризанов: . . .кой какви възможности има. Възможно е да и така. . .
И. Сотиров: Господин Гризанов, вие сте от Комисията по енергетика. Ако вие не знаете, кой да знае? Ние агитираме, всички български избиратели ги агитираме колко е изгоден този проект, оказа се, че вие самият не знаете. И тук не става въпрос за технология.
И. Гризанов: Аз не знам защо не са дошли французите, аз не се познавам с министър-председателя им.
И. Сотиров: Аз нямам претенции да говоря за технологии или тук да се превърнем в планов отдел на ЦК да гледаме някакви цифри и т.н., да се занимаваме. Става въпрос - защо при толкова ефективен проект, при толкова безспорно печеливш проект се искат такива огромни ангажименти от държавата - гаранции и т.н. Защо се иска това, защо се иска това? Да се ангажира държавата и сметки, които, както обикновено става в България, ще ги плащат следващи и последващи правителства, и ще ги плащат българските данъкоплатци 50-60 години напред. Защото обикновено такива грандиозни проекти. . . И защо тези средства и ангажименти не се поемат, за да се привлекат пари за увеличаване на енергийната ефективност в страната? Защото там има много по-големи резерви, в пъти от това, което може да произведе една атомна електроцентрала. Защо нищо не се направи за ... Това са въпросите.
И. Гризанов: Аз мисля, че трябва да изчакаме да видим какъв модел ще има този проект на финансиране и на структуриране, и тогава можем да коментираме кой какво ще вземе, кой какво ще даде. Предполагам, че ще включите и министъра на енергетиката. . .
Да, по-късно. . .
И. Гризанов: . . .който е безспорно по-компетентен по тези въпроси. Ние в Комисията по енергетика не разглеждаме такива въпроси и не сме длъжни да знаем всичко, много се извинявам.
Господин Агуш, вашето обяснение какво е, че България трябваше да няма избор всъщност в ситуацията с "Белене" и да може да сложи само руски реактори?
А. Агуш: Аз мисля, че това е въпрос на избор на технология, а изборът на технология е предопределен още със започването на строежа на АЕЦ "Белене" и тук за АЕЦ "Белене" става въпрос за доизграждане. Значи да използваме всичко, каквото дотук е изградено, и да се доизгради централата, не да се изгражда чисто нова централа. Значи, при завършване на всички бетонови дейности и това са нужни 7 години, за да се пусне в действие. . . в централата.
И. Сотиров: Защо трябва да има централа?
А. Агуш: Централата вече е въпрос на енергийна стратегия като цялост. Аз ви казах - трябва да се разглежда договорът в Киото, за глобалното затопляне също, не можем да изключим. . .
И. Сотиров: За да процъфтява българо-съветската дружба, господин Агуш, това е, затова трябва. . .
А. Агуш: Не е вярно. . .
И. Гризанов: Ама няма лошо и в това.
И. Сотиров: Отзад напред се върви, за да процъфтява, трябва да има централа.
А. Агуш: Не да процъфтява, тук става въпрос за един пазарен принцип. Имаме търсене на енергия, искаме да осигурим растеж на икономиката, имаме 6,8 процента растеж на икономиката, растежът на икономиката не може да се осигури без енергия - това трябва да е ясно на всеки. . .
И. Сотиров: Ама има .., които носят собствено гориво.
И. Гризанов: . . . ние трябва да се развиваме всички, рехабилитацията се забавя на всички тия, които трябваше, и трябва да се прави една нова рехабилитация почти на всичките енергийни мощности, в рамките да се осигурени нови 20 хиляди часа на работа, тя се забавя. Същият процес, който върви. . .
Д. Бъчваров: А защо се забавя?
А. Агуш: Това вече е въпрос на много правителства . . .от енергийната стратегия. Не може да се каже, защото той не е процес на. . .
