И това е своего рода страдание: след почивката повечето хора обикновено се чувстват вяли, работата трудно им върви, всичко им тежи. Синдромът си има и име - "следваканционен". Но и за следваканционната мъка има цярове.
Почивката е минала прекрасно, но връщането след нея в трудовия делник по правило е трудно - работата тежи, дните се точат бавно и мъчително. В подобно състояние изпадат около две трети от хората, сочат данните. Това е "следваканционният" синдром, който продължава до три дни.
В началото на отпуската настроението обичайно е все още лошо - тялото и душата трябва да загърбят служебния стрес и да се настроят на ваканционна вълна. Настроението започва да се подобрява едва след два-три дни, а спадът на свой ред започна да се усеща около два дни преди края на почивката, установява холандският учен Йерун Навейн. Мащабите на негативното чувство са пропорционални на стреса, който очаква почиващия при завръщането му на работното място.
Този, който знае, че го очакват стотици непрочетени мейли и лавина от работа, се чувства дори по-стресиран, отколкото преди началото на ваканцията. Поради това мнозина работят по някой и друг час на ден и по време на отпуската си - опитват се по този начин да намалят стреса, който ги очаква.
Хормоните на стреса
Това обаче рядко намалява неизбежния "следваканционен синдром". Тялото и главата имат нужда от един до три дни, докато влязат в обичайния трудов ритъм. Колко дълго ще продължи този период, зависи както от това колко дълга е била отпуската, така и от преживяванията по време на нея. Колкото по-продължителна е била ваканцията, толкова по-трудно се свиква отново с делника, установяват учените.
Свободните дни са абсолютно необходими за доброто здраве и дееспособността. Хормоните на стреса в тялото спадат, дори и в случаите, в които човекът е подложен на стрес и по време на ваканцията, т.е. има позитивен и негативен стрес. Дългите периоди без почивка вредят на тялото. Хората, които излизат във ваканция рядко или никога, са изложени на много по-голям риск от типични "стресови" болести като инфаркт или инсулт, констатират американски учени.
Почивката сама по себе си обаче не е достатъчна за пълноценното възстановяване - и по време на работата трябва да има достатъчно разтоварващи фази. И то най-добре още в първия ден след ваканцията. Доказан трик за плавното връщане в делника е първият работен ден да е по възможност в сряда. Така работната седмица продължава само три дни, т.е. достатъчно дълго, за да се свърши най-необходимото, но и достатъчно кратко, за да не се потъне тутакси в служебния стрес.
По-добре по-кратки, но повече ваканции
Този, който има възможността до голяма степен сам да планира трудовия си делник, не би трябвало да задръства програмата си със срещи още от първия ден. Препоръката на психолозите е човек да не се застоява в офиса до безкрайност и най-добре още шест-седем седмици след ваканцията да започне да крои планове за следващата. Така ще "скъси" времето до следващата почивка, а и предчувствието за предстоящи не след дълго нови почивни дни ще му се отрази благоприятно.
Както показват проучванията, най-възстановяващо е цялата годишна отпуска не да се ползва наведнъж, а да се разпредели на няколко пъти по 5-10 дни.
