Обичам да чета и пиша с подтекст. Или под подтекст. Или с подтекст под подтекста.
Но в случая има само откровено видна алюзия. Пък, който може да мисли...
И така - блок 20 в Ямбол. Който известно време беше удобно и полезно студио на ред телевизии.
И ни разказаха всичко за лошото житие-битие на обитателите му.
Като забравиха да ни информират - а преди как е било? Преди - до нанасянето на циганите в блока.
Може би, защото нищо оригинално не е имало. Панелен блок, надошли в града бивши селяни са накупили апартаменти - накрай града, ама в града са.
Малко трудно с транспорта - буквално в ъгъла на града. Обаче, чист въздух, полята му поля, има къде да играят децата /пък те бяха много едно време/...
Докато дойдат първите цигани. Които общината настанява с чистите помисли да ги интегрират сред нормалните хора, да ги откъснат от катуна и циганията.
Забравяйки, че циганията не е материална, а форма на цивилизационен рак.
Та първите цигани - отначало с ослушване и оглеждане, после все по-нагло - започват да прибират родата в апартаментите. Нерегистрирани, дошли кой отдето, с целия си багаж - торба парцали, отмъкнат маркуч, черчеве, задигнато от спортен хъс.
И, разбира се - каруците, паркирани пред блока. Плюс конете, настанени в апартаментите. Дори на третия етаж /това съм виждал с очите си в неямболски блок/.
Новонастанените и настанилите се категорично не плащат за консумативите на входа. Дечурлигата си играят в асансьорите /за какво друго се използват - не споменавам, някои хора хапват/, но ток не се плаща.
За битовия ток да не говорим - жици висят от всички цигански апартаменти. При това пряко свързани с пружини от легла, та зиме прозорците са отворени. Или си зеят без стъкла.
Така и с водата. Която се трупа в графа "обща" и редовните платци я покриват.
Обаче, тия редовни платци намаляват. Който успява - продава апартамента на някакъв балама и заминава към по-цивилизованите краища на града.
Който не - сам бяга. Защото няма как да се дезинфекцира, дегазира и дератизира блока от паразити /и реални, и метафорични/.
Постепенно блокът остава в ръцете на нарастващото малцинство /доскоро/, което поема в ръцете си и управлението.
Не, не домови съвет - кой ще ти си играе на подобна демокрация?
Просто тоя, оня и третия бият най-добре и точно с лопатата, та стават народни вождове.
Апартаментите са изпоразбити, вътре е като в катун, веселбата е денонощна, полицията предпочита да не се меси във вътрешните работи на анклава.
Инкасатори на ВиК и енерго натам не стъпват, пощата вади адреса от регистрите си, градският транспорт забравя пътя натам.
И, понеже няма под ръка българи, та с посещения у тях да се подсигурява прехраната и пийването най-вече, започват експедиции по далечните краища на града. Че и из областта.
Полицаите сбарват тоя-оня, експулсират го обратно в блока, ама можеш ли хвана с решето вълна?
Поради които нехуманни действия на полицията се налага обитателите на блока да погледнат към резервите в него.
И започват. С чука и длетото. Разбиват основите му - физичните закони в школото по джебчилък, просия и проституция не се изучават.
А общинските власти решават да ги спасят от тях самите. И започват разрушаването на блока.
Бившите обитатели се насъбират пред напуснатия мравуняк. Решават накъде да се насочат скакалците сега.
А градът ги мамиииии...
Алюзия, метафора, черна прокоба, реалистично предвиждане - не зная.
Но ми се струва, че натам отиваме и ние - обитателите на блок 20 на Европа, наречен кооперация "България".
П.П. Без коментар оставям откъсите от писмото на циганските организации по повод експулсирането на закононарушителите от Франция:
"...за сегашната криза вина носи не само френското правителство, но и липсата на воля на политическата класа в Румъния и България.
Вместо да заклеймят и компенсират вековните репресии, погроми и расизъм срещу най-голямото малцинство в Европейския съюз, през последните две десетилетия правителствата на двете държави единствено симулират мерки за интеграцията на ромите".
Настоява се да бъдат планирани конкретни и целенасочени мерки с необходимото финансиране (държавно и по оперативните програми на ЕС до края на 2013г. както и през новия програмен период 2014-2020 г.) по изведените национални приоритети на политиката за ромска интеграция, като с предимство започнат да се разрешават най-наболелите въпроси на гетоизираните ромски общности.
Авторът е блогър в Log.bg
Още материали от същия автор четете на genekday.log.bg