Д. Бъчваров: България просто не може да има такъв приоритет - да изнася ток. България не е енергийно, богата на енергийни ресурси суровина. Тя не произвежда ядрено гориво. Това е все едно Сахара да бъде център на африканското корабоплаване. Това предлагате вие. Това е пълен абсурд. Не може България да си поставя такива цели. Тя има други приоритети. България е с най-разрушената инфраструктура. Тя няма пътища към Европа, с която се интегрираме, тя няма една завършена магистрала. Хората в тази страна са най-бедни от целия Европейски съюз. Има фалирало здравеопазване, провалено образование, това са нещата, които ни интегрират с Европейския съюз, а не да се създаде възможност на една енергийна олигархия да изнася ток, и то до 2010 г. в този регион, Балканския, по данни на Министерството на енергетиката ще има допълнително 18 540 мегавата построени мощности, т.е. този пазар няма да съществува вечно. Те не са толкова тези околните страни недалновидни, че да останат да зависят тук на едни български решения. Това просто няма да се случи. Ще се изнася ток на загуба, както се изнасяше продукция на "Кремиковци" по съветските технологии на загуба. Това вече сме го преживели. Не може от девет дерета, както се казва, вода - та глобалното затопляне, та албанския проблем и косовския. Ние българите имаме други приоритети, други проблеми тук.
И. Сотиров: Гърците са по-бедни и по-загубени. . .
Т. Калканова: Отговорът на управляващите. Ами вероятно колегите отдясно разсъждават на базата на логика от една икономика в криза. Защото все пак през последните години, както вече ние многократно изтъквахме, икономическият ръст е със съвсем други стойности. А в основата на всичко това стои, разбира се, и защитеното и гарантирано енергопотребление. И аз неслучайно ще кажа - само за една година имаме 4,4 процента ръст в това потребление. И ние трябва да мислим стратегически, и ние трябва да запазим и разширим своите позиции в този общоевропейски енергиен пазар. Затова пак ще кажа - това решение за изграждане на АЕЦ "Белене" не е взето просто така, това е едно икономически, стратегически обосновано решение и аз смятам, че с приключилите преговори и избрания изпълнител тази икономическа и стратегическа логика ще бъде спазена. Зад тези твърдения стоят. . .
Д. Бъчваров: Въпросът е в чия полза, не е в полза на българите. За някои е обосновано, но не за нас. . .
Т. Калканова:. . .в полза на България, а не на незнаен приватизатор, който до този момент имахме подобни примери.
И. Сотиров: Какви ангажименти поема българската държава, госпожо Калканова? Какви са ангажиментите на българската държава - това кажете да разберат хората.
Сега, да подредим малко разговора. Стана ясно, че спорът не е само за това руснаци ли да строят "Белене". Оказва се, че има сериозна опозиция на това изобщо да се строи ли "Белене". "Атака" къде е в този спор, господин Стоянов? За или против "Белене" изобщо?
Д. Стоянов: Значи, аз не мога да разбера защо трябваше да бъде унищожено нещо, което съществува, за да започне да се гради нещо ново. . .
Д. Бъчваров: Точно затова.
Д. Стоянов: . .и после да почнат спорове, нали, трябва ли или не трябва. Ядрената енергетика е реалност, тя е част от европейската политика. Англичаните постоянно удължават срока на годност на техните реактори, финландците, които имат едно от най-строгите законодателства в света може би относно ядрената енергетика, строят нов реактор. Така че по принцип ядрената енергетика е част от световното производство и аз, вече това като лично мнение, съм привърженик на ядрената енергетика.
И сте за България да построи и АЕЦ "Белене".
Д. Стоянов: Да, но всичко зависи от това по какъв начин ще бъде направено. Това аз. .. моите колеги от опозицията имат, са добри експерти, аз съм сигурен, и може би техните опасения не са безпочвени, но категорично се противопоставям на това - въпросът е просто да няма ядрена енергетика в България.
Така. Стигаме до въпроса за българо-съветската дружба, както сами шеговито я определихте в този дебат. Няма лошо, каза господин Гризанов, нали ваша е тая реплика - да се развива. Има лошо, отговориха веднага от СДС и ДСБ. Сега да изясним какво предлага опозицията като алтернатива на руската енергийна зависимост на България.
