Душанбе, 21 юли, Мат Сийгъл от Франс прес
На фона на крайната мизерия в Таджикистан тук и там в страната се вдигат луксозни сгради, не са рядкост и спортните коли по улиците на столицата Душанбе - така излагат мастните наркобарони излагат на показ богатството си. Със зачервени от умора очи генерал Рустам Назаров, шеф на Агенцията за контрол върху наркотиците в бившата съветска република, ни приема в скромния си климатизиран офис.
Стотици тонове дрога са конфискувани вече от службата му, смятана за една от най-ефикасните в Централна Азия. Тя обаче е изправена срещу два твърде могъщи противника. Единият е не особено защитената срещу контрабанда 1300-километрова граница с Афганистан, световен лидер в производството на опиум. Вторият - корупцията в страната.
Запитан какво усеща, щом види в луксозните коли хора, двойно по-млади от него, генерал Назаров замълчава за малко и отвръща: "Казвам си, че е време да се върна в офиса".
В планините на Таджикистан са конфискувани 32% от хероиновите пратки, заловени в петте държави от Централна Азия, и 58% от суровия опиум, сочи статистиката на ООН. По данни на таджикистанското вътрешно министерство през 2008 г. в страната са конфискувани близо три тона наркотици, от канабис до хероин. След свалянето на талибаните през 2001 г. производството на опиум в Афганистан бележи скок и страната вече захранва 90% от световния пазар. В Таджикистан, естествен транзитен маршрут към европейските пазари, това помага на мнозина да натрупат състояние.
"Не, наистина, погледнете наоколо. Тук няма кой знае какво производство. Откъде идват всички тези пари?", подхвърля Кристер Бранеруд, програмен директор в местния офис на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. "Скоро всеки трети тук ще кара лексъс. Това е абсурдно", иронизира той.
Най-бедната държава от бившата съветска империя, Таджикистан освен това заема осмото място сред най-корумпираните държави на планетата в класацията на неправителствената организация "Трансперънси интернешънъл" за 2008 г. Факт, който според експерти и дипломати обяснява защо държавата, получила над 100 милиона долара помощи от Запада, не е постигнала осезаем напредък в борбата срещу дрогата. "Трудно е да се разследва тук. Колкото по-високо стигаш, толкова по-трудно става", отбелязва Бранеруд.
Генерал Назаров добре осъзнава това. Изброил статистическите данни за трите тона наркотици, конфискувани миналата година, и разказал вече историята на своята структура, той въздъхва дълбоко: "Естествено, знаем, че в страната ни има корупция".
Повече от 12 години след края на гражданската война между проправителствените сили и ислямистите, взела десетки хиляди цивилни жертви, повечето таджики живеят в бедни, порутени жилища, без течаща вода и без електричество, и се изхранват с по-малко от 100 долара (72 евро) месечно.
В столицата Душанбе обаче малко по малко започват да никнат заведения, подходящи за собствениците на луксозни коли. В един такъв ресторант в паузата между чая и основното ястие младеж с бандитска физиономия се запътва към една от масите и започва да разговаря с обядващия за някакъв общ познат, току-що арестуван за трафик на дрога. После подхвърля няколко думи на нервно усмихващия си келнер и се отдалечава. "Това е собственикът", пошепва с уважение клиент на заведението. (БТА)