Д. Бъчваров: Като алтернатива първо искам да посоча някои числа, взети от официалната статистика, включително на Министерството на енергетиката. В момента загубите главно от кражби са 26 на сто. В момента така наречения резерв, резервни мощности са почти 30 на сто, 28,5 на сто. За следващите 15 години тези резерви от намаляване на загубите, защото в развитите страни те са между 5 и 6 на сто, загубите от кражби преди всичко, подчертавам, не технологичните по преноса, защото нито сеченията на проводниците, нито нещо друго е променено, както и без това инсталираните мощности, които имат резерв близо 30 на сто, могат да осигурят едно нормално снабдяване на българските предприятия и на българско, за битово потребление с електроенергия, без да е необходимо в критичния момент, когато България има други приоритети, да се източват парите от фискалния резерв и да се трупат нови държавни дългове. Освен това действително се провежда рехабилитация. До 2010 г. трябва да влязат нови мощности около 1200 мегавата, без новата атомна централа. Освен това има огромни резерви в енергоспестяващите технологии и в повишаване на енергийната ефективност. Ето това са пътищата, по които отговорните политици и отговорното управление на една страна решава този въпрос, преди да прибегне към такава крайна мярка като построяване на нова ядрена мощност. Новата ядрена мощност е неслучайно, и тримата говорещи казаха, за да се поддържали някакви позиции на някакъв световен пазар или местен енергиен пазар - това е абсурд. Не може България да решава такива проблеми. Такива проблеми може да решава Русия, може да решава вероятно Франция, може би Германия. Не е времето България да се нагърбва с решаване на енергийните проблеми на Европа и Балканите.
Иван Сотиров за. . . Все пак въпросът е какво предлага дясната опозиция като алтернатива на руската зависимост, когато, ето господин Стоянов каза - ами какво да направим, просто газта е там.
И. Сотиров: Слава Богу, тук не става въпрос вече за тръби, въпреки че и в тръбите има алтернативи, по което също не се работеше от много години умишлено. Става въпрос за газта и нямаше български представител в Будапеща, доста услужливо към руснаците, когато всички бивши източни държави от Централна Европа обсъждаха точно въпроса със зависимостта от Русия по линия на газта примерно. Става въпрос за следното. Никой не е против атомните електроцентрали и ядрената енергетика. Тя има своите предимства и от екологична, и от всяка друга гледна точка. Тук става въпрос за нещо съвсем друго. Става въпрос за чисто пазарни механизми да се спазват. Когато някой иска да инвестира, да печели, да си поеме той риска. Не българската държава да поема ангажименти и риска за чужди инвеститори - това, което обикновено става, както и с магистрала "Тракия", това горе-долу използвате това ноу-хау - обръщам се към управляващите, да поема държавата и всички ние като данъкоплатци, всички българи рисковете за едни такива проекти. . .
Впрочем вие развихте подробно тази теза. Нека не излиза, че и двамата от дясната опозиция избягвате въпроса за алтернативата на Русия.
И. Сотиров: Алтернативата, ама не, алтернативата се каза каква е. Аз мисля, че и колегата преди мен каза и аз го повторих няколко пъти. Имаме огромни резерви в инвестиции, в енергоспестяващи технологии. България е с най-интензивната икономика в това отношение. Преносната, разпределителната. . .
Не, самият г-н Бъчваров казва, че ние нямаме природни богатства, трябва отнякъде да се внасят. Ако строим топлоцентрали, трябват въглища . . .
И. Сотиров: Много по-богати държави като Германия инвестират в икономии г-н Вълчев, и затова са богати. . .
. . . природен газ трябва. . .
И. Сотиров: Хората инвестират в икономии, в ефективност.
Д. Бъчваров: Вижте, не става въпрос да увеличаваме вноса на ядрено гориво или някакви суровини. Става въпрос да ограничим тази зависимост в икономически аспект. Не може България да се интегрира политически с Европейския съюз и икономически да увеличава, при това ненужно, зависимостта си от Русия. Да, българската. . .
Но това изобщо не превъзмогва въпроса за зависимостта, защото и с една крушка да светим, ако тази крушка идва пак с природни източници от Русия, ние пак ще си зависим от Русия.
Д. Бъчваров: Не, превъзмогва я, превъзмогва я, защото относителната тежест на този проблем в българската икономика постепенно ще намалява, независимо, че основният доставчик отново е Русия. Между другото, предстои изграждане и на други проекти. Говори се за проекта "Набуко". Ето примерно една алтернатива. Ето, дори в момента министър Румен Овчаров има проблеми с абсолютно ненужния и вредния за България проект "Бургас - Александруполис", от който България няма никаква полза и само вреди и рискове, и той казва: да, има и други алтернативи, т.е. уж дава някакъв отпор на руския интерес.
Този проект кога го почна, не почна ли още през. . .
Д. Бъчваров: 1995 г. някъде, 1996 г. почна по пресата, вече така излезе да се популяризира.
Да, но по него не работеше ли и вашето правителство?
Д. Бъчваров: Да се популяризира тази велика глупост между другото.
А вашето правителство не работеше ли по него? Аз имам спомени, че работеше.
Д. Бъчваров: Нашето правителство общо взето по този проект не е предприело особено активни действия.
Така. Сега, хайде да чуем от левицата как си представяте вие. . . или толкова няма лошо в българо-съветската дружба, че изобщо няма да се търсят други източници на енергия. Г-н Гризанов?
И. Гризанов: Не, не, това го казах на шега с усмивка, но. . .
И аз на шега ви питам. Или има малко лошо?
И. Гризанов: Все пак аз цитирам данни от един официален доклад на НЕК в комисията по енергетика. Ето ги таблиците с етапност на въвеждане на. . . мощности на баланса и на извеждане. Ами ние до 2015 г. трябва да изведем около 3400 мегавата. Имаме два варианта - нови мощности 3800, значи сме плюс 400 мегавата, и друг вариант максимален, разбира се, 5000 мегавата. Така че не сме тръгнали да задоволяваме интересите на балканския регион, не ни е главна цел, дайте първо да си осигурим нашето потребление. Гледайте колко мощности трябва да извеждаме.
А какво мислите вие за руснаците?
И. Гризанов: За руснаците твърде съм малък, за да правя такива големи заключение относно геополитиката и интересите. Това могат да го правят хора, които имат много информация. Лично аз нямам и не се ангажирам.
Т. Калканова: Най-напред за зависимости. Аз пак ще се придържам към числата. Значи, като погледнете вноса на енергоизточници, 3 милиарда долара е годишният внос на петрол от Русия. Между другото вследствие на една. . . при успешна приватизационна сделка, извършена от правителството на министър-председателя Костов, а именно продажбата на "Нефтохим" на "Лукойл" през 1999 г., 400 милиона горе-долу е вносът на газ и около 100 милиона е вносът на ядрено гориво, което сега ще намалее чувствително със затварянето на трети и четвърти реактор. Така че това е по отношение на зависимости. А иначе "Атомстройекспорт", отново числа, изпълнява модернизацията на 90 реактора в 11 страни, т.е. 30 процента от енергомощностите в света са изпълнени от "Атомстройекспорт", и партньори с подизпълнители ще бъдат и френската "Арева", и германската "Сименс". Те имат вече определени дейности в доизграждането. Това, което преди малко отбеляза г-н Агуш, е изключително важно - доизграждането на АЕЦ "Белене", т.е. това е оптималният вариант за изпълнител, защото ще позволи да използваме това, което вече така или иначе има вложени публични средства в него. А иначе защо ни е нужна АЕЦ "Белене" - аз леко съм учудена от този въпрос, който се повдигна днес, защото го смятах решен. Ами това е безалтернативен, нисък по стойност и екологично чист източник на електроенергия. Така че размахване на. . .
А. Агуш: По отношение на зависимостта, зависимостта от руските енергийни източници и Европа не го е решила. В газта е някъде 70 процента, за петрола е 90 процента зависимостта на Европа от нуждата от внос на петрол, така че се търси алтернативата. Никой не бяга от проекта "Набуко". Даже единият от активните привърженици е и министър Овчаров на този проект, той ще продължи във времето. Може ли някой да каже това дали ще стане след 2 или след 20 години и да легнем на него да разчитаме, да прекъснем всякакви. . . в крайна сметка отношенията с Русия са ни чисто пазарни, плащаме си.
Т. Калканова: Само още една реплика. Ако бяхме инвестирали, г-н Сотиров, да речем още по времето на първите правителства в енергоспестяващи технологии, сега щяхме да имаме реален ефект от това. Просто това не са инвестиции, които . . .
И. Сотиров: Значи, аз поставям въпроса принципно. Действително много години се пропуснаха точно да се инвестира в енергоспестяващи технологии. Значи, въпроса за "Нефтохим" аз съм го поставял преди вас, г-жо Калканова, и то публично и във времена, когато не беше удобно да се поставя този въпрос, но това не може да бъде аргумент в полза да се върви в тази посока.
Т. Калканова: Това са реалности, г-н Сотиров.
И. Сотиров: Никой не ни натиска да правим тази атомна електроцентрала. Ние сами се поставяме. . . Нека действително да бъдат на пазарни начала отношенията ни с Русия. Аз не съм против руски инвестиции, но да бъдат на пазарни начала, а не по този начин. . .
Последната минута я използвам за една тема, понеже беше. . . тук сте петима депутати, а беше на първите страници на почти всички вестници - бетонират семейната дипломация, депутатите застанаха като един зад привилегиите си, спасиха ВИП-паспортите за депутатските жени и т.н., единодушие в обществената реакция на решението ви да отхвърлите предложението на българското правителство и депутатските съпрузи или съпруги да нямат дипломатически паспорти. Какво ще кажете в своя защита, господа и госпожо депутат.
Кажете, г-н Агуш, защото практиката в целия Европейски съюз, с изключение на две държави, е да няма такива, и то там е много рестриктивен и всички аргументи, които ще кажете - как си пътувате заедно и се налага по покани, могат да ги кажат и членовете на Висшия съдебен съвет, чиито паспорти за съпругите взехте.
А. Агуш: Ами, един депутат да пътува по-често му се налага в чужбина, защото все пак институцията е такава и трябва да се прави и някаква дипломация, посещенията в другите страни. Естествено неудобството, което предполага това предложение, е единият да минава през единия контролен пункт, другият да минава през другия контролен пункт. Това просто е несъвместимо и. . .
Е, хубаво де, в цяла Европа минават, да му се не види. Нали нещо. . . нямате ли чувството, че дразните, след като самото правителство го предлага, вашето правителство го предлага, заместник-министър стои в залата и защитава тази теза и ви обяснява, че така е в Европа, и вие така без никакъв скрупул продължавате да настоявате за нещо,което се приема като привилегия. Г-жо Калканова?
А. Агуш: Не, не бих казал, че. . .
Т. Калканова: Нещо, което се приема като протокол. В крайна сметка нека да разсъждаваме малко по-глобално. От 1 януари, живот и здраве, в рамките на Европейския съюз всички ние, българските граждани, независимо от това кой на кого е съпруг и кой какъв е, пътуваме с лични карти в рамките. . .
За едни е глобално, за други е конкретно с дипломатически паспорт, нали.
Т. Калканова: . . .пътуваме с лични карти в рамките на страните от Европейския съюз.
Защо не разсъждавахте глобално и в този случай .
Т. Калканова: Това е новината, това е новината. Оттук нататък става въпрос за някакви протоколни детайли. . .
Да, защо не разсъждавахте глобално и в този случай?
Т. Калканова: . . .които бяха някак си изкуствено афиширани. Това е моето мнение.
Това собственото ви правителство го поставя този въпрос пред вас, депутатите, и вие се правите, че не сте разбрали.
Т. Калканова: Значи, пак казвам, едни протоколни детайли. Новината е, че от 1 януари всички пътуваме с лични карти. На фона на това. . .
Глобално, но някои конкретно с дипломатически паспорти.
Т. Калканова: На фона на това тези разговори просто нямат значение.
Вие какво мислите, г-н Гризанов?
И. Гризанов: Аз смятам, че този проект беше излишен въобще да се поставя.
Да си имате дипломатически паспорти.
И. Гризанов: Да, не виждам защо да ги нямаме. Правителството. . . не мога да разбера мотивите им за поставянето на този въпрос.
И. Сотиров: Значи, г-н Вълчев, това е личен, морален и политически проблем на всеки народен представител. Не мисля, че това трябва да се решава със закон. В моето семейство освен мен никой няма дипломатически паспорт, аз не съм го и ползвал. Преди 12 години бях депутат и си върнах дипломатическия паспорт без да съм го ползвал, но това не се решава със закон, това е въпрос. . . ако съм на длъжност, която иска протоколно да се явявам със съпругата си, примерно председател на парламента, член на ръководство на група, тогава е съвсем редно и съпругата да се ползва, но аз не съм в това качество и за мен съм го решил по този начин въпроса.
"Атака"? Сега г-н Стоянов ще каже, че не сте женен пък вие, така че този въпрос съвсем пък не върви за вас.
Д. Стоянов: Не, на мен ми е по-интересно на чии разноски пътуват съпругите и съпрузите заедно, но на мен ми направи. . . нещо г-н Гризанов, каквото каза. Казвате, че сте много малък. Вие сте заместник-председател на парламентарна комисия и искам да ви попитам кой е големият брат?
И. Гризанов: Отговорете си сам.
